"В България трябва да се въведе система за мониторинг на цените преди приемането на еврото, за да се избегне инфлация. Това каза пред БТВ вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор евро и социален диалог Валдис Домбровскис. 

Латвийският политик посочи, че още преди въвеждането на новата валута - търговците трябва да обозначат и двете цени - в лева и в евро, така че потребителите да свикнат по-лесно с новите суми. 

"Във връзка с работата на България за влизане в чакалнята и приемане на еврото, преди всичко, бих искал да подчертая, че Европейската комисия продължава да подкрепя усилията. Тази седмица се срещнахме с министьр-председателя, господин Борисов и той ме увери, че България продължава да работи за присъединяване към валутния механизъм. По отношение ползите за българската икономика да приеме еврото, трябва да се отбележи, че България има фиксиран обменен курс спрямо еврото. От тази гледна точка, България вече прилага паричната политика на Европейската централна банка, но същевременно няма ползите от еврото. 

Практическите ползи включват по-ниски разходи за обмяна на валута, по-ниски лихвени нива и по-голяма привлекателност за преки чуждестранни инвестиции, защото еврото е предимство и в този аспект. От тази гледна точка, може да се каже, че особено за държавите с фиксиран обменен курс като България, има ясни икономически ползи от влизане в еврозоната", посочи Домбровски.

"Първата стьпка, както знаете, е присъединяване към валутния механизъм (ERM 11), което на практика не води до особена промяна, защото България вече има фиксиран обменен курс лев-евро и ще продължи със същия курс. Повече практически разлики ще има, когато България приеме еврото, което ще отнеме години. 

Относно подготовката на икономиката, бих искал да подчертая, че, когато държавите се подготвят и приемат еврото, е важно да продължат с отговорни фискални и макроикономически политики, защото, веднъж в еврозоната, няма дори теоретична възможност за промяна и девалвация. България има добра история по отношение фискалната отговорност и има второто най-ниско съотношение държавен дълг/Брутен вътрешен продукт в Европейския съюз. В този смисъл, може да се твърди, че е завършена подготовката. Практическите приготовления, за да се гарантира гладкото преминаване към еврото са: 1Т системи, обмен на валутата, както и да има система за мониторинг на цените, да се гарантира, че приемането на еврото няма да доведе до ръст на инфлацията. 

Виждаме от опита на държави, присъединили се досега, особено последните, че не е имало особен ръст на инфлацията, един път е бил някъде между 0,2-0,3°/о, но в дългосрочен план бива компенсиран, благодарение на по-ниските цени за обмен на валута и по-ниските лихвени нива.", каза още Домбровски. 

"Описах вече опита на държавите, последно влезли в еврозоната, като трите прибалтийски държави, преди това и Словакия, че еднократното влияние върху цените беше някъде между 0,2-0,3°/о. Слабо влияние. Отново един пример на практика от Латвия. Латвия влезе в еврозоната на 1 януари 2014 г., инфлацията през 2014 г. беше под 1%, така че нямаше ръст на инфлацията. 

Но трябва да се разграничат две неща. Ако говорим за влизането в чакалнята, какъвто е случаят за България, това няма да промени нищо по отношение инфлацията, защото на практика нищо не се променя. България ще продължи да има същия фиксиран обменен курс, просто формално в ERM 11. Съответно дискусията за инфлацията е вече за след влизане в еврозоната, но и там, опитът на държавите до момента показва много слабо влияние върху инфлацията и, както казах, в дългосрочен план се компенсира от по-ниски цени за обмен на валута и по- ниски лихвени нива. Тези разходи в икономиката намаляват. При все това е важно да има установена система за мониторинг на цените преди приемането на еврото, подходящо да бъдат обозначени и двете цени, така че хората да свикнат с новите суми - да могат да виждат новите суми в лева и в евро, бизнесите да се ангажират да не използват еврото като извинение да повишават цените. Изисква определена подготовка, но тя е за по-нататък, когато България се подготвя да влезе в самата еврозона, и примерите на държавите, присъединили се досега, показват, че е лесно управляемо", обясни икономистът.