Цялата ни концепция е посочена в интегрирания план „Климат, енергетика“ с хоризонт до 2050 г.
България ще ползва мощностите на въглищните си централи, те са важни за енергийната и националната ни сигурност, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на депутати от БСП относно политиката на Министерство на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България.
"Сектор „Енергетика“ е много важен и ние в годините сме доказали, че когато става дума за енергетика, когато става дума за важни неща, които са свързани с енергийната ни сигурност, респективно с нашата национална сигурност, всички ние съумяваме да намерим сили и да обединим усилията си, за да може да вземем най-доброто и разумно решение за България“, каза още министърът.
Теменужка Петкова подчерта, че в енергетиката не става дума за политики за ден, два или година, а държавната политика в този сектор се определя съвместно от Народното събрание и от Министерския съвет.
„Всички ние знаем каква е трайната визия и политика на ЕС в областта на енергетиката, каква е борбата с климатичните промени и всъщност какъв дял в тази борба се определя на сектор „Енергетика“ в рамките на всички държави членки на ЕС. Тук вече възниква въпросът, че трябва да намерим баланса между европейските политики в областта на енергетиката и нашите национални интереси. Въглищните централи за България са изключително важни базови мощности и 40 % от електрическата енергия на страната се гарантира именно от този тип производители на електрическа енергия. През зимата този процент достига 60%“, коментира Петкова.
Според нея лесно решение в тази посока няма. Затова правителството в рамките на Съвета по енергетика, който се провежда в ЕК, е отстоявало позицията, че България подкрепя целия стремеж към производство на чиста енергия, нисковъглеродна икономика, но този преход трябва да бъде плавен, справедлив и съобразен с националната специфика на всяка една държава членка, допълни министърът. Тя посочи, че цялата ни концепция много ясно е посочена в интегрирания план „Климат, енергетика“, който е трябвало да бъде разработен до края на тази година и изпратен в ЕК.
„Това е един много важен стратегически документ. Той касае периода 2020 г.-2030 г. с хоризонт до 2050 г., но целите, които са заложени в него са ясно дефинирани до 2030 г. В този интегриран план „Климат, енергетика“ нашата ясна заявка и позиция пред ЕК е, че България ще ползва тези мощности, тъй като те са изключително важни за нашата енергийна, национална сигурност и не на последно място за конкурентоспособността на българската икономика“, допълни още министър Теменужка Петкова.
Фактор
"Сектор „Енергетика“ е много важен и ние в годините сме доказали, че когато става дума за енергетика, когато става дума за важни неща, които са свързани с енергийната ни сигурност, респективно с нашата национална сигурност, всички ние съумяваме да намерим сили и да обединим усилията си, за да може да вземем най-доброто и разумно решение за България“, каза още министърът.
Теменужка Петкова подчерта, че в енергетиката не става дума за политики за ден, два или година, а държавната политика в този сектор се определя съвместно от Народното събрание и от Министерския съвет.
„Всички ние знаем каква е трайната визия и политика на ЕС в областта на енергетиката, каква е борбата с климатичните промени и всъщност какъв дял в тази борба се определя на сектор „Енергетика“ в рамките на всички държави членки на ЕС. Тук вече възниква въпросът, че трябва да намерим баланса между европейските политики в областта на енергетиката и нашите национални интереси. Въглищните централи за България са изключително важни базови мощности и 40 % от електрическата енергия на страната се гарантира именно от този тип производители на електрическа енергия. През зимата този процент достига 60%“, коментира Петкова.
Според нея лесно решение в тази посока няма. Затова правителството в рамките на Съвета по енергетика, който се провежда в ЕК, е отстоявало позицията, че България подкрепя целия стремеж към производство на чиста енергия, нисковъглеродна икономика, но този преход трябва да бъде плавен, справедлив и съобразен с националната специфика на всяка една държава членка, допълни министърът. Тя посочи, че цялата ни концепция много ясно е посочена в интегрирания план „Климат, енергетика“, който е трябвало да бъде разработен до края на тази година и изпратен в ЕК.
„Това е един много важен стратегически документ. Той касае периода 2020 г.-2030 г. с хоризонт до 2050 г., но целите, които са заложени в него са ясно дефинирани до 2030 г. В този интегриран план „Климат, енергетика“ нашата ясна заявка и позиция пред ЕК е, че България ще ползва тези мощности, тъй като те са изключително важни за нашата енергийна, национална сигурност и не на последно място за конкурентоспособността на българската икономика“, допълни още министър Теменужка Петкова.
Още от България
ВСС назначи Мариан Маринов за изпълняващ функциите директор на НСлС
Не са постъпили предложения за избор на титулярен директор
България е отчела най-високата годишна инфлация в Еврозоната
За целия Европейски съюз годишната инфлация през май е достигнала 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто през април
Божанов за рокадите в Здравната каса: Смяната на едно лице от фасадата с друго от фасадата показва, че работят старите схеми
Депутатът от ДБ счита, че е резонно ПБ да изтегли номинацията на Асен Меджидиев за подуправител на Здравната каса