Стойко Стоянов

Рекомунизацията в българските общини върви с пълна сила. След вълната от издигнати нови паметници и мемориали на Червената армия и съветски генерали окупатори през последните години, сега се пробутва митологизирането на партизани-терористи и комунистически активисти, със спорни биографии. Такъв е случаят с покойния ген. Атанас Семерджиев.

Само преди дни, на 31 май тази година, Общинският съвет във Велинград е приел единодушно скандално решение, под №199 – поставяне на паметна плоча на родната къща на комунистическия деец. Още по-скандално е това, че от 29 общински съветници – от ГЕРБ, БСП, ДПС и местни съюзи, всички единодушно са гласували „за”, пренебрегвайки текста на приетия през май 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. За това безпринципно решение алармира читателят на Faktor.bg Николай попТодоров. Той изразява позицията на група  граждани от Велинград, които са притеснени и огорчени от решението на Общинския съвет, което въздига в култ един от висшите функционери на БКП, чието име през годините се свързва с редица

престъпления на тоталитарния режим

Без съмнение Атанас Семерджиев е една от изключително спорните фигури в кървавата история на БКП. Той е участник в партианското движение, което днес историята нееднозначно квалифицира като терористично, подчинено да служи на болшевишка Русия, насочено срещу независимостта на България.

Според  проф.Тодор Балкански, Семерджиев като шумкарин е свързан и с червени групи за изпълнение на мокри поръчки и прочистване редовете на самата БКП от вредни и съмнителни елементи. Велинградският „герой” се свързва и с разстрела на легендарния комунистически деец Методи Шаторов – Шарло, който защитава българщината в Македония и се противопоставя на коминтерновската стратегия за отделянето и от България. Още в първите години след 9-ти септември 1944 г. Семерджиев е вербуван като агент на ВКР с псевдоним „Славейчето”, но по-късно документите му са унищожени. До края на тоталитарния режим той е сред най-приближените български генерали на СССР.

Семерджиев заема поста началник на Генералния щаб на българската армия през периода 1962 и 1989 г. по времето на комунистическата диктатура, член е на ЦК на БКП за същия период и заместник-министър на народната отбрана (1966 – 1989). Само две престъпни събития от този период са достатъчни името му да попадне в черния списък на новата история – вкарването на български войски за потушаване на Пражката пролет през 1968 г. и хвърлянето на армията за смазване на мирните протести на турци и мюсюлмани след Възродителния процес през 1984 г.

Спорният образ на Велинградския генерал оставя тежък отпечатък и върху първите години на демокрацията. Той е министър в сваления от народния гняв кабинет на Андрей Луканов. Именно в качеството си на шеф на МВР извършва едно от най-тежките престъпления към демокрацията, като нарежда и контролира

унищожаването на досиетата на лица, свързани с ДС и ВКР

Със строго секретна Докладна записка № ІV – 68 от заместник-министъра ген. л-т Стоян Савов, която е изготвена от отдел „Архиви“ и утвърдена от генерал Семерджиев - тогава министър на вътрешните работи, се предлага, поради усложнената политическа и оперативна обстановка, да се унищожат работните дела на чужди граждани, както и личните и работни дела на секретни сътрудници – български граждани. За унищожените дела да се изготвят формализирани картони-заместители без имена, а само с псевдоними и регистрационни номера, които да се микрофилмират. Така се стига до унищожаването на 134 102 изключително ценни агентурни дела.

През 1992 г. прокуратурата започва разследване за унищожаване на досиета на комунистическата Държавна сигурност срещу генерал Семерджиев и началника на Трети отдел („Архиви“) на ДС генерал Нанка Серкеджиева. На 11 април 2002 г. Върховният касационен съд налага на генерал Семерджиев присъда лишаване от свобода за 4 години и 6 месеца, а на ген. Серкеджиева – 2 години, при общ режим на изтърпяване. Двамата са признати за виновни за злоупотреба с власт и превишаване на служебните им правомощия, заради унищожаването на 144 235 досиета през 1990 г. Семерджиев е поставен под домашен арест, който продължава две години и половина, след което мярката е заменена с подписка и парична гаранция. Виновните обжалват присъдите и Върховният съд установява, че те са плод на политическа преднамереност и са юридически несъстоятелни. През 2003 г. присъдата е отменена, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г., а през 2006 г. делото окончателно е прекратено. Така едно от най- мрачните престъпления в годините на демокрацията остава без санкция.

Миналата седмица политологът Антон Тодоров изнесе информация в преданото си „Документите” по ТВ „Европа”, че изключително близкият до Семерджив кадрови офицер от ДС Тодор Ников е присъствал мнокократно на заседания на НКС на СДС през 1990 г. Това означава, че тогавашната опозиция е  била изцяло контролирана от службите и пребоядисващата се комунистическа върхушка. През август 1990 Ников, който е считан за една от най-ретроградните личности в ДС, работил в отдел „Терор”, е назначен за награда в екипа на Семерджиев в Президентството.

29 години след падането на комунизма, вместо обективен прочит на близката история за комунистическото минало, тя продължава да се

подменя и фалшифицира

В края на миналата година Министерството на образование прие престъпленията на комунизма да влезната в учебниците по история. Странно как във Велинград подрастващите ще учат, че комунизмът е едно от най-страшните престъпленията срещу човечеството през 20-ти век, а градът им ще продължава да носи името на терористка и да се издигат паметни плочи на борци срещу демокрацията, какъвто е и Атанас Семерджиев.