3 Април, 2025

В Сърбия подеха на нов глас старата антибългарска пропаганда - защо?

В Сърбия подеха на нов глас старата антибългарска пропаганда - защо?

проф. Лозан Митев

Поредната  антибългарска изява – Изложбата „Българските злодейства в окупирана Сърбия 1915-1918 г.“, открита на 27.12.2022 г. в  юридическия факултет на Белградския университет,  предизвика у нас отново добре познати еднотипни реакции на: 

- Медиите - деклариране на публично-медиен гняв и осъждане;  
- Външно министерство - нота на  дипломатическо несъгласие, надежда и очакване  от официален Белград за Европейски подход към историята и взаимното общуване; 
- Научно-историческите среди, църквата, армията – гузно мълчание;
- Политически лидери и организации – пренебрежение и безотговорна неангажираност. 

Всичко, разбира се, за 2-3 дни и после отново забвение, бездействие и безметежност…до следваща поредна провокация на вълната на омразата, след което същия тип реакция. Както казва народа „Керванът си върви, кучетата лаят“.  И така България отново и отново ще бъде пак

в положението на престъпника, символа на злото

защото тези, които имат ролята да разрешат и преодолеят тази вече вековна ситуация, не искат, не могат, не знаят какво да се направи. 

Постоянното провокиране на антибългаризма в Сърбия има дълга история, но неговата последна вълна започва от 2008 г. чрез темата за „Българските зверства в Сърбия 1915-1918 г., а именно:

- Инициативите на  Сръбската православна църква (Вранска епархия), свързани с  прогласяването на Сурдулишките мъченици (обвинения срещу България в избиване на над 3000 души в Сурдулица) от 2008 г.;
- Провеждане на научни конференции и публични изяви за изучаване на Българските зверства в Сърбия през Първата световна война от 2015 г.;
- Изявленията на Александър Вучич по време на честванията на 100 годишнината на Топличката буна 2017 г.;
- Критиките на Ивица Дачич през 2020 за Европеизиране на проблемите на Българското население в Сърбия;
- Медийните изяви на Милован Дрецун,  Драган Симеунович, Милован Писари за Българските зверства в периода 2020-2022 г.;
- Акциите по арестуване на паметната плоча посветена на жертвите при нападението на Босилеград от Коста Пекянъц 1917 г. и осуетяване на идеята за помирение между двата народа;
- Включване на медиите РТС, НТС, Медийната група в Южна Сърбия в разпространение на антибългарски медийни материали;
- Приобщаване на образователната система в чрез литературни конкурси на тема „Сурдулишките мъченици“ от 2020 г. и др.

Всички тези „детайли“ дават основание да се направи заключението, че става дума за една системна и координирана програма, в която

образът на врага в лицето на България има много дълбоки цели и стратегия

излизащи далеч от чисто историческия и дълбоко морален въпрос за истината относно престъпленията и жертвите по време на войната от 1915 -1918 г. 

Тази добре организирана и трайно поддържана пропаганда срещу България, особено след влизането на страната ни в Европейския съюз засяга не толкова  взаимоотношенията между България и Сърбия. В тази кампания са вложени много по-широк спектър от цели, които са свързани на първо място с поддържането на психологическата основа за  интегритет и готовност сред обществото в Сърбия, насочени към осъществяване на националистическите амбиции и политически планове за изграждане на Сръбския свят. Една опасна политическа идея, която търси реваншизъм за златните времена на Сръбска Югославия или

Велика Сърбия да бъде отново господстващ фактор на Балканите

В стратегията за Сръбския свят далеч не се виждат светлините на общоевропейско културно, икономическо и мисловно пространство, за разрешаване вековните противоречия между Балканските държави, преоткриване на идеята за съвместно съжителство основано на взаимно зачитане без хегемония и насилие. Напротив, в тази доктрина прозират принципите на Начертанието от 1844 г. и всички елементи на националния шовинизъм от края на 19 и началото на 20 век. Сякаш още са живи думите на самия Гарашанин: на Сърбия е нужна експанзия по всички възможни начини-било чрез политика, било чрез война. 

Най-нагледните проявления на този шовинизъм бяха конфликта с Хърватско, Косовската криза, Босненската война и това, което нас засяга – „Окончателното решение“ на Българския въпрос свързан със

съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини

Той бе решен именно през последните 20 години чрез практическото обезлюдяване на окупираните от Сърбия през 1920 г. области в Трънско, Босилеградско, Царибродско и Кулско, които днес се намират в последната фаза на демографска катастрофа. Ето защо, антибългарската пропаганда трябва да се разглежда като съставка от цялостния процес на идеологическа война срещу Българи, Албанци, Хървати, Босненски мюсюлмани – държави и общества, които според Белград  заплашват пълноценното изграждане на Сръбския свят в реалностите на 21 век. 

Вземайки предвид непоклатимостта на тези характеристики в политическия мироглед и дейност на Сърбия от крал Михаил Обренович, до Милошевич и неговите най-верни ученици, които управляват днес Сърбия, трябва да се направи много по-задълбочено осмисляне на главните цели, към които е насочена тази неадекватна за 21 век антибългарска пропаганда. Накъде и към какво,  всъщност, е насочена медийната война чрез използването на „демона“ България от днешния политически режим в Сърбия в

контекста на доктрината „Сръбски свят“? 

При всяко положение, твърде наивно е да се говори за ефективно въздействие и влияние на тази пропаганда в България. Напротив. Безсмислието на подобна теза се доказва от непрестанните декларации за приятелство от най-висшите политически институции и представители на двете страни повече от 20 години. Друг важен аргумент е и значителната икономическа обвързаност на България в полза на сръбските национални интереси от времето на Югоембаргото, приватизацията в България, от сътрудничеството в енергетиката с прокарването на Турски поток за Сърбия. Не по-малко значим аргумент е и  безусловната политическа подкрепа на България за членството на Сърбия в Европейския съюз защитавана неотстъпно от 2010 г., от насочването на Европейски средства и фондове чрез България в Сърбия, от сътрудничеството в подземния свят, културата и т.н.  

И още нещо, в Сърбия са напълно наясно, че обществените и политически реакции в България на подобен тип пропаганда са напълно формални и безобидни. Те нямат никакво влияние върху действителните процеси в двустранните отношения. Върху тях влияят съвсем друг тип фактори. Остава неяснотата дали това е поради наличието на тежки задкулисни зависимости на политическите лидери в България или въз основа на традиционно идеологическа и геополитическа солидарност поддържана от наследниците на ония политически и конспиративно-терористически структури в България, които в тъмните времена от периода 1919-1935 г. работеха срещу Българската държава съвместно с крайния сръбски национализъм за превръщането на Отечеството ни или в съветска комунистическа губерния или в третостепенна област на  Интегрална Югославия под скиптъра на Александър Караджорджевич.

По-логично е цялата кампания „Българските престъпления през първата световна война“ да обслужва съвсем други интереси и цели. Най-напред е важно да се подчертае, че това обвинение е част от общата концепция за необходимостта от образа на врага - част от Сръбското национално самосъзнание. В тази роля за Сърбия са именно тези нации, които отстояват своята национална самостоятелност и се противопоставят на Сръбския хегемонизъм на Балканите. Традиционно това са албанците, хърватите, босненските мюсюлмани и българите. 

Днес тази дефиниция на вражески народи има важно значение колкото за Сърбия, толкова и за интересите на Русия в нейните усилия за стратегическо влияние в Европа и господство над Балканите.

В какво се състои този на пръв поглед парадокс? 

Анализът на политическите процеси на Балканите през 21 век показва, че  медийно-пропагандна психологическата война, съчетана с икономическо, политическо и социално ерозиране в посочените народи,  се води за компрометиране на обществата и държавите с проевропейска ориентация.  Тази компрометация, освен отслабването на проевропейски ориентираните държави и общества, цели да  осуети проевропейски обществени нагласи и държавни политики както в самата Сърбия, така и в Северна Македония, Косово, Черна Гора и Босна -  нестабилни държави, които са предмет на аспирации както от Сръбския свят, така и от геополитическите планове на Русия. Става дума за Западните Балкани.

Борбата на Руската империя срещу проевропейската ориентация сред Балканските народи, всъщност е една константа за руската политика и влияние в областта. За доказателство може да ни послужат не само откровенията на Николай Игнатиев – диригентът на Балканската политика на Руската империя през 60те и 70те години на 19 век, но също така с политиката на Русия спрямо Черна Гора, Османската империя и разбира се- самата Сърбия. Действията на Русия срещу всяка форма на Европейско влияние виждаме и в нашата история: разбиването на ТБЦК, противопоставянето срещу Българската екзархия, фактическото унищожение на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, делото на Съединението, тъмните манипулации свързани със Сръбско-Българската война, опитите за унищожение на Българската държавност  и много др., които обективно демитологизираха хипнотично изгражданите идеологемата за дядо Иван, идеалния образ на православието, безкористността на славянофилството  като съставки на русофилството, но инструментализирани в политически и институционално-организационни фактори за определяне на съдбата на нашия народ.

В конкретния случай, усилената употреба на медийно-пропагандната матрица за „Българските жестокости през първата световна война“, се съгласува  с друга

добре развита хибридна война срещу страната ни

представяща модерна България като провалена държава и общество вследствие членството й в Европейския съюз и НАТО, заставайки за пореден път  на грешната страна на историята. Така заклеймяването на България от епохата на Първата световна война, заради нейното „предателство“, и престъпления спрямо православието, славянството и русофилството, се наслагва успешно чрез  психологически манипулативен похват предизвикващ лесно отвращение и омраза и към днешна България, към демократичните ценности, към Европейската идея и съюз.

„Плашилото“ България всъщност е предназначено за ефективно създаване на антизападни и антиевропейски настроения в широкото пространство на проектирания Сръбския свят, особено там, където днес се води вътрешна гражданска психологическа и политическа битка за геостратегическа ориентация – Северна Македония, Черна гора, Косово, Босна, както и огромния брой сръбски и просръбски общности в света. 

Разбира се, не бива да убягва от внимание и обстоятелството, че в новия глобален информационен свят, ефективността на една пропаганда зависи от въвеждането на технологични механизми за достигане да критично голям брой медийни консуматори. Ето защо, в новата пропагандна война на антибългаризма в Сърбия все по-често се прилагат и елементите на използването на английския език, новите форми на медийни жанрове, съвременна естетика и словесност като средство за овладяване и разпространение на тези идеологеми сред масовата, но и същевременно напълно незапозната и неподготвена аудитория в историческо и политическо отношение, която е консуматор на тази пропаганда в дигиталното пространство по цял свят.

Очебиен пример за това ни дава подмяната  на класическата формула за „Българските жестокости в Сърбия“, където отскоро бе възприето: „Българските жестокости в Сърбия и Македония“. Това допълнение трябва да се разглежда въз основа на констатацията, че сръбските медии в Северна Македония имат много голямо влияние и  степен на доверие сред неалбанското население на страната, за разлика от пълното изолиране и недоверие към медиите от България. 

Безусловно, антибългарската риторика на Белград има своята психологическа ефективност и сред другите потенциални обекти за присъединяване към Сръбския свят - Черна Гора, Косово, Босна и Херцеговина. Фактът, че сред тези общности борбата за създаване на антиевропейски нагласи и политики е в разгара си, подсказва, че антибългарската риторика е само един от компонентите на тази стратегия.

Редно е в България да се осъзнае широкия мащаб на съвременната хибридна война, която се води на Балканите и мястото, което тя заема в нея като образ на злото. Несъмнено, за изграждането на такъв образ голяма роля играят и вътрешните процеси на ерозия в нашето общество. Така например, липсата на гражданска култура и обществена солидарност, съчетана с

мощните влияния на дирижираното от Москва комунистическо-мафиотското задкулисие

овладяло икономическата, политическа и държавна власт, ежедневно обезсилват живителните способности на нашето общество превръщайки го в най-бедната държава на Европейския съюз и страната с тежки поражения в демографско, културно-духовно, социално и екологическо отношение. 

Важна част от кризата на политическата система и слабостта на нашето общество е и неспособността на комунистическо-мафиотското задкулисие да изгради адекватна на съвременния свят и работеща обществена национална стратегия и доктрина, в която всеки гражданин да вижда своето бъдеще в реални и справедливи очертания. Причината за това е, че тази властова структура няма национална идентичност, а има олигархичен характер и по същество е колониално феодално образувание. Тоест, тази политическа система е неспособна да изгражда едно всеобщо справедливо и достойно бъдеще. Тя не може да генерира политически идеи и ценности обединяващи нашето общество с ценностите на съвременния свят и перспективите на бъдещето. Вследствие на това е и неспособността на тази политическа система да разреши и конкретния проблем между България и Сърбия. Не толкова с обвиненията срещу България в извършен геноцид. Този въпрос е правен, исторически, научен и морален. Той е решим чрез прилагането на класическите средства и инструменти в тези четири области. 

Макар и на пръв поглед далеч от конкретната тема, разглеждането на подобен тип процеси в България са необходими за да се надмогне яловото вторачване и безидейно реагиране на всяка конкретна провокация, в до болка познатите взаимоотношения между България и Сърбия: в тинята на хем най-добро приятелство, хем на насаждане на омраза, характерно за патопсихологията.

Вторачването в „поредното дърво“ на антибългарската пропаганда

не бива да ни прави слепи за да не видим „гората“ на хибридната война

която има много по-голям размах, обхват и систематичност, има различни източници, тематика и художествено творчески форми. Тази хибридна война се води съгласувано от модерната мекедонистична пропаганда, антиевропейската, проруска и просръбска пропаганда в самата България, пропагандната война в рамките на религиозните въпроси с ясно политическа и етнофилетична насоченост, антибългарската пропаганда в Русия и рускоезичния свят. Общата цел на този богат инструментариум, в който България е и мишена и средство трябва да бъде осъзнат на всяка цена, ако искаме да защитим обществената си самоличност, култура, историческа стойност и съвременни права на равноправен и авторитетен член на цивилизацията. Ако защитата на родината за Украйна днес се решава в окопите на фронта, то защитата на нашето Отечество все още може да се осъществява на информационното поле, а в по-стратегически план в изграждането на коренно различен тип просветна и възпитателна система за младото поколение основана на морални ценност и граждански отговорности. Ефективната защита на нашата самоличност като част от Европейската култура налага интелектуалния елит да излезе от своето комфортно прикритие на институционалното покровителство и безгръбначно съществуване за да може да бъде не само образец и източник на истина, ценности и идеи, но и да изпълни своята мисия за духовно обединение и защита за бъдещото съществуване на собствения си народ.

Правото и волята да съществуваме достойно, както ни завеща Васил Левски, не може да бъде поверено в ръцете и волята на покровители.  То трябва да се изгражда чрез осъзнаването на изпитанието и отговорността да си свободен. Това право се крепи на гражданска солидарност и политическа справедливост, чрез държавническа отговорност и законност от всеки член на обществото, което може да бъде гарантирано само ако в нашата страна живеят хора, които отстояват и ценят Свободата  за себе си и за другите, които умеят да я пазят и отстояват чрез справедливостта и истината. Правото и достойнството да съществуваме изисква да бъдем наравно с другите нации в Европейското семейство поставило за основа над всичко законите на човечността, а не да съществуваме безропотно от духовно и политическо безсилие подлагани на унижения и хули. 

Сподели:
Изкуственият интелект - между надеждата и страха, а бъдещето е неизбежно

Изкуственият интелект - между надеждата и страха, а бъдещето е неизбежно

За сега човекът е единственият с морал – наложителен е широк обществен дебат за това, което искаме да изградим

Ако сръбското протестно движение не излъчи политическа алтернатива, ще последва имитация на промяна

Ако сръбското протестно движение не излъчи политическа алтернатива, ще последва имитация на промяна

У нас след юли 2020-та олигарсите излъчиха няколко завалийки "лидерчета"

21 години членство на България в НАТО – мирът е възможен чрез сила!

21 години членство на България в НАТО – мирът е възможен чрез сила!

Максимално да се възползваме от потенциала на плана "Превъоръжи Европа/Готовност 2030", което трябва да значи и "Превъоръжи България", активното да работим за укрепване на трансатлантическата връзка в хода на нейното ребалансиране, да станем съюзник за пример ("model ally") в Черно море