Майя Любомирска

Не става дума за Филип Димитров политика, който си е винаги такъв, какъвто го знаем, а за интелектуалеца и писател Филип Димитров и неговата нова книга „В памет на отминалото поколение“. Една неочаквана авторска изява, която според скромното ми мнение има потенциала да се превърне в 

събитие за четящите българи

Когато преди тридесет и две години излезе първият му роман, „Ибо живяха , Господи“ много хора го пропуснаха. Поредният политик прописал – какво от това. Забелязаха го Борис Христов и Блага Димитрова, която каза, че този дебют разкрива вече завършен писател, а Божидар Кунчев дори го преподаваше на студентите си заради оригиналния, донякъде архаизиран стил на произведението. 

Затова „Истинската история за рицарите на кръглата маса“ , която се появи след няколко години беше изненада – разказ на епоса за крал Артур, написан леко, като за деца в проза, която на места естествено става ритмична. 

През 2003 г. излезе „Светлина на човеци“ – разказ за семейството на Иисус Христос и за първите Му последователи, написана увлекателно, но стегнато, с впечатляващо познаване на библейския текст и непривичен прочит на онези части, над които по правило не се замисляме. При това с една ненатраплива, но определяща четивността вътрешна симетрия. В предговора към изданието на английски от 2019 г. д-р. Нора Клинтън, преподавател в Корнел по класическа история пише: „Светлина на човеци е предизвикателство. Тя поставя въпроса доколко психологическият подход към библейската история може да ни даде по-адекватно разбиране на Новия завет. И колко неадекватно е то, ако такъв подход липсва.“

Не случайно и мотото на „Братя“, издадена през 2019 г. гласи: „Историята без лица е като нощно небе без звезди – непонятна и скучна.“ В тази книга, посветена на двата века (IX-XI) българска християнска империя обаче стилът е на пръв поглед безстрастен, почти изследователски, макар зад тази фасада се очертават богати пълнокръвни образи на исторически фигури, познати от историята като схеми или дори само като имена.

Появата на „В памет на отминалото поколение“ е неочаквана. И не само защото Филип Димитров по правило се захваща с „големи“ теми. Първо: Балканите на 14 в. После: човешкия път на Христа, през изпитанията на неговото семейство и лутанията на първите му последователи. След това: словото, волята и характерите, изградили българската християнска империя. Дори детската му книга „Истинската история на рицарите на кръглата маса“ е вариация върху световно значимия епос за Крал Артур. Новата книга поне на пръв поглед изглежда семейно-битова, „домашна“ – за живота на предходните поколения от семейството му, разказан като за пра-племенниците му. 

Писателят Филип Димитров изглежда има амбицията да не се повтаря. И очевидно успява.

Почеркът му е толкова специфичен, че  личи и тук, но и този път начинът на писане е различен. Книгата звучи като разговор, в който разказът за роднините се преплита с исторически събития и елементи от бита на отминалата епоха. 

Но не се подвеждайте: 

това не са мемоари

 Нито са случки и събития, които авторът си припомня с умиление. Целта му не е да споделя това, което му е било скъпо. Зад всяка разказана случка, зад всяко историческо съобщение всъщност прозира по късче от една политическа и нравствена философия и тези късчета неусетно се подреждат в завършена и ясна мозайка.

От тази книга ще научите много за Филип Димитров. Но тя може и да ви даде идея защо днес сме такива.