16 февруари

Според църковния календар православните християни възпоменават свети презвитер Памфил и 11 мъченици. Празникът е известен още като Неделята на блудния син. 

Памфил живял през 3-ти век, бил презвитер в Кесария на Палестина, а също и един от най-големите богослови на онова време. Той е роден във Финикийски Берит и получава добро образование. Когато става презвитер, той започва да изучава християнската литература, както и да събира християнски писмени паметници и да обяснява Свещеното писание – успява да събере библиотека от 30 хиляди тома.

В църквата Памфил организира богословско училище и обръща много езичници в християнството. В делото си светецът бил подпомаган от Валент и Павел. По-късно по заповед на управителя на Кесария Палестинска Урбан всички те били хвърлени в тъмница, а с пристигането на неговия приемник били екзекутирани заедно с други мъченици.

Неделята на блудния син

е втората подготвителна неделя преди началото на Великия пост. Тя носи изключително силно духовно послание, концентрирано върху темата за покаянието, прошката и безкрайната Божия милост.

Притчата (от Евангелието според Лука) разказва за по-малкия син, който изисква своя дял от наследството, напуска бащиния дом и го разпилява в разпътен живот. Когато изпада в крайна нищета, той осъзнава грешката си. Това е символ на човека, който се отчуждава от Бога, подведен от илюзията за „свобода“, и разпилява духовните си дарове.

Силата на покаянието
Ключовият момент е себепознанието. Синът не просто съжалява, че е гладен, а казва: „Татко, съгреших против небето и пред теб“. Това е моментът на „опомнянето“ – първата стъпка към духовното възраждане. Тя ни учи, че няма грях, който да е по-голям от Божието желание да ни прости, стига да се обърнем обратно към Него.

Безграничната любов на Бащата (Бог)
Образът на бащата в притчата е най-трогателният. Той не чака сина си с упреци, а го вижда отдалеч, втурва се към него, прегръща го и нарежда да го облекат в най-хубавите дрехи.

Смисълът: Бог не съди каещия се грешник, а празнува неговото „възкръсване“ за нов живот.

Капанът на самодоволството (По-големият син)
Притчата завършва с реакцията на по-големия брат, който е бил винаги „праведен“, но се гневи на бащината милост. Това е предупреждение към всички вярващи да не изпадат в гордост и фарисейство, защото липсата на любов и състрадание е също толкова пагубна, колкото и разпътния живот.

Защо се чете точно сега?
Тази неделя ни подготвя психологически за Великия пост. Тя ни казва, че Постът не е просто въздържание от храна, а пътят обратно към Дома. Тя ни дава надежда, че колкото и да сме се отдалечили, вратите на Небесния ни Отец са винаги отворени.