Осъзнаеш ли, че си българин и други българи се събират около теб и като един юмрук решават своите въпроси

Русия съзира опасност, че с интеграцията на украинците в НАТО и ЕС руските хора ще разберат, че живеят по-зле, казва пред Faktor.bg един от най-активните участници в българското Възраждане в Таврия

Д-р Василий Митков е бесарабски българин, роден в село Ореховка, Болградски район на Одеска област. Той е доктор на техническите науки. От края на 80-е години на миналия век Митков се включва активно в българското Възраждане в Таврия и е един от учредителите и активистите на асоциацията на българите в Украйна. Той е и дългогодишен председател на Запорожкото областно дружество за българска култура. През 2016 г. излезе на български език книгата му „ Голготата на българите в Таврия: анатомия на репресиите (1920-те – 1940-те години)“, която бе представена и в Народното събрание . Д-р Митков бе в България по покана на Атлантически съвет за България.

Интервю на Даниел Александров

- Д-р Митков, почувстваха ли българите в Украйна промяна към по-добро след разпадането на СССР?

- Разбира се, че когато се разпадна  Съветският съюз, всички се вгледаха в себе си. От къде си, кой си ти, как да оцелееш и да се предпазиш в живота. Това беше много критичен момент – екстремна ситуация. Най-важно беше да запазиш своя род. Осъзнаеш ли, че си българин и други българи се събират около теб и като един юмрук решават своите въпроси. Най-важен е въпросът с припомнянето и научаването на своя език, като един от факторите, че ти си българин. Затова ние организирахме такова дружество и в началото започнахме да търсим спомоществователи. Създадохме неделно училище, с чиято помощ започнахме да възраждаме своя език, култура и традиции. Българите в Таврия по време на комунистическия период и специално между 1920 и 1940 година на миналия век бяха подложени на по-силни репресии в сравнение с руснаците и украинците. 

Тук имаше закон, според който можеше да те обвинят, че си контрареволюционер и по-лошо – че си националист. Независимо от това, през тези години в Таврия имаше български район, даже два района, в които официалните документи се водеха и на български език. Имаше българска гимназия. Точно за това разказвам в своята нова книга „Голготата на българите в Таврия: анатомия на репресиите (1920 – 1940 години)“. В последващите години репресиите към нас се усилват и училището се закрива. Страшни репресии! Започва се тотална русофикация.

- Защитени ли са гражданските права и свободи на българите с оглед на руската агресия?

- Ние сме българи по народност, но и граждани на Украйна и подобно на всички в тези тежки времена изпитахме агресивните действия на Русия. Никога не сме мислили, че може да се случи това, както казват по-големият брат Русия да те нападне, говорейки, че иска да спаси руснаците в Украйна. Въпреки че, ако познаваме добре историята, именно Украйна излива първоосновата  на руската държава. Русия започна да руши всичко. 
Казват, че са си върнали Крим, но това е просто окупация. Ако си брат с украинците, то би следвало да им помогнеш, а не в труден за тях момент да откъснеш от териториалната и им цялост. Този руски имперски манталитет ни доведе до огромна съвременна трагедия. По време на промишленото развитие на Донбас много българи отиват да работят там. Съществува и българска диаспора. Украйна предоставя на всеки възможност да се върне в България, ако покаже, че има български произход. 

- Леви проруски партии у нас твърдят, че се пречи на българското малцинство в Украйна да изучава майчиния си език. Каква е истината? 

- В закона, неотдавна приет от нашия парламент, има член 7, в който се говори за изучаването на малцинствените езици. Там за нас, за българите, има един важен момент. Позволява се на началните класове в училище занятията да се водят на родния ти език. От първи до четвърти клас всички предмети може да се преподават на майчиния  език. Било това български, унгарски, полски, румънски, молдовски и др. В този член 7 се подчертава, че можеш да изучаваш родния си език. Проблем няма. Обратното – даже законът помага. 
След приемането му българският посланик г-н Красимир Минчев ни събра в посолството. Имаше представители - българи от Одеска област. Директорът на училището, в което се преподава български, от Таврия проведе едно широко събрание с представители на Министерството на образованието от България, заместник-министър от украинското министерство на образованието и обменихме мнения по новия закон. Ние се съгласихме, че разбира се, има малко проблеми в обезпечаване на материалната част. Заплати за учители, отпечатване на учебници, но нещата се задвижиха. Бих определил разпространените в България данни, че със закона се отнема правото да се учи на майчин език, като чиста проба спекулация и фалшива новина. Мое лично мнение е, че човек трябва да знае добре и основния език в държавата, в която жиеве, за да не се превърне един ден в аутсайдер. Така той няма да се затваря в малцинството, а ще обогати културата на новата си родина. 

- Виждате ли изход от руска агресия и незаконното анексиране на Крим?

- Русия съзира опасност в това, че с интеграцията на украинците в НАТО и ЕС руските хора ще разберат, че живеят по-зле. Точно това ще "удуши" бързо режима на Путин. Това е най-главната опасност за кремълската върхушка. Изходът, който ние виждаме от тази ситуация, е че трябва да се работи по-честно, по-продуктивно. Нашите врагове не са само външни, като Русия. Борим и с друго голямо зло, което се роди внезапно с разпада на СССР . Това е корупцията. Когато преборим този недостатък, по-реално ще се интегрираме с ЕС и цивилизования свят изобщо. Прародината ни България определи своето място в Европейския съюз, същото желаем и ние. Има елементи в обществото, които тъжат по отминалите времена на СССР, но със силата на просвещението и знанието нашата мисия като обществени деятели е да бъдем будители. Посещаваме селата, където живеят българчета и виждаме, че ги тегли към Европа. България върши чудесна работа, вече повече от 20 години приема деца да учат в нейните университети. Всяка година около 200 души постъпват в български висши училища и хубавото е, че повечето от тях се връщат в Украйна и като мост свързват двете ни страни. Разбира се, има и такива, които остават в България. Благодарение на безвизовия режим с ЕС, сега има възможност да се пътува и вече милиони го правят. Това е пътят по който ще се отървем от все още съществуващите,"зомбирани" от Русия, управници в Украйна.