Докато военната машина на Адолф Хитлер опустошава Европа, зад кулисите на Третия Райх се разиграва друга, далеч по-странна война – война за мистично познание и древни артефакти. Образът на нацисти, търсещи свръхестествени сили, познат ни от филми като "Индиана Джоунс" и игри като "Wolfenstein", не е просто художествена измислица. Той се корени в шокираща реалност – една идеология, изградена върху основите на езотерични вярвания, расистки митове и окултни практики.

Корените на лудостта: Общество Туле и митът за Атлантида
Всичко започва преди Хитлер да дойде на власт, в мюнхенските бирарии, където се събира елитна група аристократи и интелектуалци, наречена Общество Туле. Името идва от митична северна страна, смятана за столица на изгубената цивилизация Хиперборея. Членове на това тайно общество са бъдещи високопоставени нацисти като Рудолф Хес (заместник на Хитлер) и Алфред Розенберг ("философът" на нацизма).

Тяхната доктрина е проста и съблазнителна: арийците не са просто раса, те са преки потомци на свръхчовеците от Атлантида. Според тях, след като катаклизъм унищожава Атлантида, оцелелите се разпръснали по света и основали всички велики цивилизации – египетската, гръцката, римската, дори тази на маите. Тази измислена история дава на нацистите "историческото право" да смятат себе си за господари на света, а всички останали раси – за нисши дегенерати.

Ариософия: Когато расизмът стана религия
Хитлер, по време на младежките си години във Виена, попада под силното влияние на ариософията – окултно учение, създадено от австриеца Гуидо фон Лист. То смесва германски национализъм с езотерика и расова омраза. Ариософията дава на един победен и унизен след Първата световна война народ нова, макар и измамна, гордост. Тя им казва: "Вие сте потомци на богоподобни благородници, родени да наследят Земята и да я изчистят от "паразитите"."

Тази идея е залегнала в сърцевината на "Моята борба" на Хитлер и се превръща в държавна политика. По-късно нацистите забраняват всички "неофициални" окултни групи не защото не вярват в тях, а точно обратното – защото вярват твърде много и искат да запазят монопола върху тайното знание.

Свещеният граал на нацистите: Копието на съдбата
Според легендата, римският центурион Лонгин пробол с копието си Исус Христос на кръста. Когато кръвта на Спасителя докоснала почти слепите му очи, той прогледнал. От този момент оръжието, известно като "Копието на съдбата", се превръща в символ на непобедима власт. Смята се, че който го притежава, държи съдбата на света в ръцете си. Владетели като Карл Велики и Ото Велики са го притежавали.

Още като 19-годишен младеж, Хитлер вижда копието в музея "Хофбург" във Виена и изпада в транс. Той е убеден, че това е ключът към световното господство. 25 години по-късно, през 1938 г., той влиза триумфално във Виена и една от първите му задачи е да прибере реликвата. Хайнрих Химлер и неговите СС части лично охраняват пренасянето на копието в Нюрнберг. Хитлер вярва, че с негова помощ ще "арианизира" света. Историята обаче показва, че дори Копието на съдбата не успява да го спаси от самоубийството му в бункера през 1945 г.

Космически митове: Леденият свят и Кухата Земя
Лудостта на нацистката псевдонаука достига космически размери. Една от официално подкрепяните теории е "Welteislehre" (Теория за световния лед) на австрийския инженер Ханс Хьорбигер. Според неговата "визия", Слънчевата система е създадена от сблъсък на гигантска ледена топка със Слънцето. В тази митология има място и за гиганти, живели на Земята, преди една от трите луни да се разбие в планетата, причинявайки всемирен потоп и унищожавайки Атлантида. Тази теория е абсурдна, но нацистите я приемат, защото отхвърля "еврейската либерална наука" (т.е. стандартната физика и астрономия).

Още по-странна е вярата в Теорията за кухата Земя. Според нацистката ѝ версия, във вътрешността на планетата ни не се крие разтопено ядро, а второ слънце и напреднала цивилизация от свръхсъщества, живеещи в митичния град Агарта. Висши нацистки ръководители, включително командирът на Луфтвафе Херман Гьоринг, са били убедени привърженици на тези идеи.

Експедицията в Тибет: В търсене на арийските предци
През 1938 г. Хайнрих Химлер, чрез своята псевдонаучна организация "Аненербе" (Наследството на предците), изпраща експедиция в Тибет. Официалната цел е научна, но тайната мисия е да се намерят доказателства за произхода на арийската раса от изгубените атланти. Антропологът Бруно Бегер измерва черепите на 376 тибетци, търсейки "арийски" черти, докато зоологът Ернст Шефер събира хиляди семена с надеждата да възстанови древната арийска флора. Експедицията се проваля в намирането на "свръхчовеци", но показва докъде е готов да стигне режимът, за да легитимира безумната си идеология.

Тези странни и зловещи вярвания не са просто невинни ексцентричности. Те са били идеологическото гориво, което е оправдавало dehumanization-а на милиони и е давало "висша" цел на една от най-големите трагедии в човешката история. Те са мрачно напомняне, че когато митовете заменят фактите, последствията могат да бъдат катастрофални.