След 9 септември 1944 г. България е имала най-силната демократична опозиция в Източна Европа, ляво ориентирана, антикомунистическа
За да се изтегли Съветската армия от страната е трябвало опозицията, водена от БЗНС да бъде смазана
През края на 40-те години на миналия век американските съветолози не са познавали Съветския съюз, същността на тоталитаризма, манталитета на Сталин и т.н., казва пред Faktor.bg историкът, който живее в САЩ
Преди седмица на книжния пазар се появи книгата „Към брега на свободата“, на проф. Георги Гунев, издател БЗНС. Това е история за връзките между съдбата на земеделския лидер Никола Петков и геополитиката на САЩ и Съветския съюз непосредствено след края на Втората световна война. Книгата е уникална, защото авторът започва да работи по нея в мрачните години на комунизма, а я завършва и издава едва в условията на демокрация.
Георги Гунев е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“, преподава в Историческия факултет в продължение на 13 години. Защитил е аспирантура в Москва – по проблемите на африканските страни. Сега преподава съвременна история и международни отношения в колеж в Южна Калифорния. Мечтае да се върне в България, внуците да му гостуват и да научат български.
Интервю на Илиана Славова
- Проф. Гунев, разкажете как се заинтригувахте от личността на Никола Петков. Има ли връзка с решението да емигрирате в САЩ?
- Като преподавател в Софийския университет бях много щастлив, причината за емиграцията ми беше 100% политическа. Аз принадлежа към поколението, което смяташе, че тоталитаризмът ще ни погребе. И започнах да пиша „Брега на свободата“ в условията на оня режим – не съм го казвал, за да не излезе, че се стремя към някакви изгоди от това. Сега мога смело да го кажа… Казвах си – аз ще умра някой ден, написаното ще остане и ако е рекъл Господ, някой ден ще стигне до читателя.
Можете да си представите вълнението ми сега като гледам това прекрасно издание. И този прекрасен символ – заглавието е „Към брега на свободата“, да Ви кажа откъде идва.
- Откъде?
- В самото навечерие на ареста на Никола Петков негови съмишленици го заварват потиснат, което било нехарактерно, понеже той е съумявал да крие чувствата си, дори когато е бил сигурен в злощастната съдба, която му предстои. Някой от тях го запитал: „Какво става, нещо нямате настроение?“ А той казва: „Четох скоро, че в Бразилия живее един вид мравки, които като пламнат тези големи пожари в тропическия лес, тръгват да се спасяват и част от тях влизат във водата, а другите преминават по гърбовете им докато стигнат брега на свободата.“ На мен много ми хареса този израз и реших да го взема като заглавие на книгата, понеже е дълбоко символичен.
- Честно казано, първата ми асоциация със заглавието беше за Америка.
- В известен смисъл може и това да е имал предвид Никола Петков, и този момент да присъства в логиката му. Макар че той умира дълбоко разочарован от Америка, защото (това го описвам в книгата) американските политици от първата генерация т. нар. съветолози през 1947 г. правят една много мръсна сделка със Сталин, която коства живота на Никола Петков. Доктрината Труман предполага масирано американско инвестиране – финансово, военно, във всяко едно отношение – в Гърция и Турция, които са застрашени от съветската агресия по онова време. България е окупирана от 300-хилядна съветска армия - те искат тя да се изтегли. Обаче от гледна точка на Сталин не е възможно съветската армия да напусне България докато страната ни има най-силната демократична опозиция в Източна Европа. Това не е моя измислица. Английски изследовател го казва – в България е налице уникален фактор, защото опозицията е ляво ориентирана, не е консервативна както в другите страни. Това е най-демократичната организация , изразяваща интересите на 85% от българското население – БЗНС. И Никола Петков е лидерът. Съветската армия, за да се изтегли, трябва тази опозиция да бъде смазана. Защото ако съветската армия се махне, за броени дни комунистическият режим ще бъде пометен, защото тогава вече терорът и всички тези негативни фактори са налице. Американците дават този сигнал и на Сталин му харесва това.
Ситуацията започва да наподобява партия тенис - признаване на Димитровия режим, арест на Никола Петков…
Така че, той умира дълбоко нещастен, много разочарован. Същите емоции са съпътствали Васил Левски – правя едно такова сравнение. Което е много неприятно за нас като нация - едни от най-свестните хора, най-смелите, най-идеалистичните умират дълбоко разочаровани, защото се чувстват изоставени. Това са трагични истории, много трагични.
- Споменахте за левите идеи, те ли вкарват Никола Петков в капана на ОФ?
- До голяма степен да. Защото няма по-ляв политик-некомунист от Никола Петков преди 9 септември, той е най-левият. Той е правил изказвания от този род, че БЗНС отразява интересите на селяните – огромното мнозинство от българския народ, а комунистическата партия е свързана с работническата класа... И казва – за в бъдеше е възможно ние да вървим заедно.
И предвид на това, че демократичната опозиция де факто печели изборите през 46 г… Режимът ги фалшифицира, но все пак – невероятно! – опозицията има 101 депутати в Народното събрание. Това е страшен успех!
И естествено режимът съзнава това нещо. Тук върви една много гадна връзка. Понеже Димитров и другите лидери, те се опасяват какво ще стане, ако съветската армия напусне преждевременно България, са заинтересовани от екзекуцията на Петков. А Петков е можел да се спаси, да замине на Запад, но той е високо морална фигура. Казва си – не е редно аз да си спася живота на Запад, а хилядите хора, които вървяха след мен и вярваха в мен, да ги изоставя.
- Става жертва на отговорността на лидера…
- И това, което ме вбесява – съжалявам, че нe успях да го отразя в книгата, но ако направя ново издание ще го включа обезателно – много е неприятно до каква степен т. нар. съветолози не са познавали Съветския съюз, същността на тоталитаризма, манталитета на Сталин и т.н. Защото те са можели съвършено спокойно да направят предложението си по друг начин, да кажат – ето, съветската армия напуска България, ние ще приемем на Запад Никола Петков и активното ядро от негови привърженици, да напуснат България. Без проливане на кръв, без тези идиотизми, които стават след това. Тази мисъл дори не им минава през главата. Тогава дори има един невероятно достоен човек, който разбира отлично тоталитаризма – това е представителят на САЩ в България Мейдън Барн. Той е единственият американски дипломат, от когото сталинистите направо се страхуват. По настояване на тази група съветолози, която носи вината за смъртта на Никола Петков, той е изтеглен от България. Отзован е защото знаят, че защитава опозицията и докато той е в София е невъзможно да арестуват Никола Петков. Той казва във Вашингтон – пуснете ме да се върна в София и ви гарантирам, че животът на Петков ще бъде спасен, аз ще се боря за Петков. И вместо да приемат това предложение, те го изпращат посланик в Йордания, която тогава става независима държава. Той много достойно отказва. Казва – как така, цял живот съм се занимавал с Източна Европа... Отказва. Той е от малко градче в Минесота, отива си там и там умира, и повече не вижда България. Много достоен човек.
- Казвате, че сте започнали да пишете книгата още по времето на тоталитаризма… Как се случи това, какви документи стоят в основата й?
- Започнах в края на 60-те, 70-те години - бях събрал някои неща из семейната история на Никола Петков, знаех биографията му. Тези интересни моменти , за които става дума, ги открих в Америка. Попаднах на някои факти в Трумановия архив – това е толкова богат фактологичен фонд за трагедията на Петков! Той не е заинтересувал никой наш историк, никой не е писал за това.
Аз не подозирах за тези неща, които разказах – виждах само съветската връзка, комунистическата връзка. И смятах, че американците са били на страната на Петков, бях твърдо убеден в това. Работата излезе съвсем друга.
- За самия Никола Петков научихте ли нещо ново от американските документи?
- Научих, но за съжаление не всичко успях да напиша за неговата трагедия. Защото де факто той е знаел, че е изоставен от Запада, но въпреки това не бяга. А е знаел много добре какво го очаква, че ще бъде убит и не просто убит, а по най-мъчителен начин.
Той е бил много дълбоко повлиян от гибелта на Мара Рачева, секретарката на Г. М. Димитров-Гемето. Едно великолепно момиче, 23-годишна. Това за мен си остава един от най-страшните документи, свързани с българската история. Британският военен аташе в България изпраща доклад до Форин офис като описва подробно какво е открило семейството на Мара Рачева в ковчега. Понеже тогава още не са имали съветския опит, са изпратили ковчега незапечатан. И като отварят ковчега, виждат какво са направили с момичето… Езикът й е бил отрязан и всички зъби избити. Имало е обезобразяване на лявата й гръд с някакви гадни инструменти като клещи. Одрана е ивица кожа от областта на корема й. Ужасни, ужасни неща. И това нещо го съобщава на британския военен аташе един български лекар, на когото българските историци дори не открили името, да отдадат дан на смелостта му. Той отдавна е умрял, разбира се. През онези години, 1945 г.-1947 г., ти да кажеш на британски дипломат какво са открили в ковчега, това изисква невероятна смелост! Никой не се е заинтересувал.
Петков е бил дълбоко засегнат от този случай, той е изключително емоционална натура и е казал – как може такова нещо, вижте едно слабо и нежно момиче колко героично загина за свободата и каква невероятно висока цена плати, няма ли в тази страна мъже? Да последват нейния пример. Да проявят нейната твърдост.
Той, разбира се, си е представял какво ще направят с него, след като са направили такива ужаси с това момиче. Знаел е, че вече е в ръцете им. Трагична история. Започват да пишат сега колко дълбоко Петков е вярвал в свободата - то е истина!
- Да разбирам ли, че по-скоро сте провокиран повече от личността на Никола Петков, отколкото от политика?
- Да, определено. Той като политик е наивен, то си личи от края му. Той не е такъв човек, който да е обигран, да знае нещата отвътре, да усеща коварството на комунизма отрано. Чудовищните жестокости, които те ще направят - това той не го е подозирал. Не е вярвал, че е възможно.
Много съм се занимавал с личността на Гемето, той също е много интересна фигура.
- Разкажете повече за себе си как емигрирахте, сега преподавате в САЩ…
- Спасиха ме двама видни български историци, мои бивши дълбоко уважавани преподаватели – академик Илчо Димитров, който беше ректор на Университета и проф. Николай Генчев, който беше декан на Историческия факултет, по-късно ректор. Какво стана… Един път студентите ме запитаха – кой е виновен за Студената война? Паднаха ми райберите и казвам – Сталин е виновен. Един от студентите, както казва народът, желаейки да ми изпише веждите, ми изважда очите… Той е син на полковник, член на ЦК на БКП. Казва на баща си – татко, ти ми разправяш така и така, а знаеш ли, че всъщност Сталин е виновен? Бащата пита – кой ти е казал това, кой е тоя, и отива в ЦК и ме наклепва, искайки наказание за мен. Още повече, аз съм защитил аспирантура в Москва. Той казва - как може такова нещо, съветски възпитаник да е антисъветски настроен!
И неминуемо щях да бъда уволнен от Университета, ако не беше Илчо Димитров. Той беше ректор, но едновременно с това ме познаваше, бил ми е преподавател. Той ме защити, отиването ми в Америка беше начин да се предотвратят последствията от изказването ми за Сталин. Това не съм го споделял, не исках да се свързват тези неща, със задна дата да се правя на герой. Отидох в САЩ със стипендия „Фулбрайт“.
- А как започнахте да преподавате?
- След като останах в Америка, загубих дохода, който получавах като стипендиант на „Фулбрайт“ и започнах да работя. С най-различни неща се препитавах – работил съм на бензиностанция, работил съм с момчета и момичета с проблеми, в това число наркомани… Не е било леко. Междувременно успях да си изкарам лиценз, който ми даваше право да преподавам на ниво колеж, не университет. В американски университет съм преподавал когато бях стипендиант на „Фулбрайт“, след това съм бил в колежи, включително сега. От 16 години работя в колежа, където съм сега – „Седълбек“.
Имаше период, в който преподавах едновременно на две места. Приятел професор, евреин, роден в нацистка Германия, ми каза - ти знаеш ли, нашият колеж има нужда от човек, който се занимава с блакстърис? Понеже някога в Съветския съюз съм защитавал дисертация на тема - африкански проблеми… Така отидох на интервю, ректорът ме изпива час и половина и накрая на интервюто, противно на моите очаквания, каза – имате го мястото.
Никога не бях подозирал – като съвсем млад човек преподавах африканска история в Университета – че на стари години в Америка ще преподавам същата дисциплина. Разполагайки с възможността да кажа всичко точно както го мисля.
Парадоксално е също, че съм преподавал американска история в България и руска история в САЩ.
- Постигнали сте успех.
- Лошото беше, че този колеж - „Антилоп валей“, се намираше на 200 мили. Със съпругата ми ставахме в два и половина, стигах дотам за 5 часа. Бях развил навика да спя между седем и половина и осем без десет, понеже в 8:00 трябва да бъда в час. Двадесет минути сън и се чувствах бодър, работех… И на обяд тръгвах обратно. Така беше два дни в седмицата. После намерих квартира. Бях толкова щастлив от това развитие! Две години работих на двете места. Но съдбата се намеси, получих удар и лекарите недвусмислено ми казаха, че не мога да си позволя подобно натоварване .
Имам чувството, че това е последният семестър, в който преподавам.
- Какво ще правите след това, ще пишете?
- Ще се опитам да прекарам остатъка от живота си в писане. Смятам да публикувам – доста неща съм написал.
- Например?
- Мисля, че би могъл да предизвика интерес един политически роман, написал съм го преди украинската война. Едно от главните действащи лица е Путин, правя му анализ. Доста неща зная, бил съм в Русия, бил съм в Украйна.
- Успех!
Още от Интервю
Гари Каспаров: НАТО е ЗОМБИ, не може да противодейства на руската агресия в свободна Европа
Вече се води война, световна война, независимо от това какво мислят във Вашингтон, в Брюксел, в Берлин или в Париж
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън