Пред стена от екрани на мостика на кораба, служителят от шведската брегова охрана Ян Ерик Антонсон показва на карта в реално време на лаптоп колко плавателни съда от руския „сенчест флот“ има в района. „Тези зелени символи са сенчестият флот“, казва той. Повече от дузина зелени триъгълници, представляващи кораби от сенчестия флот, изскачат само около бреговата линия на Южна Швеция.
Всеки ден стотици кораби от сенчестия флот – нерегламентирани, остарели танкери от цял свят в различно техническо състояние, превозващи петрол от Русия до държави, сред които Китай и Индия – преминават през сравнително тесен проток в Балтийско море.
Това, което преди се надяваха, че на практика ще се превърне в „езеро на НАТО“ след присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса, вместо това се е превърнало в бойно поле за хибридна война и за сенчестия флот, чиито кораби се движат под различни самоличности и сменят флагове, за да заобиколят западните икономически санкции, наложени на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.
Смята се, че някои от сенчестите кораби са придружавани от руски военни плавателни съдове, а други са следвани от самолети от въздуха, за да се гарантира, че ще достигнат до предвидената си дестинация.
The Guardian получи рядък достъп до операциите на бреговата охрана, придружавайки кораба KBV 003 от пристанището Карлскруна по време на осемчасов патрул в един от най-натоварените морски пътища в света.
„Морският трафик в Балтийско море се увеличи осезаемо с целия сенчест флот, но също и с кораби на НАТО, отбранителни кораби и бреговата охрана“, казва капитанът на плавателния съд Йоаким Хокансон. „Затова се опитваме да излизаме надалеч и да покажем, че сме тук.“
В протока Борнхолм, където корабният трафик е разделен като магистрала, плавателните съдове от сенчестия флот минават на по-малко от 10 морски мили от бреговете на Швеция. В нашата близост, край скалистия архипелаг Блекинге, има два такива.
По-късно бреговата охрана последва един от тях – петролен танкер, който в момента плава под малтийски флаг, но според онлайн морските регистри през последните две години е плавал и под флага на Маршаловите острови под друго име. Докато плавателните съдове са в икономическата зона на дадена държава, за разлика от по-малките ѝ териториални води – най-много 12 морски мили от брега – основанията за намеса са изключително ограничени. Но от юли насам бреговата охрана има право да се свърже с плавателния съд, за да поиска информация за кораба и неговата застраховка. Член на екипажа на петролния танкер съобщава по радиото, че последното му пристанище е било Приморск, Русия, и че превозва малко под 30 000 метрични тона дизел. Следващата му спирка, казва той, е Алиага в Турция. Крайната му дестинация е невъзможно да се узнае, но шведската брегова охрана е сигурна,
че този кораб е част от руския сенчест флот.
Радиовръзката е част от нов правителствен план, целящ затягане на проверките на сенчестия флот на фона на опасенията от сериозен петролен разлив. Плавателните съдове не са длъжни да отговарят, но досега от бреговата охрана казват, че корабите са съдействали.
„Има стотици [сенчести] кораби, които се движат в Балтийско море през цялото време. А това е много за нашето малко море тук“, казва Хокансон. „Виждаме кораби, които никога преди не са били виждани в Балтика, а сега се натъкваме на тях.“ Те трябва да изградят представа за това колко мореходни са корабите, казва той, „защото ако се случи петролен инцидент с тези кораби, в Балтийско море ще настъпи петролна катастрофа“.
Сигурността в Балтийско море се е променила драстично след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., казва Хокансон. Освен разрастващия се сенчест флот, има и все по-чести смущения в сателитните навигационни системи, като GPS, а властите в Балтийския регион трябва да следят отблизо и подводната инфраструктура. В случай на петролен разлив, бреговата охрана ще бъде отговорна за реакцията при извънредни ситуации и за почистването. Нараства и физическата заплаха от руските военни, тъй като тяхното присъствие в Балтийско море „се е засилило“, казва Хокансон.
Хокансон се натъква и на кораби, за които има сериозни подозрения, че шпионират. „Преди имаха тези изследователски кораби [за шпиониране]. Напоследък използват товарни кораби, за да извършват тези операции“, твърди той.
Но освен ако няма доказателства за екологично престъпление, риболовно престъпление или някои престъпления, свързани с морския трафик, способността на шведската брегова охрана да действа спрямо такива заплахи е изключително ограничена. Според правилата на Международната морска организация, агенцията на ООН, която се занимава с безопасността и сигурността на корабоплаването, „сенчестият флот има право да се движи свободно в цялото Балтийско море“, казва Йонатан Тулин, ръководител на предварителни разследвания в шведската брегова охрана.
Националното законодателство може да се прилага само в териториалните води на дадена страна; в по-широката ѝ икономическа зона важи законодателството на страната, под чийто флаг плава корабът.
Проблемите, причинени от сенчестия флот, се илюстрират от случая с „Ийгъл Ес“ (Eagle S) – петролен танкер, заподозрян в повреждането на пет подводни кабела чрез влачене на котва между Финландия и Естония през декември 2024 г. Финландските власти повдигнаха обвинения срещу членове на екипажа с аргумента, че макар действията да са извършени извън Финландия, последиците от престъплението са се материализирали във Финландия, което означава, че случаят попада в нейната юрисдикция. Членовете на екипажа отричат обвиненията.
Въпреки това, Тулин смята, че най-опасният риск, свързан със сенчестия флот, са неговите незастраховани плавателни съдове, които в случай на петролен разлив биха могли да имат огромни финансови и екологични последици. „Това означава, че данъкоплатците, държавата, ще платят“, казва той.
Превод: Faktor.bg
Коментари (0)