Спорът с България, като опашка, остава да се влачи зад правителствения екип на Република Северна Македония (РСМ), отговарящ за външната политика в началото на новата година. Властите обявяват нов план за преодоляване на различията със София, подробностите за който тепърва ще бъдат уточнени. Надеждите са, че през следващите месеци повечето части от пъзела могат да бъдат сглобени, което ще доведе до разчистване на пътя към ЕС. Външният министър Буяр Османи е оптимист, пише македонският вестник “Слободен печат, цитиран от "Фокус".

Очакванията му от португалското председателство за разширяване на ЕС са големи и той обяви, че Министерството на външните работи скоро ще изпрати македонски дипломат в Лисабон, за да създаде пряк контакт с властите в Португалия. Османи също се надява на помощ от Германия. Премиерът Зоран Заев, от друга страна, не очаква резултат преди изборите в България. Това може да означава, че отношенията между двете страни ще останат забулени в мъгла до март, след което може да се очакват някои прояснения по линията Скопие-София.

Преговорите продължават

Външният министър Буяр Османи говори оптимистично за провеждането на първата междуправителствена конференция за започване на преговорите на страната с Европейския съюз. Османи каза, че очакванията му от Португалия са положителни, но също така се надява помощта на Германия да продължи. „Знаете, че председателствата функционират в рамките на триада, т.е. три председателства, които координират дейности, насоки и политики, така че очаквам Германия да продължи ангажимента си.

„Според първите контакти с португалското председателство то има сериозно намерение да се ангажира процеса да продължи от мястото, където го остави германското председателство, и да намери решение на различията по-бързо, за да проведе първата междуправителствена конференция“, подчерта Буяр Османи. Той съобщи, че македонски дипломат ще бъде изпратен в Португалия тези дни, за да бъде в тясна комуникация с португалските власти, но комуникацията с други държави-членки ще продължи паралелно с комуникацията с Република България. Османи казва, че все още не е договорена среща с българския му колега Екатерина Захариева, но обяви координация с премиера Зоран Заев и всички участващи в този процес, за да се определи динамиката на дейностите за намиране на решение с България възможно най-скоро.

Премиерът Зоран Заев, от своя страна, не очаква скорошен обрат. Очаква се откритите въпроси с България да не бъдат разрешени до провеждането на парламентарни избори през март тази година, след като страната наложи вето на преговорите на РСМ с ЕС. "Изборите са неподходящ момент за решаване на такива политически чувствителни въпроси, особено въпроси,за които поне нашата страна не може да определи къде е проблемът." Често казвам, че не мога да разбера проблема. „Мога да разбера възгледите да говорим дори за миналото, защо не, миналото е преди всичко за историците, ние политиците трябва да отваряме за бъдещето, но определено не означава, че не трябва да полагаме услия“, каза Заев, който размени послания и поздравления. с всички премиери за Нова година, както и с българския премиер Бойко Борисов. В разговор с новините на македонския телевизионен канал „Сител“ Заев заяви, че не планира да подаде оставка поради българското вето, както настоява опозицията. Според него това би означавало предателство на гражданите, от които той поиска втори чист мандат, когато подаде оставка през есента на 2019 г. заради френското вето.

Регионални инициативи

След блокадата от България на РСМ за започване на преговори с Европейския съюз, остава несигурно кога страната може отново да попадне в дневния ред за разширяване на Европейския съюз. Междувременно политическото ръководство на Македония, отговарящо за външната политика с регионални инициативи, се опитва да затопли отношенията и да засили сътрудничеството между двете страни. Външният министър Буяр Османи изпрати писмо до колегите си от съседна България и Албания Екатерина Захариева и Олта Джачка относно икономическо-политическо сближаване, наречено "Инициатива 8". Целта е Албания, Северна Македония и България да засилят всички връзки за свързване на региона от Адриатическо до Черно море.

„Очаквам среща с министър Захариева за две официални предложения, извън необходимостта от комуникация за преодоляване на различията. Първото е необходимостта от провеждането на първата междуправителствена конференция, която ще се проведе през първите месеци на тази година, втората е поканата за тази тристранна инициатива с цел въвеждане в действие „Инициатива 8“, за която очаквам среща в Скопие на тримата външни министри, ако отговорът е положителен на моята инициатива", добави Османи.

Без условия и изнудване

Държавното ръководство е твърдо решено, че ще продължат усилията за преодоляване на отворени исторически проблеми и проблеми на идентичността между двете страни. В допълнение към срещите между политици, работата на съвместната македонско-българска комисия по исторически и образователни въпроси, която през миналата година не успя да съгласува възгледите и да постигне съгласие по ключови въпроси, се възобновява. Членовете на комисията се сблъскаха с прилагателното „македонски“, но и с цар Самуил, така че недоразуменията ескалираха до такава степен, че както македонските, така и българските историци отказаха да подпишат протокола от заседанията. След последното заседание на Комисията изглежда, че и двете страни все още са далеч от постигането на компромисни решения, а и се появиха редица проблеми и недоразумения, които задълбочиха различията. Разправиите са за общата история, прилагателното „македонски“, учебниците, за историческите личности и тяхното общо честване.

„Съвместното честване са европейски и цивилизационни придобивки, така че те трябва да се правят на еднаква основа, като се зачитат различните възприятия и без да се налага собствен разказ върху разказа на другия, както и без да се нарушава достойнството на македонците чрез условия и изнудване“, каза президентът на МАНУ, Люпчо Коцарев в интервю за скопския телевизионен канал „Телма“.

Според него македонският език има традиция не от скоро, създаден е преди образуването на държавата Македония и се говори извън границите на днешна Македония. "Уникалността на македонския език отдавна се застъпва от световните слависти, а не от македонски или български учени ", каза Коцарев. Според него Денят на светите братя Кирил и Методий - 24 май трябва да се чества от много страни, не само Македония и България, но и всички славянски държави и народи.