Джон Хенли, Гардиън

Предизборната кампания в Европа се оказа по-лесна за популистите, отколкото за центристите.

Една единствена дума, изписана с големи букви - "дизел" - е достатъчна за германската крайнодясна партия Алтернатива за Германия (АзГ), за да каже на избирателите си каква точно е позицията ѝ по отношение на дебатите за климата. Съвременният европейски електорат е доста разгневен по много теми - Зелената сделка, мигрантите, електрическите автомобили, културното многообразие, отворените пазари, самата европейска политика. За центристите е трудно да намерят опора.

В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат между 6 и 9 юни, Украйна и последиците от руската заплаха се превърнаха в основна тема за центристите, които се опитват да отблъснат популисткото предизвикателство отляво и отдясно.

Може да изглежда, че това е изкуствена опорна точка: 512 депутати от отиващия си Европейски парламент гласуваха в подкрепа на последния пакет от помощ за Украйна и само 45 бяха "против", а 63 се въздържаха. Но връзките между интересите на Москва и крайната десница, особено партиите от групата "Идентичност и демокрация" (ИД) в Европейския парламент, се разглеждат като сериозен фактор.

Да вземем за пример Германия. Вдясно партията АзГ, която наскоро беше изключена от групата на "Идентичност и демокрация", прокарва тезата, че санкциите срещу Русия само вредят на Германия. Тя иска възобновяване на проекта "Северен поток 2". Вляво новата националистическа партия, лансирана от харизматичния политик Сахра Вагенкнехт, също се противопоставя на оръжията за Украйна. "Не, оръжията не носят мир, а повече война и повече смърт. Такава е реалността." - твърди тя.

От една страна, центърът вероятно няма друг избор, освен да отвърне на този вид аргументи. Но той усеща и нов шанс: симпатиите към Киев остават силни и въпросът е в състояние да раздели крайната десница.

По-конкретно френският президент превърна Украйна в обединителна точка за победа над популизма, като я постави в центъра на предизборната кампания в Лил.

Говорейки в Берлин и явно визирайки Марин льо Пен, Еманюел Макрон заяви:
"В Европа във всички наши страни има фалшиви пацифисти, хора, които казват: "Ние сме за незабавно прекратяване на огъня". Нещо повече, ако следваме гласа на руския президент, той обикаля света и казва: "Аз съм за мир, ако все пак ми предадат териториите, които завладях със сила". Това не е мир. Това не е нашето виждане за мир. Казвал съм го отново и отново, мирът може да бъде траен само в съответствие с международното право."

Претенциите на Макрон като борец срещу руския империализъм може да бъдат оспорени. Всъщност Франсоа Руфин, депутат от La France Insoumise, твърди, че „нямаме какво да научим от човек, който посрещна Владимир Путин във Версай и във Форт Брегансон, когато Крим вече беше завладян, а Анна Политковская и други негови опоненти - убити“.

Но Макрон продължава в този дух. На символичния фон на честванията на 80-годишнината от „Денят Д“ тази седмица той ще обсъди с Володимир Зеленски плановете за френски инструктори, които да действат на територията на Украйна, за да помогнат за освобождаването на страната.

Макрон в никакъв случай не е единственият европейски лидер, който се опира на Украйна, за да подпомогне активизирането на своята електорална база. В цяла Европа, по различен начин и в различна степен, Украйна се превърна в разделителна линия на тези избори - въз основа на надеждата, че ще се окаже ахилесовата пета на популистите.

В Латвия например партията „Нови консерватори“ обяви за свой водещ кандидат Лиана Ланга, латвийска писателка и поетеса, която през последните две години е начело на движението за дерусификация. Либералната партия "За!" (Обнови Европа) посочи за свой водещ кандидат украинката Ивана Волочия, която има и белгийско гражданство.

В Испания Социалистическата партия на Педро Санчес се примири да бъде атакувана от лявата партия „Сумар“ вътре в коалицията си заради новия пакет от помощи за Украйна.

Управляващата коалиция в Чешката република премина в атака срещу лидера на опозицията Андрей Бабиш за това, че с „пацифисткия“ си език подкопава подкрепата на правителството за Украйна. Външният министър Ян Липавски дори нарече Бабиш „заплаха за сигурността“.

В Полша неспокойната коалиция на Доналд Туск разкритикува опозиционната партия „Право и справедливост“, заявявайки, че в нея няма място за антиукраински настроения и изтъквайки, че когато са били в правителството, популистите са били готови да нападнат Зеленски, за да примамят консерваторите, недоволни от вноса на украински земеделски продукти.

Междувременно в Германия социалдемократическата партия на Олаф Шолц, опасявайки се от ескалация на напрежението, избра вариация на темата за Украйна, като акцентира върху заплахата за демокрацията, която представляват европейските съюзници на Русия.

По време на кампанията АзГ получи рядко срещано просветление. Например за много германски патриоти беше новина, че баварският клон на АзГ разглежда южната германска провинция като част от „Евразия“ - политически лозунг, използван от Русия и все по-често от АзГ.

Максимилиан Крах, водач на листата на АзГ за европейските избори, и още един кандидат на формацията - Петер Бистрон, отхвърлиха обвиненията, че са взимали пари, за да разпространяват проруски тези във финансиран от Москва новинарски уебсайт. И двамата се съгласиха да прекратят кампанията си, а Крах подаде оставка от ръководството на АзГ след отделен спор относно коментарите му за СС.

Льо Пен, отчасти в резултат на това развитие, скъса връзките с германските националисти, но все още опитва да се "измъкне", когато ѝ задават въпроси за това как ще работи нейният "мирен план" за Украйна или за финансовите ѝ връзки с Москва. Тя настоява, че всичко това е далеч от интересите на обикновените избиратели. 

Антиглобалистите, които настояват, че Европа не е нация и следователно не може да има геополитическа роля, са атакувани от поддръжници на Макрон. Например Бенжамен Хадад, който казва, че европейската и националната сигурност в съвременния свят са неделими. Стратегията е много рискова и проучванията на общественото мнение показват, че тя няма да проработи. Как ли би могъл центърът да се справи с избирателите в Молдова, Грузия и Украйна, които свързват Европа не с глобализма, а със свободата, просперитета и успеха?