Доц. Момчил Дойчев


Първа част

Историята за българското Съединение всъщност започва доста преди 6. 09. 1985 г. Априлското въстание поставя пред европейските сили въпроса за възстановяване на българската държавност под формата на автономия, макар и в рамките на Османската империя. Великите сили /без Русия/ вече са приели и признали съществуването на Българската екзархия, която е припозната и от султана с нарочен указ /ферман/, в който на практика е очертано българското землище и то след проведен плебисцит в балканските владения на империята. Две трети от християнското население в оспорваните области Мизия, Тракия и Македония се самоопределя към 

новата българска Екзархия, 

а не към Цариградската патриаршия, която е фактически под гръцки контрол и се ползва с мощната подкрепа на Руската империя. Една подробна карта показва резултатите от проведения плебисцит – границите на българското землище се оказва територията на днешна България /без черноморските градове и южната част на Родопите/, цяла днешна Северна Македония, цяла днешна Югоизточна Сърбия с Ниш, заедно с източната половина на Косово и Северна Добруджа.

На Цариградската посланическа конференция през зимата на 1876-1977 г. тези български етнически граници са препотвърдени, като към България са добавени и черноморските градове, както и Лозенград /днес Къркларели/ и югозападна Македония, невключена в султанския ферман от 1870 г. Така в Цариградска България влизат териториите от Тулча до Костур/ днес Кастория в Гърция/ и от Ниш до Лозенград /Къркларели/. Цариградска България е с територия 178 000 кв. км., разположена от Дунав до днешната граница на Северна Македония и България с Гърция /до р. Арда/ и приблизително по днешната българо-турската граница като Лозенград е в България, и Царево остава в Турция. От Запад на Изток България разположена западно от р. Южна Морава и Охридското езеро до Черно море от устието на Дунав до Урдовиза /днешен Китен/. 

Както е известно тази 

голяма Цариградска България не е по вкуса на Русия и Австро-Унгария, 

които още през юни 1876 г. в Райхщад са се договорили да не се допусне създаването на голяма славянска /разбирай най-вече българска/ държава. Тяхното решение е продиктувано от империалистически интереси, които признават съществуването само на малки и зависими държавици от тях на Балканския полуостров и е следното: 
Русия да получи правото да вземе реванш след поражението си в Кримската война и започне война против Османската империя с цел завладяване на част от нейната територия и поставянето и под руски и австро-унгарски контрол. Това съвсем не е нито в български, нито в сръбски интерес, защото двете империи фактически се договарят за създаване на свои собствени зони на влияние в ново-завладените територии. Разбира се Руската империя ще обяви загриженост за „православните християни “ – нито тук, нито в манифеста за обявяване на руско-турската война става дума за „някакви си българи “, както откровено цинично ще признае по-късно виден руски дипломат. На Руската империя е изгодна не голяма и обединена, а малка, разпокъсана и зависима от нея България.
Русия получава правото да си върне Бесарабия, което да стане за сметка на откъсване на Северна Добруджа от бъдещата България. Даже веднага след Сан Стефано е публикувана руска карта с присъединената към нея „Руска Добруджа “!

Затова и в Цариград България е разделена по меридиана на Източна и Западна със скритото намерение източната половина да е под опеката на Русия, а западната – на Австро - Унгария. 
Но и това не удовлетворява Северната империя. 

В Цариград Руската империя чрез граф Игнатиев внушава на младия турски император конституционни реформи, които да предотвратят разделянето на империята. Това проваля Цариградската посланическа конференция. Така войната на Русия вече може да започне, но не против както по време на предходната Кримска война, а със съгласието на основните заинтересовани западни Велики сили.

Войната, която наричаме освободителна завършва успешно и благодарение на огромния принос на българските опълченци и българското население.
Османската империя иска примирие и то е сключено в Одрин през януари 1878 г. "Основите на мира" от 19/31 януари 1878 г. е всъщност първото руско-турско споразумение за създаване на българска държава. Според проф. Петко Петков „пренебрежителното отношение в България към «Основите на мира», приети от турската страна на 19/31 януари 1878 г., особено на фона на историографската апологетика за санстефанските прелиминарии, е несправедливо и неоснователно. То се омаловажава или направо се пренебрегва. В значителна част от съвременната историческа книжнина цялата драматична история на изхода от войната (януари–юли 1878 г.) продължава да се свежда до апотеозно възхваляване на санстефанския мир".
Всъщност целта е апология на санстефанския мит с цел 

да се докаже, че Русия ни освобождава, а Западът ни разделя

„На фона на така създадената виртуална санстефанска "реалност" безсилието на Русия да съхрани съществуващото само на карта българско национално единство, се оправдава с целенасочената политика на западните Велики сили за разпокъсване на българските земи. Стига се дотам в сериозни академични издания да се твърди, че Северна Добруджа е отстъпена на Румъния с чл. 46 на Берлинския договор независимо от същественото обстоятелство, че в този случай Великите сили само потвърждават това, което Русия вече е наложила със Санстефанския договор (чл. 19) и е предвидила като възможна "цена" за връщането на Южна Бесарабия още в края на 1877 г“, продължава проф. Петко Петков. 
Пропуска се и обстоятелството, че още в Сан Стефано Русия подарява Нишкия санджак /област / на Сърбия. Но с това не свършват фалшификациите на българската история от русофилско-комунистическите „историци“.
Но защо и е на Русия втори предварителен договор в Сан Стефано? Само за да е сключен на рождения ден на руския император? Какъв е смисълът на този предварителен мирен договор, който е без никаква международно-правна стойност и легитимност? Самата руска империя вече се е договорила с другите велики сили, че териториалното разделение на Балканите ще бъде съвсем различно от това, което е очертано в Сан Стефано. Дори Одринското примирие очертава едни граници на България, които са не по-малки от тези, постигнати на Цариградската посланическа конференция. С други думи, ако в Сан Стефано дори бе само препотвърдено решението на всички Велики сили преди година, никой не би имал право да оспори една призната от всички Велики сили България в Цариград, макар и разделена на две по меридиана. 
Проф. Пламен Цветков абсолютно точно отбелязва, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е създаването на истински независима и обединена държава на българите. „Това е договор, който по същество представлява акт на узаконяване на една практически 

неограничена окупация на България 

от руската армия “. Всъщност мечтата на Руската империя е да се добере до подстъпи за пряка атака на Цариград и черноморските проливи. Това е фаталният препъни-камък пред идеята за силна, независима и обединена България. А липсата на срокове за изтеглянето на руската войска от България и застрашителната ѝ близост до Босфора обединява западните сили за противодействие срещу амбициите на Санкт Петербург. Те разбират, че в Цариград Русия ги е измамила и воюва не за някаква справедлива българска кауза, а за да се добере още по-близо до Проливите, превръщайки фактически България в свой протекторат. 
Затова и два месеца след договора от Сан Стефано руският посланик в Лондон Шувалов и лорд Солсбъри се договарят за свикването на Берлинския конгрес. Още тогава руската дипломация се съгласява да бъдат орязани земите на новата българска държава - просто защото не желае да остави на Балканите голяма и силна държава под каквато и да е форма не на руска , а на дори малка западна протекция. 

Неслучайно големият спор на Берлинския конгрес е не за границите на Княжество България, а за сроковете за изтегляне на руските войски. 
Този възглед трудно си пробива място сред митовете, умишлено наслагани в българските учебници по история. 
Проф. Христо Матанов обръща внимание на обстоятелството, че учебниците по история продължават да премълчават или прескачат неудобните за Москва факти. „Като автор на подобни учебници често съм се замислял дали с някои от изнесените факти няма да засегна нечий „обществен “интерес. Самоцензурата е част от работата по писането на учебниците по история, а водеща роля в тази работа играят указанията на Министерството на образованието и науката. Те издават стремеж към някаква „балансираност“, която означава писане и преподаване на история „под сурдинка“ - с цел да се зачитат „традиционни“ представи за отношенията ни с Русия. В миналото тези представи се създаваха от завършилите образованието си в Русия български историци, както и от марксистките писачи на учебници. И днес обаче продължаваме да мълчим за тези грижливо пазени митове“, признава проф. Матанов.

После се питаме защо в Берлин 

българската земя е разпарчатосана със съгласието на Русия

Защо Русия прави всичко това?
За да осъществи своите стратегически планове. За да си създаде свой плацдарм на българска земя. Той е необходим за бъдещото завоюване на мечтания от Русия Константинопол и контрол над Проливите. За да не разберат българите истината, споразумението от Райхщад и това от Лондон остават тайна, като вината за разкъсването на българската земя, после се вменява на „колективния Запад“, както руската пропаганда и до днес нарича цивилизована Европа. 
А наивните българи и до днес са дезинформирани и вярват в измислиците за „лошия Запад" и "добрата" "Освободителка" Русия!
Колко е "добра“ Русия всъщност българите разбират след като сами организират и извършват Съединението на Княжество България и с Източна Румелия. 
Тогава

рухва митът за „братската“ "освободителка" и "покровителка" Русия

 Тогава се вижда, че тя най-яростно се бори срещу реализиране на българския национален идеал. Русия дори агитира Османската империя да ни нападне. Когато това не става, насъсква Сърбия за война срещу страната ни. Нещо повече, за да обезпечи сръбската победа, изтегля в Русия висшия команден състав от българската армия... А после, когато въпреки това побеждаваме сърбите, точно Русия и Австро-Унгария спират българското настъпление и спасяват сърбите от унищожителен погром...

Утре очаквайте Втора част.