Данните, които “Тренд” регистрира в поредното си национално представително проучване по поръчка на вестник “24 часа”, затвърждават негативните нагласи на българите спрямо основните политически институции в страната, съобщава изданието.

Парламентът продължава да се ползва с осезаемо ниска легитимност и това няма как да е учудващо на фона на политическите скандали, които ползват именно тази трибуна за публичен плацдарм. Проблемът с осигуряването на кворума и липсата на последователност също подхранват тези така или иначе устойчиви нагласи. При правителството също не отчитаме някаква съществена динамика, която да заслужава по-сериозен коментар.

Това, което може да се отбележи също, е, че наблюдаваме спад в положителното отношение към президента и покачването на отрицателното.

Това е видима тенденция от ноември месец миналата година. Ако през ноември засичахме 59% положително отношение спрямо 26% отрицателно, то през февруари това съотношение вече е 53% към 31%. Тези данни могат да ни наведат на хипотезата, че все по-затвърждаващият се конфронтационен политически стил на Радев тенденциозно би ерозирал подкрепата към него. Видното заемане на опозиционна роля за сметка на тази на коректив, стоящ над всички политически партии, също води до плавен отлив. Разбира се, любопитно ще е да наблюдаваме как този тренд ще се развива занапред.

При омбудсмана Мая Манолова също регистрираме известна ерозия, като това по-скоро може да се разглежда като един преминал пик от края на миналата година, когато проведе пиар акция, пътувайки с влак из страната. Така или иначе в момента запазва високите си нива на положителни оценки.

На традиционно ниско ниво остава доверието и към съдебната власт, като не засичаме някаква съществена динамика спрямо предходните месеци. При полицията и армията регистрираме по-високи нива на положителни оценки. Това се дължи и на факта, че обществените очаквания са по-силно насочени към правораздавателните институции – съд и прокуратура. В българското общество засичаме един хронично установил се дефицит на справедливост, който често се свежда до съзнателния слоган: “Искаме да видим наказани!”

Затвърждава се устойчивостта и в електоралните нагласи. ГЕРБ продължава да държи минимална преднина пред БСП, но това едва ли може да е успокоително за управляващата партия. Интересно ще е да проследим дали с наближаването на предизборната кампания ще се изостри още повече политическият дебат между двете сили. Едно е сигурно, това е стратегия, възприета и от двата субекта.

По отношение на по-малките политически сили към днешна дата сякаш само мястото на ДПС е гарантирано в следващия Европейски парламент. Въпросителната пред политическата консолидация в “Обединени патриоти” продължава да създава въпросителни за успешното им представяне на 26 май.