Изследователите от Отава предполагат, че няма тъмна материя
Настоящият теоретичен модел за състава на Вселената е, че тя се състои от нормална материя, тъмна енергия и тъмна материя. Ново изследване на Университета на Отава оспорва това, съобщи „Сайънс дейли". Проучването е публикувано в The Astrophysical Journal и отхвърля сегашния модел на Вселената, като показва, че всъщност в нея няма място за тъмна материя.
В космологията терминът „тъмна материя“ описва всичко, което не взаимодейства със светлината и с електромагнитното поле, и може да бъде обяснено само чрез гравитационна сила. Не можем да я видим, нито знаем от какво е съставена, но тя ни помага да разберем как се държат галактиките, планетите и звездите, смятат учените.
Раджендра Гупта, професор по физика във Факултета за естествени науки, използва модел, който съчетава две идеи. Първата идея е за това как природните сили намаляват с течение на космическото време, а втората е за това, че светлината губи енергия, когато изминава голямо разстояние. Идеите са тествани и доказват, че съвпадат с редица наблюдения, например за това как са разпределени галактиките и как се е развила светлината от ранната вселена.
Това откритие оспорва преобладаващото разбиране за Вселената, което предполага, че около 27% от нея се състои от тъмна материя и по-малко от 5% от обикновена материя, като останалата част е тъмна енергия.
„Резултатите от проучването потвърждават, че предишната ни работа за възрастта на Вселената от 26,7 милиарда години ни позволи да открием, че Космосът не се нуждае от тъмна материя, за да съществува“, уточни Гупта. „В стандартната космология се твърди, че ускореното разширяване на Вселената се дължи на тъмната енергия, но в действителност то се дължи на отслабването на природните сили при разширяването“, смята той.
Като оспорва необходимостта от съществуването на тъмна материя във Вселената и предоставя доказателства за нов космологичен модел, това изследване открива нови пътища за изследване на фундаменталните свойства на Космоса, пише „Сайънс дейли".
Фактор
В космологията терминът „тъмна материя“ описва всичко, което не взаимодейства със светлината и с електромагнитното поле, и може да бъде обяснено само чрез гравитационна сила. Не можем да я видим, нито знаем от какво е съставена, но тя ни помага да разберем как се държат галактиките, планетите и звездите, смятат учените.
Раджендра Гупта, професор по физика във Факултета за естествени науки, използва модел, който съчетава две идеи. Първата идея е за това как природните сили намаляват с течение на космическото време, а втората е за това, че светлината губи енергия, когато изминава голямо разстояние. Идеите са тествани и доказват, че съвпадат с редица наблюдения, например за това как са разпределени галактиките и как се е развила светлината от ранната вселена.
Това откритие оспорва преобладаващото разбиране за Вселената, което предполага, че около 27% от нея се състои от тъмна материя и по-малко от 5% от обикновена материя, като останалата част е тъмна енергия.
„Резултатите от проучването потвърждават, че предишната ни работа за възрастта на Вселената от 26,7 милиарда години ни позволи да открием, че Космосът не се нуждае от тъмна материя, за да съществува“, уточни Гупта. „В стандартната космология се твърди, че ускореното разширяване на Вселената се дължи на тъмната енергия, но в действителност то се дължи на отслабването на природните сили при разширяването“, смята той.
Като оспорва необходимостта от съществуването на тъмна материя във Вселената и предоставя доказателства за нов космологичен модел, това изследване открива нови пътища за изследване на фундаменталните свойства на Космоса, пише „Сайънс дейли".
Още от Наука
Загадката от времето на Иисус: учени разшифроваха надпис върху пръстен, свързван с Пилат Понтийски
Медният пръстен с изображение на съд и гръцки надпис е открит още през 60-те години на миналия век по време на разкопки на планинската крепост Иродион
Учени засякоха първия вероятен сигнал за взаимодействие с тъмната материя
250 учени и инженери от 39 институции в шест страни регистрират взаимодействие на частица, което трудно може да бъде обяснено с известните сигнали от обикновената материя
Учени откриха мозъчния механизъм, който стои зад мотивацията ни
Как мозъкът решава дали една цел си заслужава усилието? Учени установиха как мозъчни неврони свързват очакваните резултати с усилието, необходимо за постигане на конкретна цел