За това предупреждава арменският президент Никол Пашинян
Рискът от нова война с Азербайджан беше повдигнат от арменския премиер Никол Пашинян, който обвини Баку в "геноцид" в отцепническия, населен с арменци регион Нагорни Карабах, предаде АФП.
Две войни са се водили между Баку и Ереван за планинския анклав, с подписването на мирен договор далеч на хоризонта.
Преговорите с посредничеството на Европейския съюз, Съединените щати и Русия доведоха до малък напредък.
„Докато не е подписан мирен договор и такъв не е ратифициран от парламентите на двете страни, разбира се, нова война с Азербайджан е много вероятна“, каза Пашинян пред АФП.
По-рано през юли имаше ескалация, когато Азербайджан временно затвори коридора Лачин, единственият път, свързващ Нагорни Карабах с Армения.
След това се появиха опасения относно продължаваща хуманитарна криза в региона, която има постоянен недостиг на храна, лекарства и енергия.
„Говорим не за подготовка за геноцид, а за продължаващ процес на геноцид“, каза Пашинян в интервюто, имайки предвид кризата в Карабах.
Европейският съюз и Съединените щати засилиха дипломатическия си ангажимент в Кавказ, дразнейки традиционния посредник в региона Русия.
Последният кръг от мирните преговори на 15 юли в Брюксел не успя да доведе до пробив, Пашинян каза, че както Западът, така и Русия трябва да увеличат натиска върху Баку да вдигне блокадата си на Нагорни Карабах.
„Ако според логиката на някои кръгове на Запад Русия не отговаря на всичките ни очаквания, защото не изпълнява задълженията си, по същия начин Русия също ни казва същото за Запада“, каза той.
Между Армения и Азербайджан се водят две войни за покрития с планини регион Нагорни Карабах през 90-те години и отново през 2020 г.
Сключено с посредничеството на Русия споразумение за прекратяване на огъня през есента на 2020 г. Армения отстъпи части от територии, които контролира от десетилетия, докато Москва разположи мироопазващи сили в Лачинския коридор, за да осигури свободното преминаване между Армения и Карабах. /БГНЕС
Фактор
Две войни са се водили между Баку и Ереван за планинския анклав, с подписването на мирен договор далеч на хоризонта.
Преговорите с посредничеството на Европейския съюз, Съединените щати и Русия доведоха до малък напредък.
„Докато не е подписан мирен договор и такъв не е ратифициран от парламентите на двете страни, разбира се, нова война с Азербайджан е много вероятна“, каза Пашинян пред АФП.
По-рано през юли имаше ескалация, когато Азербайджан временно затвори коридора Лачин, единственият път, свързващ Нагорни Карабах с Армения.
След това се появиха опасения относно продължаваща хуманитарна криза в региона, която има постоянен недостиг на храна, лекарства и енергия.
„Говорим не за подготовка за геноцид, а за продължаващ процес на геноцид“, каза Пашинян в интервюто, имайки предвид кризата в Карабах.
Европейският съюз и Съединените щати засилиха дипломатическия си ангажимент в Кавказ, дразнейки традиционния посредник в региона Русия.
Последният кръг от мирните преговори на 15 юли в Брюксел не успя да доведе до пробив, Пашинян каза, че както Западът, така и Русия трябва да увеличат натиска върху Баку да вдигне блокадата си на Нагорни Карабах.
„Ако според логиката на някои кръгове на Запад Русия не отговаря на всичките ни очаквания, защото не изпълнява задълженията си, по същия начин Русия също ни казва същото за Запада“, каза той.
Между Армения и Азербайджан се водят две войни за покрития с планини регион Нагорни Карабах през 90-те години и отново през 2020 г.
Сключено с посредничеството на Русия споразумение за прекратяване на огъня през есента на 2020 г. Армения отстъпи части от територии, които контролира от десетилетия, докато Москва разположи мироопазващи сили в Лачинския коридор, за да осигури свободното преминаване между Армения и Карабах. /БГНЕС
Още от Свят
Страните от ЕС окончателно одобриха търговското споразумение със САЩ
Търговското споразумение със САЩ получи окончателно одобрение от ЕС
Това позволи споразумението да влезе в сила преди крайния срок 4 юли, поставен от президента на САЩ Доналд Тръмп
Зеленски: Ще нанасяме превантивни удари по обекти, които Русия използва за военни цели
"Дадох указания на разузнавателните ни служби и на въоръжените сили"