Средновековният светец, който говореше за бедност, мир и природата – и остана актуален и през XXI век
През 2026 г. ще се навършат 800 години от смъртта на Свети Франциск от Асизи – една от най-влиятелните фигури в историята на християнството. По този повод за първи път тялото на светеца ще бъде изложено публично през февруари в базиликата „Сан Франческо“ в Асизи. Очаква се милиони поклонници да посетят малкия италиански град, превърнал се в символ на смирението, мира и грижата за света.
Франциск умира на 4 октомври 1226 г., но идеите му – радикална бедност, състрадание към най-уязвимите и уважение към природата – звучат изненадващо съвременно. Именно тези ценности по-късно вдъхновяват и папа Франциск, който избира името си в чест на средновековния светец.
Франциск е роден около 1181 г. в заможно търговско семейство в Асизи, в днешна Италия. В млада възраст той прави драматичен избор – публично се отказва от семейното си богатство, според преданието дори събличайки дрехите си на градския площад. От този момент започва живот, посветен на доброволна бедност и служене.
През 1209 г. Франциск основава Францисканския орден – просяшко братство, посветено на милосърдие, помощ за бедните и духовно обновление. Днес по света има около 650 000 францисканци, активни в над 100 държави, работещи в сфери като социална помощ, мисии и образование.
Познанията за живота му идват основно от собствените му текстове и от т.нар. хагиографии – религиозни биографии, които описват живота и чудесата на светците. Някои от тях са написани само години след смъртта му.
Францисканският монах Тома от Челано, който лично познава Франциск, публикува „Животът на Франциск“ още през 1228 г. – ключов текст за бързата му канонизация. По-късно философът и теолог Свети Бонавентура създава най-пълния разказ за живота и духовното наследство на светеца.
Тези източници разказват как Франциск проси милостиня, работи в колонии за прокажени и получава официално одобрение за ордена си от папа Инокентий III през 1210 г.
Един от най-забележителните моменти в живота му е пътуването до Египет през 1219 г., по време на Петия кръстоносен поход. Там Франциск се среща със султан ал-Малик ал-Камил. Макар първоначално да се опитва да го покръсти, срещата води до по-хуманно отношение към пленниците – рядък пример за диалог и взаимно уважение в епоха на религиозни войни.
Легендите около Франциск играят ключова роля за образа му като покровител на животните и природата. Разказва се как той проповядва на птици, които го слушат в пълно мълчание, както и как укротява вълк, тероризирал градчето Губио.
Тези истории затвърждават представата за свят, който възприема всички същества като част от едно божествено творение. През 1224 г., вече тежко болен и почти сляп, Франциск диктува „Песен за слънцето“ – смятана за първото голямо произведение на италиански народен език. В нея той нарича животните „братя и сестри“ и възпява Земята като източник на живот и красота.
Стигматите и образът на „Христоподобния“ светец
Същата година Франциск преживява мистично събитие – появата на стигматите, рани, наподобяващи тези на разпятието Христово. Свидетелства за това са записани от Тома от Челано и по-късно вдъхновяват художници като Джото, който ги увековечава във фреските си.
Този мотив утвърждава Франциск като фигура, възприемана не просто като светец, а като подражател на Христос – идея, дълбоко вкоренена в християнската духовност.
Наследството на Франциск от Асизи получава ново глобално измерение през 2013 г., когато папа Франциск избира името си именно в негова чест. По-късно „Песен за слънцето“ вдъхновява и енцикликата „Laudato Si’“ (2015) – първия папски документ, посветен изцяло на опазването на околната среда.
В нея папата подчертава, че грижата за природата, социалната справедливост и вътрешният мир са неразделно свързани – идея, пряко наследена от средновековния светец.
Послание за XXI век
По време на юбилейната 2026 г. Църквата подчертава, че поклонението в Асизи не е само среща с тленните останки на историческа личност, а припомняне на модел за живот, основан на мир, смирение и отговорност към света.
Осем века след смъртта си Франциск от Асизи остава изненадващо близък – с послание, което говори не само на вярващите, но и на всички, търсещи по-човечен и устойчив начин на съществуване.


Коментари (0)