Днес от 18 ч. в клуб „Перото“ Михаил Неделчев представя новото поетическо творение на Владимир Левчев „География на съня“, издадено от „7 лъча“

"Имаме всички надежди, че няма отново да ни се случи „прииждането на „червените конници на Апокалипсиса (от стихотворението „Човекът и неговата сянка“)“, казва Михаил Неделчев за новата стихосбирка на поета.

Поезията на Владимир Левчев някои критици определят като политическа, но тя е също и езотерична, сънят разказва нещо важно. 

Като послание на подсъзнанието към съзнанието, авторът музицира с 45-те звука истини за света, предупреждава. И се докосва до бъдещето, в което чрез поезията волята на Бога за създаването на нов свят ни е подсказана..

Интервю на Снежана Бесарабова

- Г-н Левчев, кога за първи път се появи темата за съня в стиховете ви?

Още като дете, на девет-десет години, започнах да пиша един роман, в който спомени и сънища се смесват - например, качвам се в рейса в Западния парк в София и се оказвам каубой, който пътува с дилижанс през Дивия Запад… Такава ми беше идеята, но стигнах едва до трета страница в една тетрадка… През 1989 излезе стихосбирката ми “Кой сънува моя живот”. Едноименното стихотворение от тази книга, според Михаил Неделчев е станало емблема на нашето поколение, от 1980-те. И други от моето поколение са развивали идеята за съня - по различни начини. Но при всяко положение идеята за съня съществува в почти всички книги, които съм издавал след това.

- “Езотерична поезия“ - може ли да се даде подобно определение за вашето стихотворчество? 

- Още от ученическите си години съм имал силно влечение към езотерика, мистика, религия. Първо интерсът ми беше  към индийската религия и философия. (По-късно направих и поетически превод, в сътрудничество със специалистката по санскрит Йорданка Пейчинова, на индуиската свещена поема “Бхагавадгита”.) Но в гимназията започнах да се интересувам и от християнска мистика и евангелска мъдрост - може би паралено с четенето на Достоевски. Някои критици определят поезията ми като политическа. Наистина имам и доста стихотворения на политическа и социална тематика. Но и в тях някак духовното, или емоционалното е водещо - злото и доброто. Но смятам че Красивото и Доброто са две лица на същата истина.

 - Баща Ви, поетът Любомир Левчев, насочвал ли ви е към поезията? Има ли автори, от които сте се учили?

 - Баща ми е голям български поет, но майка ми, Дора Бонева, също е прекрасен художник. Аз всъщност завърших Художествената академия - изкуствознание. Рзбира се, първо от баща ми съм се учил. Но Константин Павлов беше поет, когото много обичах и съм искал съвет от него, още преди да излезе първата ми книга през 1977 г. От българските поети - Атанас Далчев, бих казал, е този, от когото най-много съм се учил. А от световните - вероятно двамата, които съм и превеждал на български - Т.С. Елиът ( за него съм писал и монографията “Поезия и музика: Четири квартета на Т.С. Елиът") и Алън Гинзбърг. Но списъкът от поети, от които нещо съм научил ще бъде дълъг. Научил съм нещо за поезията и от мои връстници и приятели - ще спомена само покойния Георги Рупчев, но не само той. Както и от други поети от поколението на баща ми - като Иван Теофилов.

 -  Сънят ли е по-голямата реалност?

- Когато говоря за “география на съня” аз мисля за две неща. Едното е мистичната идея за съня като пътешествие на астралното тяло в духовния свят. Карл Г. Юнг пък казва, че сънищата, специално “архетипните” сънища, са послания на нашето безсъзнателно към рационалното съзнание. А митовете са сънища-послания на колективното безсъзнателно на племето, на древните народи. Но има и друго: ако животът е сън, трябва да има и събуждане. “Буда” означава Пробудения. Славянската дума има санскритски произход.

 - Може ли сънят да ни разкаже нещо? Помага ли ни?

Разбира се. Както казах за юнгианската идея за посланията на подсъзнанието към съзнанието. Или за пътуването в духовния свят. Там можем да открием истини за света. Но “сънят” в ежедневието може да има и друг смисъл. Вековният сън на роба. “Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!” В този смисъл, Пробудата и Просветата имат и политическо значение.

 - Говорите за „четиридесет и пет звука“ в „география на съня". Защо 45? 

Звуковете в българския език са 45. В днешната българска азбука имаме 30 букви, но буквите са само графични изображения на звуковете. Езикът е една символна система от звукове, с която можем да изразим всичко. Дори да създадем нов свят.

 - Музика ли има в съня, или може би в стиха?

Поезията има два аспекта: тя борави с музиката на езика, но също така рисува образи, които често имат преносен смисъл. Образите понякога идват от съня. Но може да се сънува и мелодия или ритъм.

-  Езикът, на който Бог повика Адам – това ли е което поезията постига или може да постигне?

В този ред от (стихотворението) “Въведение в география на на съня” става дума за Старозаветното предание, според което синовете на Ной, преди Вавилонския градеж, са имали един език. Бог спира градежа като “разгражда” човешкия език на много езици. Но става дума и за Словото от Евангелието на Йоан. Словото (Логос - на гръцки), което е било в началото. За християните Словото е Исус, но и според “Битие” Бог създава света като го изрича. Смятам, че има духовна висша реалност, която писателите, но и музикантите и художници се опитват да “преведат” на човешки език - или на езика на музиката и образите.