През следващите години България ще получи мащабна помощ от европейските фондове - от общия бюджет за новия програмен период (2021 - 2027 година) и от средствата за възстановяването след пандемията. Това финансиране трябва да бъде насочено към модернизирането на инфраструктурата, от която зависи икономиката и качеството на живот. Това коментираха икономисти по време на онлайн конференцията "Фонд за възстановяване и устойчивост на ЕС за прехода на България: Иновации - Зелена програма - Цифрова трансформация", организирана от Economist Events.

През следващия програмен период България ще получи 29 млрд. евро от общия бюджет на ЕС и 5,3 млрд. евро, които могат да достигна 10 млрд. евро, от Плана за възстановяване и устойчивост на общността, обясни Йоханес Любкинг, съветник в Recovery & Resilience Task Force (RECOVER) към Европейската комисия.

Според него ускоряването на зеления преход в условията на пандемията ще бъде успешната политика по отношение на възстановяването не само на ЕС, но и на България в частност.

Ключови области за страната ни са декарбонизацията, управлението и публичната администрация, както и подобряването на средата. Реформите тук ще доведат до растеж и възстановяване, смята експертът и допълни, че намаляването на въглеродните емисии ще доведат до по-добра конкурентоспособност на българската икономика.

Любкинг е категоричен, че за да стане страната по-атрактивна и за инвеститорите, и за работещите, трябва да бъдат подобрени условията за живот и да се модернизира инфраструктурата, от която зависи икономиката. По Плана обаче не се предвиждат средства за развитие на пътната инфраструктура, допълни още той.

Транспортната инфраструктура отдавна не е приоритет в България, призна и бившият финансов министър Симеон Дянков. За него обаче са нужни инвестиции в тази област, защото трудностите за придвижване от една област в друга влияят не само на търговските връзки, но и на туризма.

Оценките на Economist сочат, че през тази година ще има възстановяване на туризма, но този ръст е заплашен от бавния темп на ваксиниране на населението, допълни анализаторът Агнес Ортолани. Тя допълни още, че фактори за възстановяване на икономиката са доброто състояние на фирмите и средствата от европейските фондове.

Нетните фискални трансфери, които ще получи страната, ще бъдат в размер на 10% от БВП преди нивата на кризата. "Всичко ще зависи от капацитета за усвояване на страната", каза още Ортолани.

Тя смята, че съотношението между публичен дълг към БВП ще достигне пик през 2023 година (28%), но след това отново ще намалее.

Експертите коментираха още нуждата от ускоряване на цифровизацията на българската икономика, за да бъде постигнато по-бързо възстановяване.

Симеон Дянков отчете и завръщането на много млади и добре образовани българи, основно от Великобритания. Те в момента търсят работа в България, но са си дали срок от 12 месеца, за да се реализират тук, в противен случай отново ще напуснат страната.

Тези хора имат очаквания, които са предизвикателства за правителството, което трябва да им отговори, уточни още бившият финансов министър. За него обаче този човешки капитал е много ценен за възстановяването на икономиката. Членството в еврозоната също е в състояние да привлече инвеститорите в страната, категоричен беше той.

Страната е голям замърсител и затова и част от средствата от Плана за възстановяване ще отидат за модернизиране на промишлеността. Замърсяването на въздуха е голям проблем за много градове в страната, коментира още Симеон Дянков.

investor.bg