Фрагмент от интервюто на украинския анализатор Виталий Портников за канала  "И Грянул Грэм".

— Журналистът и политически наблюдател Виталий Портников е с нас на пряка връзка. Виталий, здравейте.

— Здравейте.

— Разбирам, че понякога е възможно да обръщаме внимание на някакви маловажни неща. Но ето на какво обърна внимание една новинарска агенция – на това, че Путин е сменил риториката си и е започнал да говори с гласа и с реторичните похвати на Дмитрий Медведев. В частност, той нарече европейските лидери, цитирам, „подсвинкове“. Това е формулировка, която Дмитрий Медведев използваше. Путин по-рано, изглежда, не си позволяваше подобно нещо. Той се стараеше на фона на Медведев да изглежда интелигентен. Какво означава това? Смяната на риториката, както смяната на гардероба, има ли значение, или в този случай, простете за тавтологията, придаваме значение на малозначителни неща?

— В един от томовете на епопеята „Хари Потър“, ако не се лъжа, имаше герой, в чиято глава или коса живееше самият лорд Волдемор и управляваше всичките му действия и изказвания. Но на мен ми се струва, че Медведев е точно такъв учител от „Хогуортс“. Затова, когато Путин говори нещо от свое име, той по принцип казва онова, което му е харесвало да чува от Медведев. Просто сега той смята, че мостовете между Русия и Европа са изгорени.

Особено това се случва на фона на разговорите за възможно отпускане на Украйна на репарационен кредит. И мисля, че когато Путин използва подобни изрази, той по този начин се опитва да сплаши европейците. Ние видяхме, че Виктор Орбан му е писал специално писмо с въпрос: „Как ще се отнесете към мен, ако не подкрепя санкциите срещу Русия и не подкрепя конфискацията на руските активи? Ще има ли за мен нещо хубаво?“ И по същество Путин иска и другите европейски лидери да се държат по същия начин, а онези, които не се държат така, като тези „свинкове“, не разбират каква катастрофа ги очаква. Не разбират, отново използвайки цитат от Орбан, че дори техните внуци и правнуци ще отговарят за конфискацията на руските пари.

 И мисля, че това е свързано и с това, че Путин вижда с какво, бих казал, пренебрежение се отнасят към Европа в администрацията на президента на Съединените щати. Той се съревновава с Тръмп в това пренебрежение. „Ти ги презираш, а аз ги презирам още повече, защото мога.“ Получава се, че те си изпращат такива сигнали един на друг – Путин на Тръмп, Тръмп на Путин. Ясно е, че дали ги четат или не, но се предават някакви реторични моменти. Аз не мисля, че това е сигнал в този случай. Мисля, че това е искрено желание да се торпилира европейският проект.

Трябва да разберете, че обединена Европа е трън в очите на всеки империалист. Има различни империалисти. Разбира се, империализмът на Тръмп не може пряко да се отъждестви с империализма на Путин. Но това е империалистическа политика, включително и в икономиката, и по въпросите на сигурността на Съединените щати. И всеки империалист ще ви каже, че е по-лесно да се има работа с малка отделна държава, дори с голяма отделна държава, отколкото с голям блок, който има повече население от Русия или от самите Съединени щати, който има общ икономически потенциал не по-малък от този на Съединените щати и със сигурност по-голям от този на Русия.

— Да, разбира се, този икономически потенциал не е толкова лесно да бъде използван, като се има предвид принципът на колегиалност, който съществува в Европейския съюз. Но и икономическият натиск върху Европейския съюз е много по-труден, докато европейските държави са заедно. И е много по-трудно да бъдат насъсквани една срещу друга. Аз многократно съм напомнял, че същността на проекта „Европейски съюз“ не е просто благоденствие, макар че и това е добра цел за всяка нормална държава, а това, че европейците повече не се убиват един друг, не воюват помежду си.

 Само преди 80 години нашият континент беше в руини. Европейците воюваха помежду си, мразеха се, бяха готови да бомбардират градовете си и да ги превръщат в руини. А сега, както виждаме, президентът на Франция, федералният канцлер на Германия, министър-председателят на Великобритания и министър-председателят на Италия заедно обсъждат принципни проблеми, заедно пътуват до Вашингтон.

А сега си представете европейската история от началото на ХХ век. Колко омраза е имало между германци и французи, между германци и британци, колко омраза е имало между британци и французи. Колко пренебрежение е имало към италианците, които изобщо не са били смятани за хора в тази европейска концепция, чиято територия е била контролирана от равни велики държави. Какво е било с Полша, която днес е една от двадесетте водещи икономики в света, а в началото на ХХ век нейната територия е била разделена между три империи – австро-унгарската, пруската и руската.

— Тоест това е просто невероятен напредък, това е такава крачка напред, за която дори не е можело да се мечтае преди 100 години. Да не говорим за това, че малките държави изобщо не са могли да повярват, че ще просъществуват дълго.

— В началото на 20-те години на ХХ век беше провъзгласена независимостта на Латвия, Литва и Естония, а още през 1940 година съветските войски сложиха край на тази независимост. Фактически лишиха балтийските народи от суверенитет, а по същото време Хитлер лиши от суверенитет Чехословакия и фактически я превърна в свой протекторат.

Такива примери могат да се приведат в огромно количество. Затова, естествено, съществуването на Европейския съюз, бих казал, на равноправни държави, вбесява Путин и вбесява Тръмп, който, разбира се, би искал да води преговори с всяка отделна европейска държава.

И, между другото, именно затова, както си спомняте, Тръмп беше решителен поддръжник на Брекзит. Не защото много обичаше Великобритания, а защото смяташе, че с Великобритания ще му бъде по-лесно да се справя, ако тя не е в Европейския съюз.

И по принцип всички тези политически авантюристи, които се изказваха за Брекзит – от Найджъл Фарадж до Борис Джонсън – поднесоха Великобритания на Доналд Тръмп на поднос със синя рамка. Само че той сега не знае какво да прави с нея. Но това, разбира се, беше много необмислено решение за британците и те сега разплащат последствията от него.

— Тръмп би искал такова нещо да се случи с всяка европейска държава, и Путин би искал това. Те го искат по различни причини. Тръмп го иска преди всичко за икономически натиск. Путин го иска, за да има зона на влияние в Европа, за да се страхуват от него. Но идеята е една и съща.