В учебниците ни по история е писано много за Освобождението, но твърде малко се знае, че във войната от 1877-1878 г. десетки хиляди украински воини проявяват героизъм но бойните полета у нас.   
Учените Павло Сохан и Вира Жук проучват* ролята на украинците в драматичните бойни действия от онова време. Публикуваме части от тяхното изследване.   

Украинските полкове, участвали в Освобождението на България

При освобождаването на България (1877-1878) в състава на Дунавската руска армия, наброяваща над 188 хил. души, вземат участие десетки хиляди воини от украинските губернии. Тогава именно територията Украйна е плацдармът за формирането на руската царска армия. 

В  украиснкия град Полтава и на територията на Полтавска губерния преди войната е разположена 9-а пехотна дивизия, в състава на която влизат 33-и Елецки, 34-и Севски, 35-и Брянски и 36-и Орловски пехотни полкове, комплектовани основно от жителите на Полтавска и на Харкивска губерния. 

20-и Галицки пехотен полк, настанен в град Борзна, Чернигивска губерния, е докомплектован с населението от градовете и селата на тази губерния. 

48-и Одески пехотен полк се обновява с призованите за служба от Киевски, от Одески и от Харкивски военен окръг. 

В Катеринослав и Катеринославски окръг (днес град Днипро и Днипропетровска област) са настанени и попълнени 133-и Симферополски, 134-и Феодосивски, 136-и Таганрогски пехотен полк, както и 7-и Олвиополски улански полк, и 7-и Кинбургски драгунски полк.

В украинския град Лубни в Полтавска област е настанен 9-и Бугски улански полк. 

Хиляди украинци са служили в 53-и Волински, 54-и Мински, 129-и Бессарабски, 130-и Херсонски, 131-и Тирасполски и други полкове. 

Героизмът на украинските воини

Според архивите, „при форсирането на Дунава, в боевете за Свищов проявяват героизъм и се борят заедно българи, руснаци, украинци, молдавци и др. 800 воини загиват в първите боеве за освобождението на България. 
Много от защитниците на Свищов са украинци, включително Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски окръг на Харкивска губерния; Д. О. Марчук от Старокостянтинивски окръг на Житомирска губерния; М. И. Голотанов от Тирасполски окръг на Херсонска област и К. В. Грубин от град Григоропол в същата губерния; В. О. Нагорни от град Градизк, Полтавска губерния, и много други. Само от родените в Полтавски окръг, които служат в 53-и Волински, 54-и Мински и 55-и Подилски пехотни полкове, загиват в боевете над 200 души.

Много  украински воини са удостоени с бойни награди за героизъм и мъжество, проявени по време на отбраната на Шипченския проход. Бугският улански полк получава вензели на офицерските мундири с надпис: "За отличаване при сраженията във войната 1877-1878 г."
В 55-и Подилски полк няколко стотин воини са наградени с ордени, а близо 4 хиляди души с различни медали.

Сред героите на Шипченската епопея е прочутият украински театрален деец М. К. Садовски (М. Тобилевич), който е награден с военен Георгиевски кръст за мъжество и смелост. В боевете за Шипка през август 1877 г. е смъртно ранен по-малкият брат на известния украински писател Панас Мирни – Юрий (Георгий) Рудченко, който по думите на другия си брат - И. Я. Рудчено, е загубил живота си в битката.

Смелост и героизъм в боевете с врага проявяват и много випускници на Петровския Полтавски кавалерски корпус - 8 от тях стават кавалери на гергиевско отличие. Неведнъж се отличава в боевете випускникът на този корпус Е. П. Карпов, роден в Харкивска губерния. Той взема непосредствено участие в боевете на Шипка от 9 август 1877 до 3 февруари 1878 г, изпълнявайки длъжността на адютант на М. Д. Скобелев.

Много полкове, формирани основно от населението на украинските губернии се прославят в други битки.

На 4 юли 1877 г. 20-и Галицки пехотен полк взема участие в боевете за Никопол, под чиито стени загиват 86 воини, а 302 са ранени. За превземането на Никопол Галицкият полк е награден с георгиевско знаме. При Ловеч на 22 август 1877 г. храбро се сражават и загиват много войници родом от украинските губернии, които служат в 9-и и в 10-и стрелкови батальон на 130-и Херсонски пехотен полк и др.

В битките за град Елена, в района на Котел и при други населени места проявява героизъм и  М. В. Биковq племенник на писателя Микола Гогол от с. Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област. Биков е награден за храброст със златно оръжие.

На 13 октомври 1877 до гр. Лом близо до село Йован-Чифлик смело се бият с турските войски 47-и Украински казашки полк и 48-и Одески пехотен полк. В списъците на командирите на ротите има 38 украинци, сред които са унтер-офицерите Иля Тарнавски, Григори Мелник, Антон Росток, Хома Гринченко, Лукян Кабак, Иван Кривчак, редниците Олексий Бойко, Сава Галушка, Йосип Гицюк и др.

Сред загиналите за българската свобода има десетки хиляди украинци. 
Много от воините, родом от украинските губернии загиват, под стените на Плевен по време на трите му щурма.
Само в част от публикуваните в "Харкивски епархиални ведомости" списъци са посочени 618 души родом от Харкивска губерния, които са загинали през руско-турската война 1877–1878 г.
От 20-и Галицки пехотен полк загиват 42-ма души от Харкивски окръг, от 56-и Житомирски – 92, от 75-и Севастополски – 112, от 55-и Подилски – 78, както и воини от 53-и Волински, 47-и Украински, 12-и Козловски, 124-и Воронежки и други полкове.

В списъците на войните родом от Полтавско, убити, изчезнали, починали от рани и болести на фронта, публикувани в "Полтавски губернски ведомости" и "Полтавски епархиални ведомости" за 1877-1878 г, се наброяват 976 редници и унтер-офицери. Основната маса от тях служат в 33-и Елецки, 34-и Севски, 35-и Брянски, 36-и Орловски, 53-и Волински, 54-и Мински, 55-и Подилски, 75-и Севастополски, 129-и Бесарабски, 130-и Херсонски, 131-и Тирасполски, 132-и Бендерски пехотен полк. 

В списъците за регистрация на военновременната 67-а болница са установени 634 воини родом от Полтавска губерния, които са починали в тази болница през 1877-1878 г. Всички те са погребани на гробището на болницата в с. Горна Студена във Великотърновския окръг.

Приносът на украинските медици

Голям принос за Освобождението на България имат военните медици. В помощ на армията тогава идват 1650 лекари, 2300 сестри, 7800 санитари - те работят под ръководството на М. И. Пирогов, М. В. Склифосовски, С. П. Боткин, В. М. Бехтерев и др.

Като доброволци на фронта идват много випускници на медицинските факултети на Киевския университет, също на Новоросийския и на Харкивския. В редовната армия са мобилизирани и са оперирали непосредствено на фронта 25-ма членове на дружеството на киевските лекари. 30 медици са останали в градски условия, като от сутрин до вечер са помагали на ранените във военните болници, лазарети и санитарни влакове.

В редица градове се обявяват курсове за медицински сестри, сред тях е гр. Кременчук, в който в началото на войната са формирани няколко болници - техните екипи впоследствие заминават за войната на Балканите. При освобождаването на българските територии 50-а, 63-а и 66-а кременчукски болници са разположени в Свищов. Това е главната база за медицинска помощ, където са получили медицински грижи над 100 хиляди болни и ранени.

В една от болниците работи участник в сръбско-турската война, випускник на Киевския университет - лекарят О. О. Волкенщайн.

От тиф в полева болница в България умира випускникът на Киевския университет О. И. Симонов - млад талантлив хирург, родом от с. Писки, Лохвицки окръг, Полтавска губерния. Неговото име е едно от първите на Докторския паметник в центъра на София, посветен на загиналите по време на войната лекари. Сред увековечените тук имена на украинци са С. Гуменюк, Д. Ковал, Ф. Козак, Х. Мелниченко, М. Шевченко, И. Шулга и др.

Дарителски кампании от украинците за България 

Обикновените украинци също дават своя принос за освобождаването на България, като даряват средства за лекарства, за помощ на войниците и семействата на загиналите, както и непосредствено на българите, пострадали от турските войски и еничари, и за други нужди.

Населението на Украйна оказва помощ под различни форми: безплатен превоз и снабдяване на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за болници, лазарети и превоз на ранените в лечебните заведения, транспортиране,  издръжка за рехабилитацията на войниците до тяхното оздравяване, непосредствено събиране на средства за фонд в подкрепа на българския народ. Например, само жителите на Житомир, Волинска губерния, до 12 септември 1877 г. събират в полза на Червения Кръст 54 110 карбованци (парична единица в тогавашна Украйна, предшестваща гривната).

Жителите на Катеринославска губерния още в първите дни на войната даряват за армията 12 919 пуда сухари, 1000 пуда пшенично брашно, 100 глави едър рогат добитък и 600 глави дребен добитък.

От 2 ноември 1877 до януари 1878 г в ХІІІ армейски корпус са изпратени дарения от жителите на Киевска, Полилска и Волинска губернии за воините на този корпус - става дума за 13 501 кожуха, 1166 други дрехи, лазаретно бельо за 100 души, 128 400 порции хинин, 500 пуда захар, 500 фунта чай, 1000 ведра спирт и 5369 карбованци.

Хинин за България и помощ за ранените войници

Тъй като на фронта войниците страдат повече от различни болести отколкото от рани, по предложение на професора по химия от Киевския университет Ф. М. Гарнич-Гарницки, висшето училище поема мисията да осигури като частни дарения колкото се може повече хинин.
До средата на юли 1877 г. Киевският комитет за снабдяване на армията с хинин изпраща на фронта 819 хиляди дози.

Служителите в много държавни учреждения и учебни заведения  на територията на днешна Украйна даряват межу 1 и 3 процента от ежемесечната си заплата през целия период на войната в полза на ранени и болни воини, за помощи за децата на загинали войници и непосредствено на българите.
Например учителите от мъжката и от женската гимназия на град Чернигив само през април 1877 г. събират за санитарните нужди на армията близо 500 карбованци.

Жителите на Нижинска, Дримайливска, Веркиивска и други енории на Чернигивска губерния поемат издръжката на 35-100-125 болни войници от Нижинския и от други лазарети, предоставят им жилища, доставят им храна. Жителите на с. Павлиш, Олександривски окръг, Херсонска губерния, раздават в селото си квартири за пострадалите войници и поемат тяхната издръжка за своя сметка. Жителите на същата губерния от селата Протопопивка, Приютивка и др. превозват безплатно ранени и болни войници от железопътните гари до лазаретите.

Голямо количество документи свидетелстват, че буквално във всяко населено място хората дават последните си средства, като общият обем на даренията включва десетки и стотици хиляди карбованци, дрехи, храна и други необходими неща за армията и непосредствено за българите. 
Така към 1 май 1877 г. населението на Харкивска губерния  събира в полза на събратята си от Балканския полуостров 15.055 карбованци и 63 копейки. Дарения са изпратени и чрез Одеското славянско благотворително дружество в България - 54 пуда дрехи и бельо.

Само големите парични дарения от гражданските организации, градските и селските общности и някои отделни граждани през периода 1877-1878 г., събрани в губерниите в Украйна, достигат около 430 хиляди рубли - без да се отчитат по-дребните суми, дарявани от множество обикновени хора от градовете и селата на Украйна, както и големите количества вещи, храна и др. 

*Данинте са от статията на Павло Сохан и Вира Жук „По случай 100-годишнината от Освобождението на България", публикувана в списание „Украински исторически журнал“, 1978 г., бр. 2.