Няма как да бъде намерен компромисен вариант, който да е добър за всички страни, поради заложените капани или заложените мини, ако мога така да се изразя – нещо, което е ставало с десетилетия, защото схемите за защитените зони са изготвени още от 2001 г.Валери Симеонов, вицепремиер за демографска и икономическа политика, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“.
 При приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. тези схеми без особено задълбочен анализ са потвърдени с решения на Министерския съвет – с други думи, с решение на Република България, като нов член на Европейския съюз. И от там влизаме в ситуация, много близка до тази със затварянето на Първи до Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Няма как да са доволни всички страни да се намери такова решение, което да е компромисно, просто защото това е невъзможно. Но все пак това правителство, това коалиционно правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е принудено да пристъпи към решаването на въпроса, тъй като той е отлаган от редица правителства. Вече няма как. Преди година и половина има осъдителна присъда, следват тежки санкции за България. Щем, не щем – трябва да поставим въпроса за решаване и решаването му, за съжаление, минава през – пак, за пореден път – през ощетяване на държавата. И сега ние това, което се опитваме да направим, е да не донесем, да не причиним големи вреди на държавата, вредите да бъдат по-малки – и конкретно, като отговор на въпроса ви: компромисното решение, ако въобще може да се говори за такова, е обезщетяване на собствениците. Обратен път към промяна на териториите и към отказ от изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз няма, няма.
 Големият проблем е в това, че са определени едни зони като „степи“, което аз някак си никак не мога да го приема като степи, защото си направих труда да ги поразгледам, доколкото мога, и на карта, и на място. В моите изградени от детството и от юношество разбирания за степи някак си не се връзват тези парчета пустееща земя, необработена, с храсти, тук-таме даже и с дървета, дерета на реки и прочее. Нещо не мога да го видя като степ, камоли като някаква си екзотична Понто-сарматска степ.
Да, в моите представи степите са обширни пустинни пространства или полупустинни пространства, в които препускат коне, камили и т.н. Няма такова нещо. Когато разгледате внимателно районите, които са определени като такива странни природни образувания, ще видите, че това са – пак повтарям – едни ивици, тесни ивици, до няколко километра – до 1-2, даже няма и толкова, по-малко от километър даже, едни тесни ивици, които са покрай брега на морето. Като си представите района от Шабла до Калиакра и след това и до Балчик, това е просто една високата част на платото над морето, по самия му ръб едни такива ивици, много избирателно начертани, в които по принцип почти няма обработваеми земи – това ми направи впечатление. Това е доброто в случая, че няма да се увреди бизнеса на много хора, практически почти няма такива обработваеми земи, малко са. Повечето са такива пустеещи парцели, които са закупени или представляват фактически частни имоти, които са закупени една част от общини, други – препродадени, в които местните хора си имат някакви намерения там да направя къщи за гости, евентуално някакво строителство, някакви инвестиции в туризма да направят. Сега това няма как да стане. Както се казва, ще пият една студена вода и единственото решение е държавата по някакъв начин да ги възмезди тези хора с аналогични парцели и имоти държавна собственост, обяснява той.