Изказването на турския президент Реджеп Ердоган за ревизия на Лозанския договор от 1923 г. предизвика реакция от страна на България. Днес за среща в министерството спешно е бил извикан турският посланик в София, съобщава БНР.
Въпросът беше повдигнат в рамките на визитата на турския президент Реджеп Ердоган в Атина, първото посещение на държавен глава на Турция в Гърция от 65 години насам.
В интервю за гръцка телевизия турския президент Ердоган поиска преразглеждане на договора, определящ границите на съвременна Турция. По-късно обаче гръцкият президент Прокопис Павлопулос категорично заяви, че договорът остава в сила такъв, какъвто е.
Във връзка с възобновяването на въпроса за ревизия на Лозанския договор от 1923 г. от Министерството на външните работи излезе с позиция, в която се казва, че вярват, че всяка ревизия на международни договори може да се извършава само по взаимно съгласие между страните в съответствие с международноправните норми. И се надяват, че нашите съседи ще продължат по пътя на диалога, основан на европейските ценности и принципи в интерес на мира и сигурността в региона.
По- късно МВнР уточни, че турския посланик д-р Хасан Улусойе дошъл в министерството на опознавателна среща, което случайно станало на фона на изявлението на Ердоган. Двете страни се възползвали от случая, за да обсъдят и доста смущаващото изказване на турския президент Ердоган в Гърция.
Още от България
Германия изрази солидарност със съюзниците си в НАТО България и Румъния след инциденти с търговски кораби в Черно море
„Тези инциденти имат по-широки последици за сигурността и стабилността извън региона. Мислите ни са с изчезналите и техните семейства“, се посочва в съобщението
КЗП наложи 95 000 евро санкции на три от големите търговски вериги - заради нелоялни търговски практики
Проверките на Комисията за защита на потребителите в цялата страна продължават
Ивайло Мирчев: Радев преднамерено смесва чл. 4 и чл. 5 на НАТО, за да не предприеме действия
И когато отговорът води към Русия, Радев започва ваденето на аргументи от девет кладенеца защо България да не използва механизмите, с които разполага - а предложенията за действие се обявяват за „малоумни теории“