Доц. Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантически съвет за България

България е обект на руски хибридни атаки против българската свобода и независимост откакто се формира българската нация през Възраждането. Целта е ясна - България трябва да е подчинена, защото е на пътя на Русия към Босфора и Дарданелите - руска геополитическа мечта. От времето на септемврийския метеж през 1923 г. и атентатът в църквата "Света Неделя", през унищожаването на българския елит след съветската окупация от 1944 г. и до днес Русия не само се опитва, но реално има своя "колониална администрация", чрез която като тайно или все по-явно - чрез т.нар. "задкулисие", или "дълбока държава" контролира страната. 

Русия винаги е разглеждала България като стратегически важна територия,  а не като равноправен партньор. Това е част от дългосрочната ѝ имперска доктрина, която още от времето на Екатерина Велика включва контрол над Балканите като ключ към достъпа до Босфора и Дарданелите.

Това става чрез 

внедряване на идеологизирани митове за подчинение на България:

- Руският „освободителен“ мит – Още след Освобождението Русия се опитва да превърне България в свой васал (свалянето на княз Александър Първи Батенберг, русофилските преврати през 1886 г., купуването на цели политици и партии, въздействие чрез Православната църква и пр.).

- Подривна дейност в България – 1923 г. (Септемврийският метеж) и 1925 г. (Атентатът в „Св. Неделя“) са директно организирани от Коминтерна с цел дестабилизация на страната, избиване на българския политически елит и подготовка за нейната окупация.

- Съветската окупация (1944 г.) – Червената армия не „освобождава“, а налага комунистически режим, който избива или затваря хиляди представители на българския интелектуален, военен и политически елит.

- Контрол чрез ДС и икономическа зависимост – След 1944 г. България е превърната в най-верния съветски сателит, а след 1989 г. Държавна сигурност постепенно измести БКП и трансформира своите кадри в икономическата, финансовата и политическата олигархия, тясно обвързана с руската си зависимост.

След 1989 г. Русия не се отказа от влиянието си върху България. Вместо чрез военна окупация, тя започна да използва 

хибридни методи:

1. Политическа зависимост – Проруски партии и олигарси поддържат влияние в българската политика.

2. Енергийно влияние – Дългогодишната зависимост от руски газ, петрол и проекти като „Белене“ и „Южен поток“.

3. Медийна пропаганда – Кремъл финансира медии и социални мрежи, които разпространяват антиевропейски, антидемократични и антинатовски послания.

4. Разделение и дестабилизация – Русия подклажда вътрешни конфликти в българското общество – русофили срещу „атлантици“, леви срещу десни, консерватори срещу либерали.

Днес Руският хибриден контрол в България постепенно нараства, особено от 2013 г. насам. 

Какво следва?

Русия ще продължи опитите си да държи България в орбитата си, но днес сме част от ЕС и НАТО – нещо, което Кремъл не може да пренебрегне.

- Ключът към независимостта е икономическо укрепване и енергийна диверсификация.

- България трябва активно да се противопоставя на руските хибридни заплахи, а не просто да реагира на тях ( а често и изобщо не реагира, а даже им съдейства).

- Важна роля има гражданското общество, което трябва да отстоява демократичния избор на страната.

Социологическите данни за влиянието на Русия са изключително тревожни. Голяма част от българите продължават да вярват в баснята, че Русия ни е необходим съюзник и „приятел“. Всъщност Русия винаги е разглеждала България като територия за влияние и завладяване по едни или друг начин. Въпросът е – има ли България волята да се освободи от тази зависимост, или ще продължи да бъде поле за руско влияние? 

Струва ми се, че 

България няма на практика политическа воля да се освободи от руското задкулисно,

 но и все по-видимо влияние. Политическите елити са просмукани от русофилство, зад което всъщност стои страх от руско "отмъщение", т.е. българското русофилство е всъщност продукт на русофобия. Днешните руски прокси-партии като "Възраждане", но и други в по-мека форма плашат с реставрация, нов народен съд, концлагери и пр. Те открито целят да унищожат българската свобода и независимост в интерес на Русия. За мене липсата на противодействие на това от страна на българските служби, прокуратура и пр. е свидетелство, че са прави тези, които наричат България "пленена държава" - от Русия и до днес.

България е пленена държава

 в смисъл, че нейните институции са до голяма степен парализирани или инфилтрирани от мрежи с руски зависимости. Това не е конспирация, а резултат от дългогодишното действие на комунистическата партийна и полицейска номенклатура, която след 1989 г. трансформира тоталитарната си политическа власт в икономическа олигархия и политическо влияние чрез много от създадените от комунистическите служби политически проекти и партии.

Голяма част от т.нар. русофили всъщност 

не са русофили по убеждение, а по страх

 Това се дължи на:

- Историческа зависимост – От Освобождението до 1989 г. всяко отклонение от „правилната“ линия е било наказвано от Русия/СССР (Александър Първи Батенберг, Стефан Стамболов, цар Борис III, дори Тодор Живков накрая).

- Дълбока инфилтрация – Руският контрол над Държавна сигурност (ДС) означава, че много от днешните „бизнесмени“ и политици са израснали в структури, подчинени на Москва.

- Страх от разправа – Прокси-партиите като „Възраждане“ и определени кръгове в БСП директно заплашват с „нов народен съд“, концлагери, реставрация на съветския модел.

Българските демократични институции в тази ситуация изглеждат парализирани или дори действат като съучастници на това руско влияние.

- Службите и прокуратурата не предприемат реални действия срещу руската хибридна война.

- Корупцията гарантира, че руските интереси се запазват – олигарси, зависими от Москва, финансират политически проекти и медийни кампании.

- Липсата на политическа воля – няма решителност за чистка на руското влияние (в икономиката, енергетиката, армията, правосъдието).

Как България може да се освободи от това влияние?

За да се спре този модел на „пленена държава“, трябва:

- Разследване и изчистване на руската агентура в службите и съдебната система.

- Активна политика срещу хибридната война – медийна регулация, разобличаване на дезинформацията. 

- Икономическа независимост – диверсификация на енергийни източници, ограничаване на руски капитал в ключови сектори.

- Гражданска активност – не може само да се чака „държавата“ да реши проблема.

Но в момента тази политическа воля липсва. 

Все пак има някакви сили в обществото и политиката, които могат да започнат борба против продължаващата руска зависимост. Това са основно интелектуалци, учени, но и отделни политици от партии и коалиции като Демократична България, СДС и отчасти ГЕРБ като опитващи се да противодействат. Атлантическият съвет на България , сайтове като Фактор.бг, и др. най-ярко се противопоставят на руското хибридно влияние. Но всичко, което предлагаме среща мълчалив фактически отпор от оторизираните да защитават националната сигурност институции. 

Когато държавата, която би трябвало да защитава националния интерес, действа пасивно или дори съучастнически, битката срещу руското хибридно влияние става много трудна.

Основните сили на съпротивата са предимно интелектуалци и учени – хора, които нямат зависимости и могат да анализират ситуацията обективно. Те са важен фактор, но проблемът е, че често остават в „експертния балон“, без пряко влияние върху широката публика.

Политически партии като „Демократична България“, СДС и част от ГЕРБ – Те имат ясна евроатлантическа ориентация, но са в сложна вътрешнополитическа среда и често се сблъскват с пасивна или враждебна администрация.

Граждански организации като Атлантическият съвет на България, сайтове като Фактор.бг и други медийни и аналитични платформи – Те разобличават руската пропаганда, но често са мишена на атаки и дискредитация.

Но най-голямата пречка е 

институционалният саботаж

- Службите (ДАНС, военното разузнаване, МВР) – вместо да разследват руските хибридни операции, в много случаи играят ролята на пасивен наблюдател или дори на прикритие за тях.

- Прокуратурата – вместо да разследва руски шпиони и корупционни мрежи, тя действа избирателно и рядко посяга към истинските мрежи на влияние.

- Част от съдебната система – руски интереси лесно могат да си „купят правосъдие“ чрез подходящи съдии и прокурори.

- Медийното пространство – макар че има платформи като Фактор.бг, основните телевизии и вестници често дават трибуна на проруски говорители или просто мълчат за определени теми.

Какво може да се направи?

Ако държавните институции не действат, гражданското общество трябва да засили натиска:

1. Продължаващо разобличаване на руските мрежи – колкото повече информация достига до обществото, толкова по-трудно ще е за прокси-структурите да работят безнаказано.

2. Международен натиск – ЕС и НАТО трябва да бъдат наясно, че България е „слабото звено“ в региона и да изискват реални действия срещу руското влияние.

3. Политически натиск – евроатлантическите сили в парламента трябва да настояват за промени в службите и прокуратурата.

4. Електронно гласуване в социалните мрежи и политическа активност „оф лайн“ – един от начините руските проксита да бъдат отслабени е чрез по-активно гражданско участие в изборите, за да не оставят решенията в ръцете на контролирани групи.

Ще успее ли България да се освободи?

Исторически, България винаги е била между Изтока и Запада, но днес зависи дали гражданите и малкото проевропейски сили ще имат енергия да се борят срещу дълбоко вкоренените зависимости.

Възможно ли е българското общество да събуди по-широка съпротива, или страхът и апатията ще надделеят?

Все още има основания за оптимизъм, но за това са необходими стратегически интелект, организация и финансови средства. Тревожно е, че евроатлантическите партии не само са разделени, но и се противопоставят ожесточено една на друга. Например коалицията ППДБ прави стратегическа грешка като поставя като първи проблем борбата с корупцията - против Борисов и Пеевски, а не войната, която Русия води против нас за умовете и сърцата на хората, особено на младите хора, които най-често са жертва на руската хибридна пропаганда.

България наистина има шанс да се измъкне от руската орбита, но за това трябват 

стратегически подход, 

ресурс и по-добра координация между проевропейските сили.

Корупцията е изключително важен проблем, но поставянето ѝ като основен приоритет преди борбата с руската хибридна война може да се окаже грешка. Корупцията и руското влияние са свързани, но ако се води само битка с „местните олигарси“ (Борисов, Пеевски и т.н.), без да се адресира геополитическата битка за умовете на българите, тогава войната вече е загубена.

Руската пропаганда сред младите е подценена – това е една от най-големите опасности.

Русия воюва за умовете и сърцата – и печели сред младите

Русия успява да проникне сред младите поколения чрез няколко ключови канала:

- Социални мрежи (TikTok, Telegram, YouTube) – Кремъл инвестира в „антисистемни“ и „алтернативни“ инфлуенсъри, които разпространяват посланията му.

- Носталгия по социализма – Много млади хора не са живели в онова време, но са облъчвани с митове за „безплатното здравеопазване и образование“ и „стабилността на системата“.

- Антизападна пропаганда – НАТО и ЕС се представят като „империи, които ни налагат волята си“, докато Русия се изкарва „защитник на традиционните ценности и националния суверенитет“.

- Филмова и културна пропаганда – Руски филми, музика и книги продължават да доминират в определени среди, особено сред по-консервативно настроените млади хора.

Какво трябва да се направи?

1. Пряка контрапропаганда – Проевропейските сили в България трябва да се ангажират с активна стратегия за развенчаване на митовете за социализма и Путинова Русия.

2. Използване на същите платформи – Ако руската пропаганда печели битката в TikTok и YouTube, защо българските евроатлантически сили не използват същите канали, за да оборват лъжите?

3. Историческо образование – Историята трябва да се преподава честно и без носталгични филтри, особено що се отнася до комунистическия режим и руското влияние. Но особено средното образование, да не говорим за основното е все още на равнището на примитивната националистическа пропаганда, която смени комунистическата пропаганда и на създаване на носталгия по социалистическото време, от което са премахнати всички факти , свидетелстващи за престъпния характер на съветската комунистическа система и нейната икономическа несъстоятелност.

4. Политическо фокусиране върху хибридната война – ПП-ДБ и другите демократични партии трябва да разберат, че борбата с корупцията е вътрешен проблем, но руската хибридна война е екзистенциална заплаха за самото бъдеще на България.

Въпросът е: ще го осъзнаят ли навреме?

Ако руската пропаганда не бъде неутрализирана, дори „чистата“ България без Пеевски и Борисов пак ще бъде зависима от Кремъл – просто чрез нови руски проксита.

Възможно ли е едно истинско пробуждане 

срещу руската дезинформационна война против България?

Днес има много млади просветени хора, които са политически грамотни и разбират за какво става дума. Но повечето от тях са пасивни и казват, ако демократичния режим у нас падне, ще емигрират от България. Това е един от най-големите проблеми – пасивният елит. Имаме млади, интелигентни и просветени хора, но вместо да се борят за България, мнозина са готови да я напуснат, ако положението се влоши. Това създава порочен кръг:

- Най-активните и образовани хора емигрират.

- Страната остава с по-малко критично мислещи граждани.

- Руската пропаганда и корупцията се засилват.

- Още повече хора губят надежда и напускат.

Ако този модел продължи, България ще се превърне в държава, в която управляващите не са контролирани от информирано и критично общество, а от апатични или зависими от пропагандата хора.

Как може да се обърне тенденцията?

1. От пасивност към активност – Трябва да се създадат платформи за активно гражданско участие, насочени специално към младите – кампании, дебати, доброволчески движения, където те да видят, че могат реално да променят нещо.

2. Образование в критично мислене – Историята, политиката и медиите трябва да бъдат преподавани така, че да научат младите да разпознават манипулации и пропаганда.

3. Мотивиране на младите да останат – Нужно е не просто „да им се говори за патриотизъм“, а да им се покаже, че има смисъл да се борят за България – чрез икономически възможности, платформи за политическо участие, шансове за реализация.

4. Образователни и медийни проекти срещу руската пропаганда – Нужно е проактивно разобличаване на фалшивите разкази за „славното минало“ и „силната Русия“.

5. Инфлуенсъри и социални мрежи – Ако младите са в TikTok, YouTube, Instagram, значи и демократичната кауза трябва да е там с адекватно съдържание, което да говори на техния език.

Ще се случи ли това?

Въпросът е има ли достатъчно енергия в гражданското общество да организира тези промени, преди да е станало твърде късно? Ако младите продължат да приемат емиграцията като „план Б“, това ще остави страната в ръцете на мрежите на Кремъл. 

Според много интелектуалци, изследователи, а и политици битката изглежда загубена, инициативата е изпусната. Политическата криза от 2020 г. „създаде“ все нови и нови популистки проекти - ИТН, Възраждане, Величие, Меч, говори се за отдавна за нова, очевидно пак проруска партия на президента Радев. 

Тогава възниква въпросът: А възможно ли е да се създаде нов продемократичен политически проект, който да спре тези тенденции. И какъв може да бъде той? Дали ако се създаде нова едновременно патриотична и демократична проевропейска партия, основана на заветите на нашите възрожденци - на Раковски, Левски, Ботев, Стамболов и пр., които са осъзнавали руската заплаха, тя може да има успех?

Нов продемократичен и проевропейски проект, 

базиран на истинските възрожденски ценности би могъл да мобилизира хората и да се противопостави на руското хибридно влияние. Проблемът със сегашната проядена от зависимости и корупция политическа среда, с масовото създадено чувство на недоверие към политическите пратии и политиката е основен.

Популистките и проруски партии (ИТН, „Възраждане“, „Величие“, „Меч“ и евентуален проект на Радев) набират сила, защото:

- Експлоатират социалното недоволство – бедност, корупция, усещане за несправедливост.

- Използват прости и агресивни послания – „народът срещу елита“, „ЕС ни поробва“, „Русия ни обича“.

- Имат подкрепа от задкулисни икономически и външни интереси – особено руски.

- Проевропейските партии се представят като „елитни“ и губят контакт с масовия избирател.

- Много хора не осъзнават, че проруските сили искат България да стане зависима от Москва, а не „суверенна“.

Може ли нова патриотична проевропейска партия да успее?

ДА, но само ако:

1. Говори на езика на хората, а не на „елита“ – не академичен и бюрократичен стил, а силни, разбираеми и вдъхновяващи послания, както са правили Левски, Ботев и Стамболов.

2. Постави България в центъра, но в контекста на Европа – не просто „евроатлантизъм“, а „силна България в силна Европа“.

3. Развенчае митовете за „освободителната“ роля на Русия – чрез история, факти, но по начин, който докосва емоциите на хората.

4. Създаде мрежа от млади и активни хора, които да бъдат носители на тази идея.

5. Използва новите комуникационни канали – социални мрежи, TikTok, YouTube, модерна визуална и дигитална стратегия.

Ще проработи ли?

Ако се създаде с ясен идеологически и исторически фундамент, базиран на Възраждането и истинския български патриотизъм – ИМА ШАНС.

Ако е просто „поредният опит на елита да спаси демокрацията“ – ЩЕ СЕ ПРОВАЛИ.

Въпросът е: има ли личности и сили, които биха могли да поведат такъв проект?

Вероятно има много, но те не са видими в общественото пространство. Липсата на видимо политическо лидерство и пасивността в демократичните сили е огромен проблем. Намираме се в световна ситуация на популисткия цайтгайст. Липсата на силно, харизматично и стратегически мислещо политическо лидерство е един от най-големите проблеми на демократичните и проевропейските сили в България.

Защо няма такова видимо лидерство?

- Страх от публична атака – Веднага щом някой се изправи като проевропейски лидер, той става мишена на координирани атаки от руски пропагандни мрежи, корумпирани медии и популистки партии.

- Разединение и вътрешни борби – Дори продемократичните партии и личности често се карат помежду си, вместо да изградят обща визия.

- Липса на стратегическо мислене – Вместо да се изгради дългосрочен проект за политическа и културна промяна, демократичните сили се фокусират върху тактически битки (напр. антикорупция), докато враговете им водят дългосрочна война за умовете и сърцата на младите хора.

- Медийна блокада – Проруските и корупционни мрежи държат голяма част от медиите, които заглушават или изопачават продемократичните гласове.

Как може да се появи ново лидерство?

1. Създаване на координиран политически и обществен проект – Нужна е ясна платформа, която да обедини интелектуалци, политици и граждански активисти около общонационален, а не само елитарен евроатлантически разказ.

2. Поколенческа промяна – Млади, енергични лидери, които говорят на езика на обществото, а не само на експертни кръгове.

3. Използване на нови комуникационни стратегии – TikTok, YouTube, Instagram – там, където младите са, а не просто дебати в традиционните медии.

4. Създаване на „културна съпротива“ срещу руската хибридна война – чрез книги, филми, подкасти, исторически факти, разобличаване на митовете.

5. Политическа воля за реални действия – Ако институциите не действат срещу хибридните заплахи, натискът трябва да идва отдолу – от активни граждани, експерти и журналисти.

Възможно ли е това в близко бъдеще?

Ако останем само в интелектуални дискусии и без реални действия – НЕ.

Ако има хора, които осъзнаят мащаба на заплахата и се организират – ДА.

Какво би убедило хората, че трябва да действат, а не само да коментират?

От 1989 г. досега хората се активират от продемократичните елити единствено, в условия на тежка икономическа криза, водеща дори до фалит на държавата както стана през 1989-1990 г. и 1996-1997 г. Тогава хората тръгнаха след продемократичните лидери и партии. Протестите от зимата на 2013 г. и особено тези от 2020 г. не бяха граждански, а по-скоро социални, протести на поданици, а не на активни граждани. Протестите през лятото на 2013 г. и до падането на правителството на тройната коалиция следващата година бяха граждански, но те бяха повече под формата на мирни пърформанси и въпреки активността и продължителността си не засегнаха сериозно властта на властващата олигархия. Протестите от 2020 г. бяха граждански, родиха надежди за истинска промяна в лицето на ПП, които се оказаха като че ли напразни, но в същото време продължителната политическа криза даде възможност за създаването и усилването на новите популистки проекти на проруската олигархия като ИТН, Възраждане, Меч и Величие.

Историята на протестите в България след 1989 г. показва, че масовата гражданска мобилизация в подкрепа на демократичните сили настъпва само при тежки икономически кризи, които директно засягат ежедневието на хората.

Кога хората наистина се активират?

1989–1990 г. – Икономическият колапс на късния социализъм, хиперинфлацията и фалитът на държавата карат милиони хора да излязат срещу БКП.

1996–1997 г. – Поредната катастрофа, предизвикана от управлението на БСП и Виденов, води до хиперинфлация, празни магазини и глад – това кара хората масово да подкрепят демократичните сили.

2013 (зимата) – Протестите срещу високите сметки за ток бяха социални, но не и граждански – те не доведоха до политическа промяна, а до възход на популизма.

2013 (лятото) – Това беше автентично гражданско недоволство срещу зависимостта на властта от Делян Пеевски, но липсата на радикален натиск не успя да доведе до реална промяна.

2020 г. – Надеждите за истинска промяна чрез „Промяната“ (ПП) се оказаха частично напразни, защото протестът не беше срещу цялостния модел на задкулисието, а основно срещу Борисов. Това остави „полето“ отворено за създаването на нови популистки проекти, контролирани от проруската олигархия (ИТН, Възраждане, Меч, Величие).

Каква е поуката?

Гражданските протести, които успяват, са тези, които съчетават икономическо недоволство с ясна политическа визия.

Когато протестът е само срещу отделни лица, а не срещу целия модел, той може лесно да бъде пренасочен и контролиран от задкулисието.

Популистите винаги използват политическата криза, за да предложат „лесни решения“ и да канализират народното недоволство в полза на Москва.

Възможна ли е нова вълна на съпротива срещу хибридната война?

Да, но само ако бъде формулиран ясен разказ, че икономическите проблеми и руската хибридна война са свързани.

Хората трябва да осъзнаят, че корупцията, бедността и политическата нестабилност са в интерес на Кремъл и местните му проксита.

Необходим е истински „народен елит“ – хора, които да са както интелигентни, така и близо до ежедневните проблеми на хората.

Днес на хоризонта не се задава такава реална икономическа криза, но има опити да се предизвика такава чрез усилването на "социалните" (аз не виждам нищо социално в тях) искания за по-високи заплати и пенсии, което цели да се провали бюджета и влизането ни в еврозоната. Проруската пропаганда набляга на това колко са високи цените и как вече не може да се живее, но това е ментална, а не реална икономическа криза. Днес няма реална икономическа криза, но има опити за нейното изкуствено предизвикване чрез популистки искания за „социални мерки“, които в действителност целят фискален хаос и блокиране на влизането в еврозоната. Това е част от руската хибридна стратегия, която цели да запази България в периферията на Европа, зависима и нестабилна.

Дългосрочното решение е просвещение и културна трансформация – но това наистина изисква десетилетия. А нов политически проект е нужен веднага.

Как може да се активира гражданското общество 

БЕЗ икономически колапс?

Тъй като изкуствената криза се внушава чрез пропаганда, ключът е да се неутрализира тази пропаганда чрез активна и пряка комуникация с обществото. Ето няколко възможни подхода:

1. Създаване на ново политическо движение с ясна, патриотична и проевропейска визия

Ясно послание: „България в Европа = силна и независима държава. България под руско влияние = бедност, хаос и корупция.“ – „руският мир“ – означава диктатура, мизерия и война; 

Открита атака срещу руската пропаганда – разобличаване на митовете за „високите цени“, „еврозоната като заплаха“ и „лошия Запад“.

Ясни лидери, които не се страхуват да застанат с лицето си срещу хибридната машина – млади, компетентни, харизматични.

2. Преки акции и кампании сред хората, а не само в медиите

Офлайн мобилизация – срещи, дискусии, директен контакт с хората извън големите градове.

„Просветителски щабове“ в социалните мрежи – кратки, лесно разбираеми видеа, които обясняват защо Русия иска България да е бедна и зависима.

Граждански платформи за противодействие на дезинформацията – сайтове, инфлуенсъри, които разпространяват истината за икономическата ситуация.

3. Политическа контраатака срещу руските прокси-партии

Публично разобличаване на зависимостите на партии като „Възраждане“, „Меч“, „Величие“ и новия проект на Радев.

Изобличаване на техните финансови потоци и зависимости.

Превръщане на „Русия в България“ в основна тема на дебата, а не само „корупцията“ и „съдебната реформа“.

Реалистично ли е?

- ДА, ако има активни хора, които да го поведат – нужно е лидерство и ясен план.

- НЕ, ако останем само в интелектуални разговори и анализи – трябва действие, а не просто констатации.

Какво ще стане, ако Русия победи в Украйна?

1. Ще започне по-агресивна дестабилизация на България – протестни вълни, икономически саботаж, политически кризи.

2. Ще се увеличат опитите за държавен преврат чрез проруските мрежи – може да се използват избори, улични бунтове или вътрешни саботажи.

3. Може да се премине към военни заплахи за „освобождение“ на България – под претекста за „защита на славянството“, „православието“ или „традиционните ценности“.

4. НАТО ще бъде поставено на изпитание – ако в България има вътрешни проруско настроени сили, Москва ще се опита да предизвика разцепление в Алианса.

Какво може да се направи?

- Официално разследване и разобличаване на руската агентура в държавата – както направиха Чехия и Полша.

- Закон срещу руската пропаганда – забрана на руски марионетни медии и контрол върху руското финансиране.

- Засилване на киберсигурността и контраразузнаването – Русия трябва да знае, че няма „отворени врати“ в българските служби.

- Активно противодействие на дезинформацията – повече платформи за разобличаване на фалшивите новини, работа с младите хора.

- Ясен обществен дебат за руската заплаха – хората трябва да разберат, че „неутралитетът“ не съществува – или сме в Европа и НАТО, или сме подчинени на Кремъл.

Възможно ли е „трето руско освобождение“ на България?

- Ако Русия победи в Украйна и НАТО отслабне – рискът е реален.

- Ако България остане силно в НАТО и ЕС – Москва ще се ограничи до хибридна война.

Българските институции в по-голямата си част изглеждат пленени от руско влияние. Вероятно само силен натиск от страна на гражданското общество може да ги събуди. Но такъв засега не се очертава. Само много силен вътрешен дразнител може да събуди гражданското общество да издига не само социални, но и политически искания за създаване на действително правова държава, която да е способна да противодейства на хибридните рискове и заплахи от страна на Русия. 

Но в момента няма ясен механизъм, чрез който институциите сами да се „събудят“ и да започнат реално противодействие на руското влияние.

Какво може да бъде този „вътрешен дразнител“, който да активира гражданското общество?

Историята показва, че хората се мобилизират, когато има събитие, което ги удря лично – финансово, национално или емоционално.

- Голям шпионски скандал – Разкритие за мащабна руска агентурна мрежа в правителството, армията или съдебната система, което да предизвика сериозен обществен натиск.

- Опит за проруски преврат – Ако се стигне до реален опит за дестабилизация чрез „Възраждане“ или друга мрежа, гражданите може да осъзнаят, че пасивността води до катастрофа. Примерът с Румъния в опита на Русия да прокара чрез социалните мрежи и шпионска дейност своя кандидат за президент е показателен. А у нас вече имаме проруски президент. 

- Открита намеса на Русия в българската политика – Например, ако Москва започне по-явно да диктува политически решения или директно да финансира ключови играчи.

- Атака срещу национален символ или държавност – Например, руска намеса в изборите, опит за излизане на България от НАТО или ЕС.

- Масова икономическа измама, свързана с руски капитали – Пример: огромен финансов скандал с руски пари, който да засегне спестяванията на хиляди българи.

Какво може да направи активното проевропейско малцинство?

- Да подготви почвата, преди кризата да удари – Ако внезапно избухне „вътрешен дразнител“, хората ще търсят алтернативи. Демократичните сили трябва да са готови с отговори.

- Да изгради инфраструктура за бързо разпространяване на истината – Докато руската пропаганда атакува, патриотично-демократичните мрежи трябва да бъдат готови с контрааргументи и факти.

- Да се подготви за реална политическа борба – Без силен политически проект, дори ако обществото се пробуди, енергията ще бъде отново уловена от популисти.

Възможно ли е това да се случи без катастрофа?

- Ако активните граждани започнат да се организират сега – да.

- Ако чакаме да се случи криза, без да има алтернатива – тогава реакцията ще бъде хаотична и може да бъде канализирана от нови популисти.

-