В защита на архимандрит Никанор и за една друга българска църква, която не служи на Кремъл

Владимир Владимиров

Пиша тези редове с едно особено чувство на топлина и надежда - то се появява у мен всеки път, когато се сетя за отец Архимандрит Никанор или когато прекрача прага на Църногорския манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ край село Гигинци. Тази жива обител днес е истинско духовно средище — не само за хората от Граово, Знеполе и целия регион, но и за хиляди българи от София и от цялата страна...

Манастирът има история, продължаваща близо хилядолетие. Още през Средновековието той е бил значимо духовно и просветно огнище, имал е богато стопанство, килийно училище и е събирал българи от Брезнишко, Софийско, Радомирско, Царибродско и Пиротско. След идването на престъпната комунистическа власт монасите са прогонени, а Светата обител е превърната първо в концлагер, след това в пионерски лагер, а накрая — в обор за отглеждане на животни.

От манастир в обор!

Подобно поругаване на вярата, историята и човешкото достойнство могат да извършат само безбожниците комунисти, решили, че могат да изтръгнат със сила Бога от душата на един народ. След падането на комунизма обителта беше оставена в потресаващо състояние — разграбена, поругана и заплашена от окончателно разрушение.

Повече от 25 години съм личен и жив свидетел на чудото, което се случи там!

С Божията помощ, с огромната воля на отец Никанор и с подкрепата на хиляди родолюбиви и вярващи българи манастирът беше възстановен от руините. Бяха съградени отново не просто храмове и сгради, а беше възстановен духовният живот. Върнаха се хората. Върнаха се молитвата, надеждата и усещането за общност. Отец Никанор успя да вдъхнови хора с различни професии, възможности и политически убеждения и успя да ги накара да повярват, че общото дело е възможно, защото помислите и делата му бяха и си остават чисти и че в България все още могат да се случват чудеса, когато има вяра, воля и почтеност!

Църногорският манастир е 

едно от новите български чудеса,

 а отец Никанор е неговият основен човешки и най вече духовен двигател.

И точно затова днешният натиск срещу него е толкова възмутителен.

Срещу този монах се води подмолна и срамна война!!! На отец Никанор беше наложена пълна забрана да служи за 15 дни и срещу него беше образувано църковно-наказателно дело. Официалното обяснение е „държание, несъвместимо със свещеническия сан“, неспазване на послушанието и подронване на авторитета на Църквата.

Но тук възниква един много прост въпрос:

Кой всъщност подронва авторитета на Църквата — свещеникът, който говори открито и назовава злото и подслонява деца бягащи от ужасите на войната, или онези, които използват църковната власт, за да наказват всяко несъгласие и да разпространяват антихуманна пропаганда?

Послушанието не означава безгласие!

То не означава отказ от съвест!

Не означава покорство пред неправдата!

И със сигурност не означава духовникът да мълчи, когато една друга "църковна" йерархия благославя и подкрепя оръжията на агресора и оправдава война, масови убийства на цивилни хора и разрушения на цели градове.

Аз заставам категорично в защита на отец Никанор!

Защото заставам в защита на живата вяра — онази, която служи на човека, подкрепя страдащия, дава убежище на прогонения и не се страхува да нарече злото зло.

Аз съм вярващ човек и произхождам от семейство, дало не един и двама свещеници. Възпитан съм в уважение и любов към Спасителя и към Бога. Всекидневно се уповавам в молитвите си на Пресвета Богородица и на светиите, които моето семейство почита.

Тъкмо затова ме боли за състоянието, до което беше доведена Българската православна църква. Разбира се, в нея има достойни свещеници, монаси и миряни. Има хора, които всекидневно служат смирено, помагат на бедните, утешават болните и пазят вярата жива. Моите думи не са насочени срещу тях.

Но значителна част от висшата църковна йерархия отдавна е изгубила своя път, своята посока и своята духовна мисия 

да бъде пастир на българския народ

По време на комунизма Държавна сигурност проникна дълбоко в тялото на Църквата, а след края на режима тя не намери сили да се очисти. Напротив — агентурното минало, милиционерският манталитет, сребролюбието, интригите и непрозрачните сделки продължиха да я дърпат все по-надолу. Децата на хората, които превръщаха манастири в обори днес управляват и Църквата ни!!!

Всички виждаме как живеят част от митрополитите, виждаме луксозните автомобили, скъпите часовници и демонстративното благосъстояние, но много по-тежка от материалния разкош е духовната дистанция и падение между тях и тяхното паство.

Къде са те, когато българите страдат и имат нужда от подкрепа и духовна утеха?

Къде са, когато обществото се разкъсва от омраза, насилие, бедност и безверие?

Къде са, когато възрастните хора са изоставени, младите напускат страната, а семейства се борят сами с болести и нещастия?

Защо толкова рядко чуваме от тях думи на състрадание, надежда и морална смелост, но толкова често виждаме административна жестокост и неглижиране към духовници, които отказват да мълчат и действат спрямо повелите на Спасителят?

Избирането за български патриарх на Атанас Трендафилов Николов(син на служител на ДС) — изглежда като финален акорд в тази тъжна история на откъсването на църковната върхушка от българския народ и поставянето и в услуга и на разположение на престъпния терористичен режим в Москва!

Това не може и не бива да продължава!

Ако някои български владици и клирици смятат Руската православна църква — църквата, чиито представители благославят ядрени оръжия и оправдават агресията срещу Украйна — за свой духовен и политически пример, нека отидат и ѝ служат в Русия. Ние не сме забравили, че именно същата Русия е мястото, в което са избити най-много свещеници и вярващи хора, а хиляди църкви бяха унищожени!!!

Българската православна църква трябва 

да служи на Бога и на българския народ, а не на Кремъл

България е европейска държава и нашата църква не може да бъде проводник на чужда имперска и вражеска нам политика. Човек не може да се нарича Христов служител и едновременно да оправдава война, агресия и всекидневните убийства на невинни хора.

Това е кощунство...

Това е отрицание на Христовото учение за любовта, милосърдието и мира.

Църквата не е сградата на митрополията и не е служебният автомобил. Не е скъпият часовник. Не е титлата, тронът или административната заповед...

Църквата са вярващите хора. Църквата е живата общност. Църквата е ръката, подадена на страдащия. Църквата е свещеникът, който стои до своето паство и има смелостта да говори истината.

Затова днес моето място е до отец Никанор.

В защита на неговото право да говори.

В защита на Църногорския манастир.

В защита на една свободна, достойна и истински българска православна църква.

Църква на Христос, а не църква на страха.

Църква на вярата, а не на сребролюбието.

Църква на българския народ, а не на Кремъл!