Енергетиката вече не е просто сектор от икономиката, а стратегически инструмент, който определя геополитиката, националната сигурност и икономическото развитие. Това заяви енергийният министър Трайчо Трайков, подчертавайки, че енергията се е превърнала в „нова валута“ на глобалната политика.

„Енергията вече е стратегически инструмент, новата валута на глобалната политика“, каза Трайков, като отбеляза, че Европа преживява период на бързи промени – от прекъснати доставки до силно волатилни пазари.

Енергетиката – двигател на икономическото бъдеще

„Когато говорим за енергетика, всъщност говорим за бъдещето на икономиките, устойчивостта на индустрията и конкурентоспособността на държавите“, поясни министърът.
Според данни на Европейската комисия инвестициите в сектора за периода 2030–2040 г. ще достигнат около 690 млрд. евро годишно. „Това означава само едно – енергийната политика е икономическа политика“, подчерта Трайков.

Българската индустрия – уязвима, но с потенциал

Един от основните акценти в изказването на Трайков бе състоянието на българската индустрия, която остава енергоемка и въглеродноинтензивна.

„Предприятията са изправени пред нарастващи въглеродни разходи и конкуренция от пазари с по-ниски енергийни цени“, обясни той. Високите и непредвидими цени на електроенергията ограничават стимулите за електрификация и забавят прехода към по-чисти производствени процеси.

Нисковъглероден, но балансиран преход

Министърът подчерта, че преходът към чиста енергия е неизбежен, но трябва да бъде управляван внимателно. Ключов елемент в този баланс остава ядрената енергия.

„Ядрената енергия остава гръбнакът на нашата енергийна система“, каза Трайков, откроявайки значението на новите мощности в АЕЦ Козлодуй и изграждането на 7-и и 8-и блок.

България като регионален енергиен център

Трайков очерта и стратегическата роля на България в региона, включително чрез инфраструктурни проекти като Вертикалния газов коридор, който гарантира диверсификация на доставките в Югоизточна Европа.

Особено внимание бе отделено на съхранението на енергия и балансирането на системата на фона на нарастващия дял на възобновяемите източници. Министърът съобщи за национален портфейл от помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) с потенциал около 4,5 гигавата нова мощност и над 70 гигаватчаса капацитет за съхранение.

Проектите вече получават подкрепа от Европейската инвестиционна банка и са включени в европейските планове за развитие на енергийната инфраструктура.

Преходът като икономическа и социална трансформация

„Нисковъглеродният преход не е просто технологичен процес, а дълбока икономическа и социална трансформация“, заключи Трайков. Успехът ще зависи от координацията между държавата, бизнеса и обществото, както и от способността на България да превърне потенциала си в реални инвестиции и конкурентоспособност.