В интервюто си по Би Ти Ви в сряда премиерът Бойко Борисов обяви, че разполага с черновата от заключенията на експертите от Венецианската комисия по повод законопроекта на министъра на правосъдието за ограничаване на недосегаемостта на главния прокурор и възможността той да бъде разследван за престъпления. В него Данаил Кирилов обвързва главния прокурор с председателите на върховните съдилища, което от години е критикувано тъкмо от Венецианската комисия. 

Премиерът съобщи още, че окончателният доклад на комисията се очаква да бъде публикуван официално днес. Истината е, че в края на седмицата предстои докладът да бъде разгледан от комисията – тя може да го промени или да не го приеме. Ако бъде приет, документът ще бъде публикуван официално вероятно през януари, коментират юристи за "Дневник".

Какво бе становището на Венецианската комисия от 2017 г.? Това става видно в откъса от анализа "Преглед на препоръките към България относно съответствието на устройството на съдебната власт със стандартите за независимост", публикуван през февруари 2018 г., чийто автор е юристът от Института за пазарна икономика Иван Брегов.

Становище от 2009 година

Венецианската комисия (ВК) определя правомощията на прокуратурата като широки и типични за съветския модел.

Становище от 2017 година

Венецианската комисия разглежда въпроса за ролята на прокурорите в съдебната власт като тясно свързан с по-общия въпрос за позицията на главния прокурор в рамките на съдебната система. ВК откроява няколко важни въпроса по темата, сред които:

Отчетност на главния прокурор

ВК констатира как съгласно конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) главният прокурор се радва по същество на същия статут като на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Този модел има своите положителни и отрицателни страни. От една страна, прокуратурата не се контролира от други клонове на властта. От друга, не е ясно кой може да държи главния прокурор отговорен. Този парадокс е отбелязан в доклад на ПАСЕ (Committee on Legal Affairs and Human Rights, "New threats to the rule of law in Council of Europe member States: selected examples", report by Mr. B. Fabritius).

Предвид факта, че конституцията не предвижда нито своеобразен "вот на недоверие" на главния прокурор от Народното събрание, нито възможност за отстраняване от изпълнителната власт, то единствената форма на отчетност на главния прокурор остава представянето на ежегодни доклади пред Висшия съдебен съвет (ВСС) и парламента. Венецианската комисия не препоръчва да се въведе "вот на недоверие" на главния прокурор или подчиняването му на изпълнителната власт, тъй като това е много деликатен въпрос поради рискове от политизация. В тази ситуация, обаче, следва да бъдат въведени други ефективни механизми за отчетност поради факта, че основанията за отстраняване са трудно изпълними.

Това се дължи на следните пречки:

– ВСС няма правомощието за самостоятелно разследване и изясняване на фактите и следва да се обърне или към Инспектората на ВСС, или към самата прокуратура;

– основанието за освобождаване по чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията на РБ предполага влязла в сила присъда, а поради квазимонополното положение на главния прокурор спрямо разследването той може да спре/прекрати разследване срещу себе си (реферира се към делото "Колеви срещу България");

– освобождаването на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията също е трудно за прилагане и остава теоретична възможност. Това се дължи главно на силната позиция на главния прокурор в системата на прокуратурата и в рамките на ВСС. Дори ако приемем, че няма нужда да се извърши специално разследване на действията на главния прокурор и че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, то има малко шансове за това такава инициатива да бъде успешна във ВСС, тъй като главният прокурор има достатъчно правомощия да предотврати такъв случай.

ВК констатира на практика силното влияние на главния прокурор в рамките на ВСС.

Комисията отбелязва, че членовете на ВСС с кариера на прокурори след приключване на мандата на ВСС се връщат в системата на прокуратурата и това отново ги превръща в йерархично подчинени на главния прокурор. Освен това нищо в закона не възпрепятства главният прокурор да задейства проверки по отношение на предишната работа като прокурори на членове на ВСС, докато изпълняват мандата си.

(За разлика от избраните членове на съвета, упражнявали съдийска професия, които не са в същата позиция по отношение на двамата председатели на ВКС и ВАС – вътрешната независимост на съдиите е по-добре защитена и в резултат на това съществува по-малък риск те да действат в защита на интересите на своя ръководител.)

Комисията обобщава накратко – има слаба структура за отчетност на главния прокурор, който по същество е имунизиран срещу наказателното преследване и е практически несменяем.

Предложения на Венецианската комисия за подобряване:

– Въвеждане на процедура за импийчмънт и ревизиране на процедурата за освобождаване на главния прокурор – разследванията срещу главния прокурор да се провеждат от независим орган или лица, неподчинени на прокуратурата.

Влиянието на членовете на ВСС с професионален произход от прокуратурата и блокиращ глас при разследванията и подаване на предложение до президента за освобождаване трябва да бъде намалено.

– Венецианската комисия потвърждава, че реформирането на механизмите за отчетност и отстраняване на главния прокурор не изисква симетрично въвеждане на огледални процедури за председателите на ВКС и ВАС.

Докато съдиите трябва да бъдат независими, то тази концепцията не е напълно приложима към прокурорите. При тях по-точно е да се говори за "автономия", а не пълноценна "независимост" на прокуратурата.

Становището на ВК от 2017 г. потвърждава препоръките от становището от 2009 г. По мнението на Венецианската комисия, правомощията на прокуратурата извън сферата на наказателното право трябва да бъдат сериозно ограничени, ако не напълно премахнати.

(източник: Дневник)