Пол Антонопулос, Greek City Тimes

САЩ възнамеряват да принудят Сърбия да не се противопоставя на влизането на Косово в международни институции, като по този начин ще наложи Белград непряко да признае независимостта на отцепилата се провинция. По този начин петте членове на ЕС, които все още не са признали независимостта на Косово, ще бъдат обезкуражени да продължат тази политика.

Това са надеждите на посланика на САЩ в Косово Филип С. Коснет - че Гърция, Кипър, Испания, Румъния и Словакия ще променят позицията си за независимостта на Косово, ако отношенията между Белград и Прищина се подобрят. Освен това Коснет сравнява въпроса с Косово с други спорове на Балканите и в по-широкия регион, в които САЩ посредничат.

„Кой би помислил, че Северна Македония и Гърция ще постигнат споразумение за името, но това се случи. Хората смятаха, че Обединените арабски емирства, Бахрейн или Судан не могат да имат отношения с Израел, но това се случи“, каза той.

Това обаче не са добри примери. Гърция не оспорва суверенитета на северномакедонската територия, а по-скоро името на държавата. Спорът за името не може да бъде приравнен на ситуация, при която САЩ подкрепят отделяне на 15% от сръбската територия. Също така трите арабски държави не поставят под въпрос своя суверенитет от Израел. Колкото и исторически да са въпросите за Израел и Македония, те не могат да бъдат поставени на същото ниво като Косово.

Изявлението на Коснет беше адресирано до албанците, които са свикнали с безусловна американска подкрепа и то е в съответствие с политиката на Вашингтон спрямо Сърбия. След Брюкселското споразумение през 2013 г. Прищина очакваше САЩ да накарат петте страни от ЕС да признаят едностранната декларация за независимост на Косово. Брюкселското споразумение от 2013 г., договорено между бившия сръбски премиер Ивица Дачич и неговия албански колега Хашим Тачи, и с посредничеството на бившия върховен представител на ЕС Катрин Ащън, фактически отвори път за Белград и Прищина към нормализиране на отношенията им след незаконното обявяване на независимостта на провинциите през 2008 г.

Посланикът обаче изразява позиция, която е в съответствие с антисръбската политика на Вашингтон. Това показва, че крайната цел е да се принуди Сърбия да признае косвено отцепилата се провинция чрез всеобхватно споразумение и да й позволи да стане член на международни организации. Европейските държави, които не признават независимостта на Косово, биха били обезкуражени да продължат тази политика. Позицията на петте държави-членки на ЕС, които не признават независимостта му, става без значение, ако Белград продължи да дава импулси, които допълнително легитимират правителството на Прищина.

Не е изненадващо, че това отношение се актуализира в навечерието на американските президентски избори през 2020 г. Това показва, че Държавният департамент се надява отново да се превърне в официална американска политика. Въпреки че не можем да знаем с абсолютна сигурност това, показателно е, че Коснет говори в тази посока. Това показва, че има силни импулси в Държавния департамент целият спор и отношенията между Белград и Прищина да бъдат разрешени чрез принуждаване на Сърбия да приеме независимостта на Косово.

В изявлението на Коснет има диспропорция между това, което американският посланик би искал да се случи, и действителната реалност. Някои от страните от ЕС не биха признали Косово, дори Сърбия да постигне споразумение за безусловно признаване на съществуването на независима държава на собствената си територия. Но страни, които нямат непосредствен проблем със собствената си териториална цялост, биха се оказали в неудобно положение да защитят несъгласието си за признаване, ако Белград се отвори за това.

Гърция и Кипър вероятно няма да признаят независимостта на Косово, докато Турция продължава да окупира Северен Кипър. Испания също е изправена пред борба с няколко сепаратистки движения, включително в Каталуния, Баската област и Галисия, и също вероятно няма да промени позицията си по отношение на Косово. Ако обаче Белград разреши отцепилата се провинция да бъде приета в международни организации, съществува вероятност Румъния и Словакия да бъдат отворени за признаване на независимостта й.

Всичко зависи от позицията на Белград, неговата сила да се противопостави на натиска и да намери дългосрочно решение в преговорите с Прищина с помощта на международни посредници и в рамките на международното право. Възможно признаване на Косово от Белград заплашва да изтрие тригодишните дипломатически маневри, в резултат на които 20 държави оттеглиха признаването си на провинцията. Към днешна дата 98 от 193 държави признават независимостта на Косово след оттеглянето на 20-те държави. Повече или по-малко, възелът около Белград се затяга, и ако той капитулира, малкото останали държави от ЕС, които не признават Косово, могат да започнат да обръщат баницата. 

(Източник: БГНЕС)