Плутон дълги години заемаше мястото на деветата планета в Слънчевата система. Но през 2006 г., след нова дефиниция на понятието „планета“, той беше прекласифициран като планета-джудже. Това остави системата с осем признати планети. Сега обаче учени по целия свят отново са на прага на нещо грандиозно: откриването на истинска девета планета, намираща се в далечните покрайнини на нашата система.

Идеята за нея не е плод на фантазия, а на сериозни научни наблюдения. Астрономите изучават движението на т.нар. екстремни транснептунови обекти (ETNOs) – ледени тела отвъд орбитата на Нептун – и установяват, че орбитите им се групират по странен и неслучаен начин. Такава аномалия обикновено говори за гравитационно въздействие от масивен, но невидим обект – възможно нова, голяма планета.

Откриването на Уран: плод на късмет и търпение

Уран е първата планета, открита с помощта на телескоп. През 1781 г. английският астроном Уилям Хершел забелязва обект, който се движи различно от обикновена звезда. Първоначално мисли, че е комета, но скоро става ясно: това е напълно нова, непозната дотогава планета – първата открита в модерната епоха.

След като орбитата на Уран започва да показва странни отклонения, учените подозират, че друга планета го влияе. Независимо един от друг, Юрбен Льоверие във Франция и Джон Адамс във Великобритания изчисляват къде трябва да се намира тя. През 1846 г. Йохан Гале насочва телескопа си точно там и намира Нептун само на един градус от предсказаното място. Това е първото откритие, направено чрез математически модел – подвиг, който остава ненадминат дълго време.

След откриването на Нептун, някои учени продължават да виждат малки аномалии в орбитите на външните планети. През 1930 г. Клайд Томбо, млад астроном от обсерваторията Лоуел, открива Плутон – малко и слабо тяло, което първоначално се смята за причината за тези отклонения. По-късно става ясно, че Плутон е твърде малък, за да обясни ефекта – а търсенето продължава.

Ако съществува, тя би се намирала на разстояние между 200 и 370 астрономически единици (AU) от Слънцето – над 18 милиарда мили. Това е толкова далече, че дори светлината се нуждае от 26 часа, за да достигне до нея. За сравнение: Вояджър 1, изстрелян през 1977 г., в момента е на около 167 AU – по-малко от половината от това разстояние.

Орбитата на Планета Девет би била невероятно дълга – една "година" там би траела десетки хиляди земни години. Ето защо откриването ѝ е изключително трудно – тя е студена, слабо осветена и почти невидима от Земята.

През 2025 г. се очаква да започне работа Vera C. Rubin Observatory – дом на един от най-напредналите астрономически телескопи. С 8.4-метровото си огледало и 3.2 гигапикселова камера, Simonyi Survey Telescope ще може да сканира цялото небе на всеки няколко дни. През първите месеци от проекта може да бъдат засечени следи от Планета Девет.

Също така, в публикация от 2024 г. в Astronomical Journal се съобщава, че 78% от вероятната зона, в която се крие планетата, вече е изключена от учените. Това означава, че сме по-близо от всякога до финалното откритие.

Според хипотезите тя е между 7 и 10 пъти по-масивна от Земята. Може да е студена, скалиста „супер-Земя“ или малък газов гигант, подобен на Нептун. Учените се надяват, че ще успеят да анализират атмосферата ѝ чрез техника, използвана при изследването на екзопланети – наблюдение на светлината, преминаваща през нея, когато се намира пред звезда.

Исторически, имената на планети са заимствани от гръцката и римската митология. Но в интернет вече има шеговити предложения като „Planet McPlanetFace“. В крайна сметка името ще бъде одобрено от Международния астрономически съюз, но обществената дискусия със сигурност ще е колоритна.