По-възрастни хора, които последователно са следвали хранителен режим в средиземноморски стил, известен като диетата MIND, е по-малко вероятно да проявят признаци на дегенеративно мозъчно заболяване, свързано със загуба на памет и деменция. Това сочат резултатите от ново изследване, публикувано в JAMA Network Open, съобщава уебсайтът “Psypost”. Проучването анализира както хранителни навици, така и резултати от аутопсии на мозъци, предоставяйки доказателства, че храненето може да помогне за предпазване на мозъчните региони, свързани с паметта, в процеса на стареене.

Диетата MIND (Mediterranean–DASH Intervention for Neurodegenerative Delay) комбинира елементи от средиземноморската диета – която акцентира върху плодове, зеленчуци, риба и зехтин – и диетата DASH, предназначена за намаляване на високото кръвно налягане чрез ограничен прием на натрий и балансирани хранителни вещества. MIND поставя специален акцент върху храни, за които се смята, че подпомагат мозъчната функция, като листни зеленчуци, горски плодове, ядки, пълнозърнести храни, бобови, птиче месо и риба. Същевременно ограничава продукти, богати на наситени мазнини и захар – червено месо, пълномаслено сирене, сладкиши, пържени и бързи храни.

Предишни изследвания свързват MIND с по-бавно когнитивно увреждане, намален риск от болестта на Алцхаймер и по-голям обем на мозъка. Но потенциалната ѝ връзка с конкретни мозъчни патологии не беше достатъчно изследвана. Новото проучване цели да запълни тази празнина.

„Разполагаме с ограничени терапии за деменция, а застаряващото население е изправено пред нарастващ риск от това заболяване, което влияе върху качеството на живот по много начини. В предишни наши проучвания показахме, че диетата MIND е свързана с по-бавно когнитивно влошаване, по-нисък риск от деменция, по-малко мозъчни патологии и по-голяма когнитивна устойчивост. Сегашното изследване беше насочено към разбирането на други потенциални механизми, извън патологията на Алцхаймер, които могат да обяснят връзката между храненето и когницията“, казва д-р Пуджа Агарвал, доцент в Медицинския център на Университета Ръш.

„Здравето на хипокампа е ключово за възрастните хора, особено за паметта. Хипокампалната склероза е важен патологичен маркер, характеризиращ се с глиоза и загуба на неврони, и е свързан с когнитивно увреждане и деменция извън патологията на Алцхаймер. Въпреки това съществуват малко изследвания върху връзката между диетата и здравето на хипокампа. Нашето проучване конкретно разглежда MIND, за да проучи дали съществува връзка с хипокампална склероза и дали тази връзка може да обясни връзката между хранене и когниция.“

Екипът използвал данни от проекта Memory and Aging Project, дългосрочно изследване на Университета Ръш в Чикаго. Участниците били възрастни хора без деменция при включването, които дали съгласие мозъците им да бъдат дарени за изследвания след смъртта. В продължение на години те преминавали през ежегодни прегледи – когнитивни тестове, физически изследвания и оценка на хранителните навици.

За хранителната част участниците попълвали подробни въпросници за честота на консумация на различни храни. Изследователите използвали тези данни, за да изчислят индивидуални резултати за придържане към MIND. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-близко е храненето до препоръчания режим. Скалата включва 15 компонента – 10 смятани за полезни за мозъка и 5 за по-малко здравословни.

След смъртта на участниците били извършени аутопсии на мозъка по стандартизирани процедури. Учените изследвали хипокампа за признаци на склероза, степента на загуба на неврони и наличие на LATE патология. Също така били отчетени и други фактори – наличие на маркери за Алцхаймер, съдови заболявания или генетичен риск.

От 809 души около 10% показали признаци на хипокампална склероза. Тези с по-високи резултати за придържане към MIND по-рядко развивали състоянието, дори след отчитане на възраст, пол, образование, калориен прием, маркери за Алцхаймер и съдови проблеми. Всяка допълнителна точка по скалата на MIND била свързана с 22% по-ниска вероятност за наличие на хипокампална склероза.

„Тези резултати са обнадеждаващи, защото показват как модифицируем рисков фактор като храненето може да повлияе на здравето на хипокампа чрез намаляване на вероятността от склероза“, коментира Агарвал.

Екипът също анализира случаи, при които хипокампалната склероза се срещала заедно с LATE патология. Отново хората, придържащи се по-тясно към MIND, имали по-нисък риск от двете състояния заедно. Но не се открила значима връзка между MIND и LATE самостоятелно.

В подгрупа от 300 участници изследователите анализирали степента на загуба на неврони в хипокампа. Тези с най-високи резултати по MIND имали по-малко признаци на тежка загуба. Дори след отчитане на други фактори като Алцхаймер и съдови заболявания, връзката останала значима.

Друго важно откритие дошло от медиаторен анализ, чиято цел била да установи дали връзката между MIND и по-нисък риск от деменция може да бъде обяснена чрез влиянието върху хипокампалната склероза. Резултатите показали, че около 21% от защитния ефект на диетата се дължи именно на тази връзка.

„Нашите резултати подкрепят съществуващата литература за диетата MIND и здравето на мозъка, включително когнитивен спад и деменция, и разширяват разбирането ни за това как храненето може да играе роля чрез подпомагане на здравето на хипокампа – чрез по-малко склероза и повече неврони. Доколкото знаем, това са първите данни при хора, които показват, че връзката между диета и деменция е частично медиирана от хипокампална склероза.“, казва Агарвал.

За да проверят надеждността на резултатите, учените изключили участници с умерено до тежко когнитивно увреждане още в началото, както и такива, чиито хранителни данни били събрани твърде близо до смъртта. Въпреки тези корекции връзката между MIND и здравето на хипокампа останала стабилна.

„Тъй като деменцията е сериозна грижа при застаряващото население, тези резултати са окуражаващи и могат да имат значими последици за общественото здраве – например да се насърчава здравословен хранителен режим за добро мозъчно здраве“, подчерта Агарвал. „Също така това показва, че говоренето за диети като MIND трябва да се превърне в приоритет в клиничните практики, водени от обучени специалисти.“

Все пак изследването има ограничения. Тъй като е наблюдателно, то не може да докаже причинно-следствена връзка. Възможно е други фактори – достъп до здравеопазване, начин на живот или генетични особености – да са повлияли както на храненето, така и на мозъчното здраве.

Участниците били предимно възрастни хора, съгласили се да дарят мозъците си за наука, което може да ограничи обобщаването на резултатите. Нужни са допълнителни проучвания в по-разнообразни групи и по-млади възрасти. Друго направление за бъдещи изследвания е установяването на конкретните хранителни вещества или храни, които са най-полезни. Въпреки че MIND включва широк набор от препоръчани продукти, не е ясно кои компоненти са най-важни за наблюдаваните ефекти. Паралелни проучвания изследват взаимодействието на храненето с биомаркери на възпаление и оксидативен стрес в мозъка.

„Ролята на модифицируеми фактори на начина на живот, включително храненето, набира все по-голямо значение като стратегия за превенция на деменцията в световен мащаб“, казва Агарвал. „Затова изследвания като нашето са важни и отварят врати за нови проекти. В момента разглеждаме конкретни храни, хранителни вещества и биомаркери, показващи невровъзпаление и оксидативен стрес – двата основни белега на Алцхаймер и свързаните деменции – с цел разработване на по-точни хранителни препоръки и клинични приложения за застрашени групи.“/ БГНЕС