Радослав Константинов

Повече от 10 години България  се намира в  сложна геополитическа ситуация. Няколко години подред специалните служби за сигурност и Министерство на отбраната сочат макар и с неохота Руската федерация като основна заплаха за мира в света, региона и в страната ни. Самата Русия ни е обявила във военната си доктрина за свой враг и цел на евентуални нападения. От години не спират и руските хибридни атаки и открити терористични актове, провеждани на територията на държавата, които целят дестабилизация, управленски кризи, хаос,  откъсване от евроатлантическия път, завой към Евразия и подчинение на „руския мир“.

На метри сме от финала за влизане в еврозоната, но страната ни се оказва в твърде сложна ситуация. През последните години силите на злото успяха да обсебят и контролират важни държавни  и духовни институции. Имаме проруски президент, патриарх, подвластен на московския православен сатанизъм, председател на Народното събрание – откровен комунист, с нисък интелектуален хоризонт и поне пет парламентарно представени кремълски проекта.

Всъщност от Освобождението си от османско владичество до сега страната ни е под своеобразно руско и съветско робство, с активното съдействие на петата колона на Кремъл у нас.

В главите на много българи все по-актуално и тревожно звучи въпросът: Възможно ли е България да бъде завладяна и тотално подчинена на идеологията на Кремъл?

В случая съвсем не става дума за теория на вероятностите,  а за 

теория на  реалностите,

 която изглежда все по-възможна след като и новия президент на САЩ Доналд Тръмп, обяви че правото е на страната на силния, че е готов да се договаря като бизнесмен с господаря на Кремъл за разпределяне на сфери на световно влияние.

Как може да стане възможна една руска стратегия за трето „освобождение“ и робство за България - теоретичен анализ:

I. Хибридна война и дестабилизация

Преди да се стигне до военни действия, една от първите стъпки би била хибридната война – комбинация от пропаганда, кибератаки и вътрешна дестабилизация.

Тя включва:

-       Пропаганда и дезинформация – масово разпространение на фалшиви новини и антизападна риторика, насочени към създаване на разкол в обществото.

-       Кибератаки – удари по критична инфраструктура, като електроразпределителни мрежи, банки, телекомуникации, държавни институции.

-       Политически натиск – подкрепа за проруски партии и фигури, целящи вътрешно отслабване на българските институции.

-       Провокиране на протести и безредици – организиране на социални напрежения, стачки или етнически конфликти, за да се създаде предтекст за "защита" на определени групи.

Всичко това в една или друга степен вече е факт у нас.

II. Овладяване на икономическата върхушка

Овладяване на икономическата върхушка в една държава е ключов елемент от стратегията за хибридно завладяване. В исторически и съвременен план, големите сили често използват икономическо влияние, за да подкопаят суверенитета на дадена страна, без да използват открита военна сила.

Какви са механизмите, с които Русия би могла да овладее икономическите елити на България?

1. Инфилтриране в стратегически сектори. Русия може да се стреми да придобие контрол върху ключови индустрии, които са жизненоважни за икономиката и националната сигурност:

Енергетика – чрез контрол върху експлоатиране на собствени газови и нефтени находища, доставки на горива, суровини и оборудване за ядрената енергетика (АЕЦ „Козлодуй“, проекта за Белене) и електроразпределителните дружества.

Банков сектор – опити за влияние върху финансови институции, инвестиране в локални банки, които могат да финансират „удобни“ бизнесмени и бизнеси. КТБ беше нагледен пример в това отношение.

Медии – изкупуване на медийни групи, които да оформят общественото мнение в проруски интерес.

Военно-промишлен комплекс – влияние върху ремонт на военна техника (РСК „МиГ“, военни заводи, оръжейни доставки). Армията ни продължава да е въоръжена със съветска и руска военна техника, а това ни прави зависими от врага

2. Купуване и корумпиране на елита. Контролът върху икономическите и политическите елити може да стане чрез:

Финансови зависимости – предоставяне на изгодни кредити, офшорни инвестиции, бизнес партньорства с влиятелни хора и лобиране от тяхна страна.

Купуване на политици – предлагане на скрити парични стимули, консултантски договори, доверително управление на влогове, финансиране на политически партии. Николай Малинов, лидер на Движение „Русофили“ е подсъдим вече за шпионаж в полза на Кремъл.

Поставяне на "свои" хора – чрез лобиране и подкрепа за назначаването на бизнесмени, министри, регулаторни органи, които да обслужват руски интереси. Енергетиката и поддръжката на военната техника са нагледни примери.

3. Монополизация и икономическа зависимост.

Създаването на икономическа зависимост води до загуба на суверенитет. Това се случва например чрез големи инфраструктурни проекти. Да си припомним, че Русия се опитваше да изгради „Южен поток“ през наша територия, което щеше да засили зависимостта на България от руския газ. Подобен ефект има и неизгодният договор с турската „Боташ“, подписан от служебен премиер на президента Радев.

Търговски връзки – Русия може да манипулира износа и вноса, за да накаже България икономически, ако не следва определени политики.

Санкции или контрасанкции – Русия може да влияе чрез спиране на доставки (например на нефт, газ или ядрено гориво).

4. Дестабилизиране на конкуренцията и създаване на хаос.

 Ако Русия иска да наложи контрол, тя може умишлено да създаде икономически проблеми, за да представи себе си като „спасител“:

-       Сриване на български компании – чрез нелоялна конкуренция, кибератаки, търговски ембарга или дори явен тероризъм, каквито бяха взривовете в държавни и частни оръжейни заводи.

Финансиране на синдикати и протести – за да се създадат икономически сътресения и правителствена нестабилност.

Изкуствени кризи – например, манипулация на цените на горивата и храните, за да се провокират протести и социално недоволство.

5. Превземане на външната политика чрез икономически лостове.

 Ако българският елит стане силно зависим от руските капитали, страната може да започне по-мека външна политика спрямо Русия:

-       Забавяне на натовски инициативи – блокиране на военни решения, които не са в интерес на Русия.

-       По-слаба подкрепа за Украйна – икономически натиск върху елита да не предоставя военна помощ.

-       Разхлабване на санкциите срещу Русия – лобиране в ЕС за по-мек режим на санкции срещу Москва. Всичко това вече е факт – президентът Румен Радев многократно настоява да отпаднат санкциите срещу Русия, бойкотира инициативи на НАТО, а евродепутатите ни от БСП и ВМРО бойкотираха всяко решение на ЕП санкции срещу режима на Путин.

III. Дипломатически натиск и енергийно изнудване

Русия би използвала икономически инструменти, за да отслаби политическата воля на България. Това се постига чрез:

-       Геополитически натиск – чрез лобиране в ЕС за позиции, удобни на Русия.

-       Спиране на енергийни доставки – България е зависима от руския газ и петрол, както и от други суровини.

-       Икономически санкции и контрасанкции – блокиране на търговски отношения с България.

IV. Военен натиск и провокации

Ако България продължи да устоява европейските си и натовски позиции, Русия би могла да премине към по-агресивни военни действия:

-       Провокации в Черно море – военни кораби близо до българските териториални води.

-       Използване на "зелени човечета" – внедряване на разузнавателни и диверсионни групи.

-       Подкрепа за паравоенни формирования – създаване на военизирани групировки вътре в страната. Макар и в някаква по-мека форма някои от тези опасности вече са се случили – за последните пет години от страната са отзовани над 100 руски шпиони, представени като дипломати, духовници или предприемачи. ДАНС е неутрализирал акции на паравоенните формация БНО „Шипка“ и „Васил Левски“.

V. Пряк военен конфликт

Ако горните методи не дадат резултат, Русия може да пристъпи към конвенционална военна интервенция. Такива заплахи вече сме получавали неколкократно от техни депутати и политически лидери. Включват:

-       Авио-ракетни удари – атаки по военни бази и инфраструктура.

-       Морска блокада – контрол над пристанищата Варна и Бургас.

-       Настъпление от Черно море – амфибийни десанти с въздушна подкрепа.

-       Използване на стратегически бази в Сърбия – ако Белград съдейства.

VI. Духовно и религиозно завладяване чрез руско православие и панславянство

1. Руската църква несъмнено е геополитически инструмент.

Московската париаршия е под пряко влияние на Кремъл, особено при патриарх Кирил.
Тя изпълнява ролята на “духовен пратеник на руската държавност” и се използва за:

- Легитимиране на външната политика на Русия,

- Внушаване на идеята за "Свещена Рус" – обединителка на славяните и православните,

- Налагане на Москва като „Трети Рим“ – наследник на Византия.

2. Зависимост на висшия клир на БПЦ от Москва.

- Неформални връзки между висши духовници от БПЦ и РПЦ са отдавна установени.

- Част от архиереите са учили в Московската духовна академия и са открити агенти за руско влияние.

- Руската църква предоставя финансова, организационна и кадрова подкрепа.

- Възможно е финансиране или влияние върху избора на ключови фигури в Светия синод. Главният секретар на Синода Герасим и ловчанския владика Гаврил са емблематични примери в това отношение.

Именно чрез тези зависимости бяха постигнати видими цели:

-       БПЦ отказа да участва в събора в Крит (2016), съгласувано с РПЦ.

-       Въздържаност на БПЦ по темата за украинската автокефалия – отново синхрон с Москва.

-       Изборът на Даниил за патриарх е изцяло руско активно мероприятие, което вече дава негативен отпечатък върху българското православие. Така под контрола на руските интереси се поставят изборите на владици, игумени на манастири, дори и на редови свещеници.

3. Панславянска риторика – културен и исторически капан.

Русия често играе на емоционалната карта на славянското братство, което цели:

-       Да представи Русия като „по-големия брат“.

-       Да размие националната идентичност на малките славянски народи, включително България.

-       Да внуши, че българите не са самостоятелни, а част от „славянското семейство“ под руско водачество.

 Примери за панславянска манипулация:

-       Изопачаване на историята – „Русия ни е освободила и е наш вечен покровител“.

-       Навлизане в образованието, културата, историята чрез фалшифицирани или пристрастни източници, съобразени единствено с московската гледна точка.

-       Изучаване на историята и съставяне на учебници през русофилския, а не през българофилския прочит.

4. Ролята на "духовните аташета" и агенти с расо.

- Русия има богата история на използване на духовници като разузнавачи или културни агенти.

- Присъствието на руски свещеници, монаси или духовни „мисии“ в България е част от тази стратегия.

- Влияние върху манастири, епархии, духовни братства. Само преди година ДАНС екстрадира от страната двама руски агенти, прикрити зад расо, които подготвиха избирането на Даниил за патриарх, саботираха признаването на новата Украинска православна църква и на Македонската православна църква.

5. Промяна на идентичността

Истинската опасност от Руската църква не е толкова в прякото подчинение на БПЦ, а в:

-       Промяна на обществения мироглед и идентичност на българина.

-       Създаване на психологическа и културна подчиненост, при която се приема: „Ние сме част от Русия. Те са ни близки, братя. НАТО и ЕС са ни чужди.“

6. Как  да се противодейства на руското православно робство:

1. Разграничаване на църквата от държавна политика – духовните лидери трябва да служат на народа, не на Кремъл.

2. Прозрачност на финансирането и контактите – кой финансира манастири, духовни академии и пътувания?

3. Активно гражданско общество – да се следи за влияние и риторика, налагаща зависимост.

4. Укрепване на националното православие – БПЦ трябва да стъпи на собствена духовна традиция, а не да се прекланя пред РПЦ.

5. Историческо образование и медийна грамотност – да се разграничат митове от реалност.

Духовното завладяване чрез РПЦ и панславянството е тиха, но много ефективна форма на окупация, защото не идва с танкове, а с икони, думи и „братски“ прегръдки.
Ако бъде успешна, тя може да превърне България в идеологически сателит на Русия, дори без един изстрел.

 Нацията, която позволи да ѝ отнемат духа, няма нужда да бъде завладяна физически.

6. Реакцията на НАТО и ЕС

Тук идва най-важният въпрос – ще отговори ли НАТО при руска заплаха срещу България?

-       България е член на НАТО, а според чл. 5 нападение срещу един член е нападение срещу всички. Това означава незабавна ответна реакция.

-       Възможен е бърз отговор от САЩ, Великобритания, Турция и Полша.

-       Западът може да наложи още по-сериозни санкции или да отвърне военно.

-       Негативното отношение на президента Тръмп към НАТО дефакто изважда САЩ от Алианса, а това поставя под заплаха българската защита.

-       Европейският формат на НАТО остава най-важният гарант за сигурността на страната ни. България няма бъдеще извън този формат.

Финални думи

Завладяването на България от Русия би било изключително трудно, особено заради членството на страната в НАТО и ЕС. Те са най-голямата ни застраховка за национална сигурност и просперитет.

-       Хибридната война и дестабилизацията са по-реалистични варианти, отколкото директна инвазия от Русия.

-       Военна намеса би довела до сериозен международен конфликт с НАТО.

-       Общественият контрол върху икономическата върхушка е мощен инструмент за подчиняване на държавата без военни действия.

Ако една страна загуби икономическия си суверенитет, политическото и военното ѝ подчинение е въпрос на време.