Повярвалите в силата и любовта на Христос с трепет очакват идването на новия бог. Седем дни, преди Иисус да   бъде разпнат на кръста на Голгото, вярващите посрещат Христос в Йерусалим с маслинени и лаврови клонки. Затова църквата нарича празника

Вход Господен. 

"Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лука 19 : 38)

С тези възторжени възгласи, които Църквата припомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с надеждата за добруване и вечен живот на земята. Ден преди това Той връща към живота мъртвия от четири дни Лазар, а вестта за това чудо събира пред портите на града хиляди израилтяни, които очакват да ги спаси от гнета на римляните и да установи царството на справедливостта. Въпреки че влиза в Йерусалим не на кон, като знатен владетел, а на осле и показва естеството на своето посещение, те не разпознават Божия Син и Спасител и не осъзнават за какво е дошъл при тях.

Затова посланието на този светъл християнски празник е, когато вземем осветените върбови клонки от черквата, символизиращи палмовите листа, с които в Йерусалим посрещат Иисус Христос, да знаем какво честваме и кого славим.

Отглас от тържеството на този  мит е един от най-жизнерадостните и красиви празници

 – ЦВЕТНИЦА

Той е подвижен християнски религиозен и народен празник. Чества се както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

По стара традиция празникът започва с тържествена служба и водосвет. От храма вярващите носят осветени върбови клонки, които свиват на венчета. С тях кичат иконата на Св. Богородица, рогата на кравите и воловете, плодните дръвчета. Пазят от върбата до следващата Цветница – лек против много болести. Светена върба носят на гробищата, палят и прекаждат гробовете, за да предпазят душите на умрелите от зли сили.

Стара традиция е да се нарежда семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. Приготвя се 

обредното ястие тавалък – риба с ориз. 

Празникът завършва  с лазарския обичай  

кумичене. 

Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, носят на реката осветено върбово венче с цветен конец и обреден хляб – кукла. Едновременно ги хвърлят във водата и по тях гадаят кога ще се задомят. По това чия китка или хляб ще е  най-напред си избират и кумица, най-главната сред тях. В нейния дом нареждат богата трапеза, след което се веселят на мегдана до късно вечерта.

След емоционалната приповдигнатост на Лазаровден и Цветница, българите влизат в най-тежката седмица преди Великиден - Страстната неделя. 

Имен ден празнуват всички, които носят имената на цветя.