Corriere TV

Палермо, ноември 1993 г. Заловеният бос на Купола, Върховната комисия на сицилианската мафия, Тото Риина - Животното седи в клетката на бункерната зала в Учиардоне. 

Председателят на съда току-що е приел искането за това, което се очертава като епичен сблъсък: между бившия „бос на босовете“ на Коза ностра, арестуван само няколко месеца по-рано, и най-важния мафиотски разкаял се – Томазо Бушета, човекът, чиято фамилия Риина жестоко е избил, първият който е нарушил вековната традиция на мълчанието "омерта".

Случва се нещо странно. Риина реагира рязко. Развълнувано и настоятелно иска думата. И изненадващо – след като сам я изисква – отказва сблъсъка.
„Той не е подходящ човек за мен“, казва. „Не е на моето равнище, това е човек с прекалено много любовници.“

За да разберем как моногамната норма винаги е била стълб на мафиотската култура – скелетът, върху който се изгражда веригата от връзки, задушаващи живота на всеки посветен и на всяка територия под тяхна хегемония – трябва да започнем именно оттук.

От момента, в който човекът, наредил убийството на Фалконе и Борселино, решава да обвини обвиняващия го не в това, че е измамник, заговорник или убиец (а можеше да го направи: Бушета е убивал като млад мафиот). Не – обвинението е, че е човек „с прекалено много жени“.

По някаква странна причина – най-вече заради американските изображения на престъпните организации – масово се вярва, че босовете са разпуснати мъже, женкари, водени от порока като компас. И все пак, в италианските престъпни организации моногамията все още е основният критерий за стойността и надеждността на посветените: всяко нарушение е достатъчно за произнасяне на смъртна присъда.

Мафиите – както и всяка друга власт – чрез контрол над сексуалността контролират живота. Те наказват по свое усмотрение сексуалните поведения, които нарушават правилата, показвайки, че могат да удрят във всеки аспект от живота, който не се подчинява на тяхното господство.

Самият Бушета разкрива правилата: в Коза ностра не се влиза, ако си разведен или дете на разведени, няма място за онези, които се срещат с проститутки, имат „любовници“, били са членове на фашистката партия или на Италианската комунистическа партия, употребяват наркотици или са хомосексуални.

Затова – пред смаяните съдии – Риина, човек, обвинен в стотици убийства, в избиване на невинни, в изтезания и организиране на атентати, говори с твърд глас за своята „моралност“:
„И започвам“, казва, „с моето семейство. Дядо ми остана вдовец на четирийсет години и имаше пет деца с баща ми, и никога не си потърси друга жена. Майка ми остана вдовица на трийсет и три. Ние живеем, в нашето село, с почтеност...“