Най-голямата новина от срещата на Бойко Борисов и Владимир Путин в Москва е трасето от "Турски поток" да минава през България. Ако се стигне до реализацията на проекта, ще бъде изграден 10-километров участък от турската входна газова точка Малкочлар до компресорна станция "Странджа".
Това разясни пред медиите в парламента енергийният министър Теменужка Петкова. Тя бе изслушана в ресорната комисия. 

"Сами разбирате, че няма как от една среща президентът Путин и премиерът Борисов да извадят по един бял лист и да започнат да чертаят трасета. Тепърва ще започна конкретните разговори на експертно ниво, разбира се, при спазването на европейските изисквания”, отбеляза Петкова пред депутатите. Запитана дали страната ни има финансова възможност да участва в такъв енергиен проект, министърът на енергетиката отговори: „Булгартрансгаз“ е в много добро финансово състояние. БЕХ също. Отчетната 2017 г. ще реализираме печалба от малко над 100 млн. лева“.

Според нея с проекта за разклонение на "Турски поток", България ще запази водещата си позиция на енергийната карта на Европа. 

"Разговорите, които проведоха президентът Путин и премиерът Борисов, бяха в изключителен конструктивен диалог, прагматичен подход и от двете страни. Стана въпрос, че отношенията ни са поставени на изключително пазарни условия”. 

Запитана дали има конкретна договореност под формата на документ, енергийният министър заяви, че не вижда по-ясна позиция и по-голям ангажимент по проекта от думата на Путин. 

Енергийният министър съобщи още, че на 27 юни предсрочно ще бъде завършена и пусната в експлоатация българо-турската газова връзка.
 
Според енергийния министър Теменужка Петкова срещата между премиера Бойко Борисов и президента Владимир Путин е повече от успешна, защото в Русия е постигнато политическо съгласие между двете държави както за доставка на руски газ през Турция, така и за разговори в посока АЕЦ "Белене". На 12 юни българска делегация заминава за Брюксел, където ще представи вариантите за завой на "Турски поток", информира тя. 

„Ако ние не се опитаме да използваме тази възможност към настоящия момент и това, с което разполагаме във връзка с проекта АЕЦ „Белене”, считаме, че би било пропускане на един шанс да гарантираме своята енергийна сигурност в дългосрочен аспект. Това да не се предприема нищо с оборудването според нас е най-негативният сценарий”, заяви още министър Петкова.
 
Два са най-вероятните сценария за изграждането на втора ядрена централа у нас, разкри министър Петкова пред депутатите от ресорната комисия към парламента. 
Първият вариант предвижда довършване на централата със стратегически инвеститор и минимум 34% участие на България. 
Вторият е изграждане на централата със заем от Русия по модел на унгарска АЕЦ, а именно - Москва отпуска заем и строи централата като в замяна прибира парите от продажбата на тока до изплащане на заема. 

Петкова определи като най-лош вариант централата да не бъде построена, защото Националната електрическа компания дължи 1,1 млрд лева на държавния бюджет, които трябва да върне до 2023 г. 

Министърът на енергетиката определи като невъзможен вариант държавата сама да построи втората атомна централа, защото енергетиката е задлъжняла с прекалено големи заеми и не може да си позволи да плаща още. 

Бавен е и вариантът за преместване на оборудването от Белене в Козлодуй. Затова ще трябват между 7-8 години, каза Петкова.