Имам  усещането, че Кремъл ни готви нов „руски ботуш“, казва пред електронното издание agonia-ru.com известният грузински творец

- Когато през 2008 година Русия проведе военна операция в Грузия, но беше принудена да обяви мир, въпреки вашата популярност сред руските зрители, отменихте гастрола си в Русия. Не ви ли хрумна тогава да проесмислите решението си?

- Русия е голяма страна, в която имаше много работа за мен, но не и през 2008, нямах работа там в нито един руски град. Просто си казах, че повече няма да стъпя там. Когато искам да пея на руски език, отивам в Украйна и там го правя. Когато отказах да получа ордена (Вахтанг Кикабидзе отказа да получи през 2008 година руската награда „Орден на дружбата“ в знак на протест срещу агресията на Русия в Грузия), аз го направих, защото щях да се срамувам да погледна внуците си в очите. Близките ми винаги са ми казвали: „За теб на първо място е Родината, след това приятелите и чак тогава семейството“. Но аз така разбирам живота. 

- През последните години същият проблем имаха и украинските артисти – дали да пътуват в Русия на турнета, или да се откажат от това…

- Всеки сам решава за себе си и отговаря за действията си. Но когато някой те бие, а след това отиваш при него и дори сядаш да ядеш на една маса с него – това е твърде неприлично. 

- Въпреки това решението ви предизвика възмущение у много ваши колеги…

- Да, когато тук започнаха безредиците, хора, с които съм дружил, изписаха много гадости в интернет. Много известни хора имаше сред тях. А днес те се отказват от думите си, оправдават се, че те не са ги писали. И аз им казва: „Е, добре, вие не сте ги писали, вярвам ви, значи някой глупак вместо вас ги е написал. Ето, например Кобзон. Казвам му: Какво ти става? Защо се забъркваш в такива неща?

- Йосиф Кобзон не веднъж пътува до Домбас, прави концерти, постоянно демонстрира, че подкрепя „Нова Русия“. А най-голямо възмущение предизвика поведението на руския актьор Михаил Пореченков, като не просто отиде там, но взе в ръцете си оръжие…

- Да, аз също видях това и бях силно изненадан. Това е меко казано неетично. Знаете ли, аз също получих обаждане от Донецк. Вдигам слушалката, а отсреща чувам: „Ало, безпокоят ви от Донецката народна република“. А аз отговарям: „Тбилийската република ви слуша“, и започвам да се смея. А те ми отговарят: Путин е свят човек, ще ви разстреляме. Тогава аз казах на моя телефонен събеседник само три думи, твърде нецензурни. Вероятно му стана неприятно и той повече не позвъни.

- След случая с Пореченко в Русия се заговори за това, че в артистичните среди предпочитат да пазят неутралитет и да стоят далече от политиката. Вие съгласен ли сте с подобно мнение?

- Как може да си вън от политиката? Позвъни ми някаква жена и ми съобщава, че съм в „черния списък“ на Путин. Освен мен в него са още Макаревич, Шевчук, други западни звезди, певци, музиканти…Аз й казвам, че съм попаднал в много хубава компания (смее се).

- Но вие приемате ли факта, че днес в Русия преследват тези, които са несъгласни с политиката на Кремъл?

- Хората, които живеят там, са невинни. Това е Кремъл, неговата политика винаги е била завоевателна и агресивна. Народът се страхува да гъкне. Мълчи. Как е възможно да се стигне до там, да се извършват такива гадости? Но има висша справедливост. Кремъл напада слабите в православни страни като Русия. Но Бог няма да прости на Владимир Путин. Очаква го лош край. Защото ако се надигнат хората в Русия, земята ще обърнат. Те съвсем не са от тези, които прощават. 

- Вие смятате, че все още не се е натрупала достатъчно критична маса у хората, които да дадат отпор на властта в Русия?

- Хората просто се страхуват. Ние всички живеехме лошо по времето на Съветския съюз. И това никога не може да се забрави. 

- Но лъжата за високопоставените лица в руските структури на властта се превърна във официална политика…

- Но така беше и преди. Например, когато Лавров официално заяви, че Грузия е обявила война на Русия. Че цялото население на Грузия е заселено само в Дзерджински район на Москва! И ние слушахме това, приемайки го насериозно и даже го коментирахме…Какво иска този Путин? Аз не мога да разбера. Той има всичко! Има земя, има нефт, има газ, образована нация, добра литература! Има всичко! Има и конституция, и знаме…Ако иска да възстанови Съветския съюз – та нали те самите го разпуснаха. Хората нямат вина. Особено за това, че повече няма да има колбаси за 2 рубли и 20 копейки. Тогава ние живеехме и знаехме, че всичко трябва да „получим“. А сега всеки човек, който има ръце и крака, може нещо да прави, може да заработва сам парите си. С други думи, трябва да гледаме на живота по друг начин. 

- Печалният опит с Украйна показва, че за да бъде възстановен Съветският съюз от Путин не му е достатъчна само Русия…

- Ако си спомняте предишните врагове бяха естонците, но скоро бяха оставени на мира, защото нищо не се получи. След това враг им стана Грузия. Сега – Украйна. Аз бях много разстроен от това, което се случи в Крим. Моят баща беше журналист, затова не са го взели в армията. Но той сам се записал. Казал на майка ми, че се срамува да ходи по улиците, тръгнал и през 1942 година загинал в Керч. Нима той е загинал единствено заради мене? Той е отишъл да се сражава за Родината и загина за Родината? Но каква е тази Родина, която може да те пожертва, да те смаже, предаде, унищожи. Когато видях танковете в Грузия, не можех да повярвам на очите си. Този ден прекарах в Батими и нищо не предвещаваше, че нещо лошо може да се случи. Бях изминал около 20 километра, когато дъщеря ми позвъни и ми каза: „Връщай се обратно, бомбардират ни…“ Въпреки че сега в Кремъл върви разработка, навсякъде да има напрежение. В Прибалтика да бъде неспокойно, в Украйна, в Грузия. Когато гледам телевизия, у мен се създава впечатлението, че ни готвят „руски ботуш“. Ние го усещаме това. Всички са в тревожно очакване нещо да се случи.

 - С други думи, тихата анексия в Грузия продължава?

- Анексията продължава и то съвсем сериозно. И се случва по такъв начин, сякаш нищо не се случва. Ето ви един пример, на 35 км от Тбилиси има един мъничък град Гори, където е роден Сталин. Там поставиха през 2008 ограда, на която пише „граница“. Но всяка сутрин тази граница влиза все повече и повече в грузинска територия. Ето, такива неща се случват. На тези, които сега управляват в Грузия, парите са им в Русия. Навярно са ги извикали и са им казали: „Върнете се обратно, пообъркайте нещата в Грузия. Затова се стараят да скарат грузинците помежду ни. За да каже Европа – моля ви, сами се разберете помежду си, пък тогава елате при нас. На там вървят нещата.

- И какъв очаквате да бъде изходът от тази ситуация?

- Голямата сила – това е новото поколение. В Грузия младежта е настроена все по-критично  към властта. Когато ни управляваше Миша (експрезидентът на Грузия Михаил Саакашвили) започна да кани преподаватели от цял свят. В началото не разбирахме какво се случва, но изведнъж всички наши деца започнаха да говорят на английски език. Навсякъде. Сега, за съжаление, управляващите прекратиха тази традиция, а и младежта вече е друга.

 - Напоследък много грузинци влизат във властта в Украйна, как приемате вие това?

- Сега мисля, че добър отбор ни управлява. Мисля, че се вършат добри неща. Знам, че в Украйна винаги е имало огромна корупция. Но това, което сега става там – е  в правилната посока. Просто украинците ще трябва да удържат нещата. Грузия – това е малка страна, затова там нещата стават по-лесно. Например, събуждам се тази сутрин и на улицата не виждам нито един полицай. Не мога да разбера какво се случва. След два месеца само ще излязат от академията нов випуск полицаи.  Красиви младежи, снажни, необременени, които владеят по няколко езика…Това е впечатляващо. Хората дори не могат да повярват, че това се случва. Затова съм оптимист, че при вас също всичко ще бъде наред. 

- За съжаление, освен трудните за обществото реформи, които се провеждат в Грузия, ситуацията се усложнява и заради продължаващия конфликт в Източна Украйна.

- Да, там всичко беше предварително подготвено…

- Ние се надяваме да се договорим…

- С кого, с него ли (Путин)? Аз не вярвам в това. Докато той е жив, нищо добро няма да се случи. Неговият мозък е устроен по друг начин. Той е един мъничък Иван Грозний. Сега номерът е в това, че Украйна не е малка и е твърде сериозна страна, за да постъпват с нея по начина, по който Русия го прави. Ако се вдигнат всички военни на крак, то няма как да се разправят с тях толкова лесно. 

- По време на конфликта с Грузия, вие казахте, че ако сте бил по-млад, сте щял да отидете на фронта. Какво ще пожелаете на украинските бойци, които сега са на фронта?

- За това, което правят за своята страна, с удоволствие бих им посветил един тържествен концерт. Давам дума. Когато започна при нас войната, както седяхме и разговаряхме с приятели, изведнъж аз казах: Представяте ли си, те (руснаците) идват при нас като гости, нека да ги посрещнем, а те влязоха при нас, седнали в танковете. И след това ние написахме една антивоенна песен. Не можe да си представите как плакаха украинците на тази песен по време на моя концерт в Лвов! Сега ние всички се страхуваме за нашите деца, всички се тревожим, звъним един на друг, навсякъде има напрежение. Затова, вероятно, най-главното е да има мир. В Грузия има регион Гурия. Там първият тост винаги се вдига „за мир“. Когато бях малък, не разбирах това. Но сега го разбирам. Защото мирът – това е най-главното. Мечтая да доживея деня, в който ще се радвам на спокоен живот.

- Щом говорим за мир, споделете какви са вашите творчески планове…

- Обичам да разговарям с красиви жени (усмихва се). Но сега сериозно – вчера имах разговор по повод на мое турне в 11 града в Украйна. Имах обаждане от Назарбаев, мен много ме почитат казахите. В сериали не се снимам, но имам предложение за участие във филми. Например, миналата година ми беше изпратен сценарий за филм за Украйна. Много добър психологически сценарий, но не се получи. Лекарите не ми разрешиха да участвам.

Вече почти съм завършил и книга, а приключвам и мой собствен сценарий, с работно заглавия „Диагноза – грузинец“. Нашите мозъци вече са объркани. Текстът е забавен, смешен, но филмът е философски, в него се разказват пет различни истории. Петата новела е за войната. Даже съм си мислил, че тя може да бъде реализирана заедно с Украйна. Защото това, което се разказва в нея, много прилича на днешната ситуация в Украйна. 

Превод: Faktor.bg