Доц. Валерия Кардашевска

А днес на гроба на Никола Петков беше тихо. Само ден след Деня на независимостта, когато всички „демократи“ се надпреварваха да изричат колко е важно да сме независими и да се борим за своята независимост; когато всички се пъчеха КОЙ е по-независим, от КОГО е по-независим и от КОГА е по-независим, днес изведнъж ги обхвана

амнезия

 А днес се навършват 78 години от мракобесното убийство на един от най-емблематичните български демократи – Никола Д. Петков. Политик, държавник, публицист, човек, чийто живот и гибел бележат цяла епоха. Днес на гроба на Никола Петков беше тихо. 

Никола Петков и семейството му са живата връзка на България с Възраждането. Неговият баща Димитър Петков и брат му Петко също стават жертва на политическо насилие. Но когато Никола е обесен през 1947 г., тоталитарната нощ става непрогледна за цели две поколения българи. Това не е просто политическа екзекуция – това е символичният акт, с който се пресича естествената приемственост на българската демократична традиция. Затова е важно да почитаме и

 да помним мъртвите

 Те ни дават пример, опит и мъдрост. Тяхното наследство е ценностен компас, който ни ориентира дори когато времето изглежда объркано и шумно. Те са нашата жива връзка с идеали, които надхвърлят личното и временното. 

Днес на гроба на Никола Петков беше тихо. Да помниш Никола Петков не означава веднъж в годината да се снимаш костюмиран пред неговия паметник с венец в ръка. Не означава да произнесеш едно клише и да продължиш всеки ден да погазваш основни демократични принципи, защото така е по-удобно. Истинската памет изисква дела – да отстояваш принципи, да пазиш демократичната традиция, да бъдеш морален коректив, когато свободата е поставена на изпитание. PR акциите не правят никого нито лидер, нито демократ. Защото те често подменят смисъла с поза. Истинските важните теми не са в това кой ще се снима пред паметника или ще бъде на тържествената заря-проверка, нито кой кого ще надвика с обидни думи от трибуната на Народното събрание. Те са в грижа за доходите и работата, в достъпното здравеопазване и доброто образованието, в справедливостта на закона, в чистия въздух и водата, в доверието, че усилията на всеки имат смисъл. Когато тези теми се подменят с измислени конфликти и несъществени въпроси, обществото губи посока. Така шумът изяжда тишината, а същността се губи. 

Вчера - речи за независимост, днес – тишина на гроба на Никола Петков. 

Вчера – пъчене, сравнения и самохвалство. Днес – мълчание пред името на човек, който плати с живота си, за да има България демократичен хоризонт. А днес на гроба на Никола Петков беше много тихо. Истинското лидерство е в готовността да носиш отговорност и да пазиш паметта не с думи, а с дела. В това е урокът, който получаваме от живота и жертвата на Никола Петков. Софийската организация на БЗНС и тази година се погрижи тревата и бурените да не превземат гроба на земеделския лидер – за да не превземат и мислите, и делата ни.