Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org
Bulgariaanalytica.org е аналитичен сайт и рядко анализираме отделни статии или идеи от други източници, но разгледаното събитие и анализът му са достатъчно важни, за да направим изключение от обичайната си практика. Става въпрос за кратък, но изключително добър анализ на Сьорен Керн от института „Гейтстоун“ в Ню Йорк, който обяснява защо терористичният акт от 17-ти август можеше и трябваше да бъде предотвратен. Освен, че прави коментар на случилото се в Барселона, г-н Керн също дава много храна за размисъл относно какво не е наред с европейското отношение към радикалния ислям. Горещо препоръчвам сайта gatestoneinstitute.org на всеки, който се интересува от ислямския тероризъм – чумата на нашето време.
Статията започва с разкритието, че властите в Барселона, начело с крайно левия си кмет Ада Колау, са отказали да инсталират цилиндрични препятствия (боларди) за блокиране на трафика на Лас Рамблас, както е било препоръчано от мадридското правителство. В действителност, каталунското правителство, което е в ръцете на крайно лявата партия „Републиканска левица на Каталуния“ (RLC),
открито отказа да подпише споразумение с Мадрид за борба с джихадистите,
въпреки жестокия терористичен акт от 2004 г., който струваше на държавата 192 убити и 2000 ранени. Всъщност, според списанието Ел Периодико де Каталуня, каталунската полиция, известна като „Мосос д’Ескуадра“ и националната полиция, са в състояние на война и изобщо не си сътрудничат поради твърдоглавието на Мосос. Статията също така споменава, че според сведения, ЦРУ е предупредило Барселона през юни 2017 г., че се планира терористична атака, без да има ответна реакция.
Редица явни улики за подготовката на терористична атака също са пренебрегнати. Организаторите, които са били поне 12, са държали затворена собственост в малък крайбрежен град на юг от Барселона и въпреки, че са събрали почти 100 големи газови бутилки, са били оставени спокойно да подготвят конспирацията, докато не са взривили къщата при изготвянето на бомби с химикала триацетон трипероксид (наричан „Майката на Сатаната“).
Един от загиналите в експлозията е радикален имам,
за когото полицията е била алармирана от други мюсюлмани и въпреки това, той не е бил включен в списък за наблюдение.
Защо властите в Барселона са толкова небрежни към задължението си да защитават обществеността, та да позволят тази трагедия? Това е свързано със специфичните политически условия, които преобладават в автономната испанска провинция, но също и със злощастните западноевропейски нагласи към радикалния ислям. Ръководеното от радикални левичари каталунско регионално правителство насърчава почти неограничена мюсюлманска имиграция, с убеждението, че имигрантите ще научат каталунски, а не испански и ще подкрепят каталунската независимост. В резултат на това, от 7,5 милиона жители на Каталуния, най-малко 510 000 са мюсюлмани, като за 10% от тях се смята, че са радикални ислямисти, което прави града любимо кътче за брокерите на тероризъм. Има, например, близо 60 000 пакистанци, за които се говори, че са предимно сами мъже и особено податливи на радикализация.
Въпреки това, както е и случаят със Западна Европа, няма признаци, че Барселона е научила урока си от тази трагедия. След признанието за катастрофалната си политика на поканване на милиони мюсюлмански мигранти в Европа, Ангела Меркел, явният лидер на Европа, наскоро заяви, че Европа може да приюти още мигранти. Нови терористични атаки са неизбежни.
Още от Хляб и пасти
Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС
Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия
Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура
Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника
Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм
Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо