Капацитетът на междусистемната газова връзка Гърция-България може да бъде увеличен от сегашните 3 млрд. куб. м до общо 5 млрд. куб. м годишно през 2025 г. По разширяването на капацитета на газопровода се работи от лятото на тази година. Следващите стъпки към финализирането процеса се осъществяват от ICGB в координация с операторите на преносни системи в съседство. Това се казва в съобщение на "АЙ СИ ДЖИ БИ" АД.
С приключването на необвързващата фаза на процеса са получени индикации за значителен пазарен интерес към разширяването на капацитета на газопровода. Обвързващата фаза е планирана за юли 2024 г. Тогава търговците на енергия и доставчиците на газ ще могат да декларират сериозен, обвързващ ангажимент за резервиране на капацитет. Информацията е съобщена от изпълнителните директори на ICGB Джордж Сатлас и Теодора Георгиева на среща на операторите на преносни системи от Вертикалния газов коридор (Гърция, България, Румъния, Унгария).
Вече са изготвени доклади за оценка на търсенето. Предстои иницииране на съвместни технически проучвания за увеличаване на капацитета в точките на свързване на газопровода със съседните преносни системи в Гърция и България.
Проектът за междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "АЙ СИ ДЖИ БИ" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). ICGB е собственик на газопровода IGB, като финансира реализацията му, разпределя преносния му капацитет и получава приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът е свързан с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система ("Булгартрансгаз" ЕАД) в района на Стара Загора. Общата му дължина е 182 км, диаметърът на тръбата е 32"", а проектният капацитет - до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е предвидено да може да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с изграждане на допълнителна компресорна станция.
Фактор
С приключването на необвързващата фаза на процеса са получени индикации за значителен пазарен интерес към разширяването на капацитета на газопровода. Обвързващата фаза е планирана за юли 2024 г. Тогава търговците на енергия и доставчиците на газ ще могат да декларират сериозен, обвързващ ангажимент за резервиране на капацитет. Информацията е съобщена от изпълнителните директори на ICGB Джордж Сатлас и Теодора Георгиева на среща на операторите на преносни системи от Вертикалния газов коридор (Гърция, България, Румъния, Унгария).
Вече са изготвени доклади за оценка на търсенето. Предстои иницииране на съвместни технически проучвания за увеличаване на капацитета в точките на свързване на газопровода със съседните преносни системи в Гърция и България.
Проектът за междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "АЙ СИ ДЖИ БИ" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). ICGB е собственик на газопровода IGB, като финансира реализацията му, разпределя преносния му капацитет и получава приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът е свързан с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система ("Булгартрансгаз" ЕАД) в района на Стара Загора. Общата му дължина е 182 км, диаметърът на тръбата е 32"", а проектният капацитет - до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е предвидено да може да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с изграждане на допълнителна компресорна станция.
Още от Бизнес
Енергийният министър: Договорът с "Боташ" е конфиденциален, няма да бъде публикуван
Ива Петрова подчерта, че страната разполага с достатъчно мощности, които могат да покрият потреблението независимо от критичната ситуация с нивото на Дунав
Брюксел е изправен пред нова търговска битка с Китай
Сега проблемът е, че новият канал за навлизане на китайски стоки ще минава през Турция и Мароков, където Пекин хвърля огромни инвестиции, за да заобикаля европейските бариери
Иран готви забрана американски кораби да минават през Ормузкия проток
Цената на петрола отново тръгна нагоре заради напрегната ситуация в Близкия изток