Трите стълба на лидерството - уроците от капитанската професия

Кап. Румен Георгиев

Как една професия е превърнала отговорността в своя култура и какво може да научи от нея публичното управление. Responsibility, Accountability и Liability – трите стълба на лидерството; три английски думи, превърнали се в мерило за качеството на управленските решения.

Задавали ли сте си някога въпроса защо България подготвя морски капитани, на които световното корабоплаване поверява кораби за милиарди долари, живота на хиляди моряци и пасажери, както и опазването на една от най-уязвимите природни среди – морето? 

И така също - защо обществото изпитва значително по-ниско доверие към собственото си публично управление?

На пръв поглед капитанът и представителите на изпълнителната власт принадлежат към два различни свята. Единият управлява кораб, другият – държавни институции. И в двата случая решенията могат да струват човешки живот, огромни материални загуби и тежки обществени последици. Въпреки това културата, по която се оценяват тези решения, е коренно различна.

И капитанът, и министърът получават власт

не като привилегия, а като доверие

Разликата не е във властта, която упражняват, разликата е в културата, която определя как тази власт се носи и как се търси отговорност за нейното упражняване.

Отговорът едва ли се крие в интелекта, образованието или професионалната подготовка на хората. По-скоро той се корени в различната култура на лидерството. Разковничето е в три английски понятия – Responsibility, Accountability и Liability. Нарочно не ги превеждам, за да не объркам читателя.
На пръв поглед те изглеждат близки по значение и често се превеждат с една и съща българска дума – „отговорност“. В действителност обаче те обозначават три различни принципа на управление, които определят поведението на лидера, начина на вземане на решения и отношението към последствията от тях. Именно ясното разграничаване между тези три понятия е една от причините англосаксонската управленска традиция да изгради толкова високи стандарти на лидерство, особено в морската индустрия. Там те не са академична теория. Те присъстват в подготовката на бъдещите капитани, в морското право, в корпоративното управление, в съдебната практика и в ежедневната професионална култура.

Responsibility – поемане на командването
В английския език Responsibility означава много повече от българската дума „отговорност“. Това е доброволното приемане на задължението да ръководиш, да вземаш решения и да носиш грижа за хората и ценностите, поверени на твоето управление. За капитана Responsibility започва още в мига, в който стъпи на мостика. Той приема кораба такъв, какъвто е – с неговите технически проблеми, особености на екипажа, товара, маршрута и очакваните рискове. От този момент нататък корабът вече е негова отговорност.

Предишният капитан остава в миналото. Новият капитан няма право да каже: "Предишният капитан остави кораба в лошо състояние, затова заседнахме." Разследването безспорно ще установи какво е било наследено. Но неизбежно ще зададе и втория въпрос: Какви решения взехте Вие, след като знаехте в какво състояние се намира корабът? Именно този въпрос разкрива истинския смисъл на отговорността.

По сходен начин министърът или министър-председателят приема управлението на държавата. Той също наследява бюджет, администрация, международна обстановка, незавършени реформи и решения на предишни управления. Това е естествена част от демократичния процес. В началото на всеки управленски мандат обяснението на наследените проблеми е необходимо. То дава контекст и позволява обществото да разбере отправната точка. Но това обяснение има своя естествен предел. След определен момент гражданите вече не очакват анализ на миналото. Те очакват решения за бъдещето. Омръзва им непрекъснато да слушат: "Виновни са предишните." Те искат да чуят: "Ето какво правим или ще направим ние." Капитанът няма възможност с месеци да обяснява, че корабът е бил зле поддържан от неговия предшественик.

Морето не се интересува кой е виновен за вчерашните решения. То изпитва единствено способността на настоящия капитан да управлява днес.

Обществото има основание да очаква същото и от изпълнителната власт. Приемането на властта означава приемане на Responsibility. От този момент миналото може да обяснява настоящето, но вече не може да го оправдава.

Accountability – отчетността на лидера
Ако Responsibility означава да приемеш властта, то Accountability означава лидерът да бъде готов да обясни своите решения, да ги защити професионално и при необходимост да понесе последствията от тях. Тази дума трудно намира точен еквивалент в българския език. Най-близки са понятията отчетност, отговаряне за решенията и лична отговорност, но нито едно от тях не предава напълно нейния смисъл. Accountability е повече от отчет. Тя е готовността лидерът да застане пред обществото и да каже: „Това беше моето решение. Ето защо го взех…...“

Морската професия е изградена именно върху тази философия. След всяко сериозно морско произшествие разследването изслушва всички – капитан, офицери, екипаж, операторите, свидетелите и експертите. Но неизбежно идва моментът, в който погледите се насочват към капитана. Въпросът е един: „Защо взехте точно това решение?“ Не защото капитанът непременно е виновен. А защото именно той е човекът, който носи окончателната управленска отговорност.

Това е Accountability. Тя не изисква безгрешност. Никой капитан не може да предвиди всяка буря, техническа повреда или човешка грешка. Но професията изисква друго – всяко решение да бъде обмислено, професионално аргументирано и защитимо.

Същият принцип следва да важи и за публичното управление. След обществена криза често се чуват различни обяснения – международната обстановка, геополитическите сътресения, наследени проблеми, коалиционни партньори, липса на финансови средства, независими регулатори или административни затруднения. Всички тези фактори могат да бъдат напълно реални. Но нито един от тях не отменя основния въпрос: „Какво решение взехте Вие?“ Именно с отговора на този въпрос започва истинската Accountability и за изпълнителната власт.

Обществото не очаква управляващите да бъдат безгрешни. То очаква да разбере какви решения са взели, защо са ги взели и на какви професионални аргументи са ги основали. Истинската Accountability започва там, където приключват оправданията. Тя не пита: „Кой още носи вина?“ Тя пита: „Каква беше Вашата преценка и защо постъпихте именно така?“ Точно този въпрос отличава лидера от администратора. Администраторът може да се скрие зад институцията; лидерът застава пред нея; той не прехвърля доверието, което обществото му е гласувало; той го защитава. Именно затова Accountability е не само управленски принцип, но и нравствен критерий за лидерство. 
Responsibility ти поверява властта. Accountability проверява дали си бил достоен за това доверие.

Liability – цената на грешката
Третата английска дума е Liability. Тя принадлежи на последствията. Когато Responsibility бъде нарушена, а Accountability покаже, че взетите решения са били неправилни, настъпва Liability – юридическата, дисциплинарната, имуществената или политическата цена на управлението. В морската професия тази връзка е непосредствена. След тежък морски инцидент започват разследвания, определят се причините, анализират се управленските решения и при необходимост се търси лична отговорност. В процеса участват морските администрации, класификационните дружества, застрахователите по Hull & Machinery, P&I клубовете, адвокати по морско право, независими експерти, а при необходимост – арбитражи и съдилища. Международните конвенции, националното законодателство и договорите за застрахователно покритие определят кой носи отговорност, в какъв обем и какви обезщетения следва да бъдат изплатени. Следователно Liability не е абстрактно понятие, то има конкретно юридическо и финансово съдържание. Никой капитан не разчита, че общественото внимание ще отмине и въпросът ще бъде забравен.
В демократичните държави съществуват механизми за политическа и юридическа отговорност на управляващите. На практика обаче тяхната ефективност зависи от институционалния контрол, независимостта на съдебната власт, парламентарния надзор и политическата култура. Когато тези механизми функционират слабо или личната отговорност се размива чрез колективно вземане на решения, обществото неизбежно започва да губи доверие. Тогава се създава усещането, че политическите последици настъпват много по-рядко, отколкото професионалните последици в други области на управлението. Но независимо дали става дума за кораб или за държава, принципът остава непроменен: Който упражнява власт, трябва да бъде готов да понесе последствията от начина, по който я е упражнил.

Политическа отговорност

Политиците са създали едно различно понятие - „политическа отговорност“. Само по себе си то е логично. Демокрацията винаги е търсила начин да държи управляващите отговорни пред обществото. Самият израз подсказва, че отговорността може да бъде поета или да не бъде поета. В морската професия подобен израз никога не е съществувал. Капитанът не „поема капитанска отговорност“ след аварията, защото тя никога не го е напускала. Тя започва в момента, в който приеме командването на кораба. 

Именно затова в британската парламентарна традиция постепенно се оформя принципът на „Ministerial Responsibility“ /министерска отговорност/. Неговата философия е удивително проста. Министърът не носи отговорност, защото лично е извършил всяко действие. Министърът носи отговорност, защото именно той ръководи институцията. В демократичната държава винаги трябва да има човек, който да каже: „Да, това решение беше взето под мое ръководство и поемам отговорност.“

Тук английският език е много по-прецизен от българския. Той не използва една дума за всичко. Използва три, всяка със своята тежест:
•    Responsibility - да приемеш задължението да управляваш.
•    Accountability - да можеш открито да застанеш зад собствените си решения.
•    Liability - да понесеш последиците, ако тези решения причинят вреда.

Това не са три различни качества, това са

три последователни стъпки на всяко истинско лидерство

Първо, обществото ти поверява власт; после очаква да я упражняваш разумно; и накрая очаква да понесеш последствията от начина, по който си я упражнил.
Къде се разделят капитанът и политикът, къде е голямата разлика?
•    Капитанът живее ежедневно с трите понятия.
•    Той няма възможност да избере само едното.
•    Не може да каже: "Ще приема властта, но няма да давам обяснения."
•    Не може да каже: "Ще давам обяснения, но няма да нося последствия."

Морето не признава подобни разделения, то събира трите понятия в една-единствена реалност.
Политическото управление е по-различно.
•    Responsibility се приема в деня на назначението
•    Accountability се превръща в пресконференции, парламентарни дебати и публични изявления, оправдания, оправдания, оправдания и пак оправдания.
•    Liability остава последната и най-трудна стъпка, често нарочно забравяна и неглижирана. 

Когато Liability се изгуби в колективната отговорност, в сложни административни процедури или в законодателни механизми, които затрудняват реализирането на лична отговорност, обществото постепенно губи увереност, че властта и последствията са неразделни. Именно тогава възниква опасният риск управлението да започне да възприема властта като право, а отговорността – като възможност за избор.

Управлението трябва да бъде достатъчно защитено, за да взема трудни решения, но никога толкова защитено, че да престане да носи лична отговорност за незаконните си действия или бездействия.
Британската политическа традиция познава немалко примери, в които оставката не се възприема като поражение, а като акт на уважение към институцията. Неслучайно в политическата история на Обединеното кралство лидерите са оценявани не само по способността си да печелят избори, но и по начина, по който носят отговорност за управлението си. 

Баронеса Маргарет Тачър – „Желязната лейди“, останала министър-председател в периода 1979–1990 г., често подчертаваше, че

силните институции стоят над отделната политическа личност

Именно тази философия е в основата на британското разбиране за ministerial responsibility – доверието към институцията трябва да бъде по-важно от съдбата на всеки отделен министър. Институциите трябва да останат по-силни от политиците, които временно ги управляват.

И тук капитанът отново дава интересен урок - след тежка авария той първо мисли за:  
•    хората
•    после за кораба.
•    после за морето.
•    и едва накрая за собствената си кариера.

Не защото законът го принуждава, а защото така е възпитан професионално.
Настоящата статия не противопоставя капитана на министър-председателя и министъра. Подобно сравнение би било несправедливо и към двете професии. Единият управлява кораб, другият – държава. Средата, законите и предизвикателствата са различни.

Но съществува една област, в която капитанската професия е изградила култура, от която всяка изпълнителна власт би могла да се учи.

Това е културата на отговорността

Капитанът не говори за нея, той живее с нея, тя е част от живота му. И тук се крие големият въпрос пред всяка демокрация – дали управляващите са готови да носят ОТГОВОРНОСТ със същата естественост, с която капитанът всяка сутрин се качва на мостика. 

Капитанската култура на лидерство може да бъде модел за публичното управление.

В продължение на векове морето е наложило безмилостни правила. То не признава политически пристрастия, административни оправдания или институционални прехвърляния на вина. При буря няма значение кой е виновен за вчерашните решения. Има значение единствено кой ще вземе правилното решение днес.

Именно затова капитанската професия е възпитала лидери, които още с приемането на длъжността знаят, че властта никога не съществува сама за себе си. Тя винаги върви заедно с отговорността и последствията от взети решения.

Представете си колко различно би изглеждало общественото управление, ако същият принцип се превърне в естествена част от политическата култура; ако всеки министър възприема повереното му министерство така, както капитанът възприема своя кораб; не като временна политическа позиция, а като общност от хора, за чиято съдба лично отговаря.

Истинският лидер се измерва:
•    с готовността да постави обществения интерес над личния
•    да вземе трудно решение
•    да го обясни честно
•    и ако е необходимо – да понесе последствията.

Това е ежедневието на всеки добър капитан.

Точно това е съдържанието на трите английски понятия Responsibility, Accountability и Liability. 
Може би именно тук се намира голямото предизвикателство пред съвременната демокрация – да се стреми да изгражда култура, в която всеки политик, получил обществено доверие, приема властта по същия начин, по който капитанът приема командването на кораба – със съзнанието, че всяко негово решение има цена. 
Именно затова капитанската професия продължава да се ползва с толкова високо обществено уважение по целия свят. Не защото капитаните не грешат. Те също са хора. А защото обществото знае, че когато постави живота си в техните ръце, поставя доверието си в професия, която е превърнала отговорността в своя най-висша ценност.

Именно затова капитанът остава един от най-разпознаваемите символи на личното лидерство – защото не може да избира само едно от трите понятия. Той е длъжен да живее едновременно с Responsibility, Accountability и Liability.

Главният герой на статията не е капитанът, не е министърът. 

Главният герой на статията е самата отговорност. 

Това не е езиков урок! Това е урок по лидерство!