Отношенията на президента Доналд Тръмп с Еманюел Макрон започнаха неловко, когато си стиснаха ръцете с каменни  лица на срещата на върха в Брюксел.

Малко по-късно френският президент смъмри лидера на САЩ за позицията му по климатичните промени, коментира агенция Ройтерс.

На пръв поглед двамата имат твърде малко общи неща помежду си. 71-годишният Тръмп е антиглобалист, избран заради обещанието му „да направи Америка отново велика", и е непредсказуем във външната си политика.

39-годишният Макрон пък е пламенен радетел за европейска интеграция, с над 30 години по-млад и вижда себе си като честен посредник в международните дела.

С визитата си в Париж тази седмица Тръмп ще отбележи 100-годишнината от влизането на САЩ в Първата световна война на страната на Франция и Великобритания. Тя идва след болезнените разговори по въпросите на търговията и климатичните промени, които противопоставиха Тръмп на лидерите на най-големите световни икономики на срещата на върха на Г-20 миналия уикенд.

В Париж Тръмп ще търси допирни точки за дипломатически и военни усилия. И той, и Макрон имат общ политически интерес да търсят съгласие, и двамата имат корпоративни корени, което може добре да подплати техните отношения. Тръмп има нужда от приятел отвъд океана. Предпочитанието му към по едностранна, пазарлъшка демокрация отблъсква традиционните съюзници в Европа и поставя американския президент в положение да изглежда изолиран сред световните лидери.

„Понякога Тръмп взема решения, които не харесваме, като например за климата, но можем да преодолеем това по два начина: да кажем „Няма да разговаряме с тебе или можем да ти предложим помощ, за да те върнем в нашия кръг", каза говорителят на френското правителство Кристоф Кастанер по френския новинарски тв канал LCI. „Макрон символично протяга към Тръмп приятелска ръка", добави той.

Политически аутсайдери

Тръмп и Макрон са политически аутсайдери. Американецът е магнат, занимаващ се с недвижими имоти, френският му колега е бивш инвестиционен банкер. И двамата обичат добрите сделки, стремят се към осезаеми резултати, а не са в плен на гръмки амбиции, и имат вкус към показност. И Тръмп, като Макрон, ще търсят допирни точки. Завръщайки се от срещата на Г-20 в Хамбург, директорът на Националния икономически съвет при Белия дом Гари Кон каза, че Тръмп и Макрон имат „чудесни" отношения. „Знаете ли, Макрон и президентът имат известни различия по това как да се стигне до крайната цел, но мисля, че крайната цел е една и съща", каза Кон.

Тръмп обяви през юни, че САЩ ще се изтеглят от ключовото споразумение за борба с климатичните промени, постигнато в Париж през 2015 г. В оспорвани преговори (по време на срещата) в Германия Макрон се опита да смекчи „езика" на САЩ по политиката за климата. Кон пък се опита да разсее твърденията за напрежение (между Тръмп и) Макрон по въпросите на климата. Той каза, че очаква срещи в Париж по военни въпроси и по сигурността, както и „дълга среща между двамата на четири очи".

След като промениха политическитя пейзаж в своите страни, двамата сега имат някои общи цели. Те обявиха за свои приоритети разгрома на „Ислямска държава" и борбата с глобалния тероризъм. Не е ясно дали двамата лидери ще обсъждат щекотливи въпроси като политиката спрямо Иран, въвеждането на американски мита върху стоманата, и новите антируски санкции, въведени от американския Конгрес, които могат да провалят проекта за газопровод на стойност 9,5 млрд. евро, в който френската компания Engie SA има дял.

САЩ и Франция са на различни позиции спрямо Иран. При посещението си в Саудитска Арабия през май Тръмп посочи Иран като ключов източник на финансиране и подкрепа за екстремистки групи. По време на американската кандидат-президентска кампания той заплаши да анулира международното споразумение за иранската ядрена програма, като го нарече „най-лошото споразумение, постигано някога".

Засега Тръмп се въздържа от ликвидиране на едно споразумение, което позволява на френски компании, включително производителя на самолети Airbus SE, петролния гигант Total SA и автомобилните производители Peugeot SA и Renault SA да подпишат първоначални сделки.

Печеливша ситуация и за двамата

Точно както Макрон поласка руския президент Владимир Путин, посрещайки го в пищния Версайски дворец на бившите френски монарси, Тръмп ще се наслади на церемонията за Деня на Бастилията в четвъртък, изпълнена със зрелищност и военна помпозност. В парада по „Шанз-Елизе" ще маршируват и американски войници.
За Макрон – най-младия френски лидер след Наполеон преди два века, това е възможност да използва „мека" дипломация, за да спечели доверието на Тръмп и да се опита да влияе върху американската външна политика във време, когато, според европейски дипломати, на Вашингтон му липсва посока.

„Това посещение е печелившо и за двамата, – каза френски дипломат. – Към Тръмп не се отправят претенции и той се къпе в блясък, на който се радва. Към Макрон не се отправят претенции и той получава безпроблемна снимка с лидера на „свободния свят".

Макрон е загрижен да не би Тръмп да се почувства притиснат в ъгъла, казаха френски дипломати. Той даже усеща възможност да промени американското мислене и да издигне ролята на Франция – ядрена сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН – в глобалните дела, по-конкретно що се отнася до Сирия и Близкия изток, добавиха те.

Франция е вторият по размер на приноса си участник в предвожданата от САЩ коалиция в Сирия. Френски официални лица изразяваха опасения, че САЩ нямат ясна визия какво следва след военната битка срещу „Ислямска държава". Това е една от причините, твърдят дипломатите, поради която през първите си два месеца като президент Макрон се опитва да затопли отношенията с Кремъл, докато в същото време Тръмп е с вързани ръце в отношенията си с Москва заради обвиненията за руска намеса в американските избори през 2016 г. (с цел да му се помогне да спечели) и за вероятен таен сговор на негови приближени с Русия. „Руснаците са доволни да намерят човек от значима величина, с когото да разговарят в Европа", каза друг френски дипломат.

Според Даниел Фрид – експерт по отношенията САЩ-Европа, служил при президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама – Тръмп няма никаква политическа печалба нито у дома, нито в чужбина, от това да се самоизолира.
„Подозирам, че като протяга ръка на французите, той се надява да покаже, че може да бъде реален партньор на световната сцена", посочи Фрид.