Христо Христов, desebg.com

Преди броени дни българското „правосъдие“ демонстрира за пореден път защо в България властва беззаконието.

На 24 юли 2025 г. стана известно, че състав на Върховния касационен съд е отменил 10-годишната осъдителна присъда на бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

Той бе признат на две съдебни инстанции за виновен за присвояване на средства на разузнаването в размер на 4,7 млн. лв., беше му забранено да упражнява ръководна професия за срок от 15 години, а ½ от притежаваното от него имущество бе конфискувано.

Втората съдебна инстанция – Военно-апелативният съд, която потвърди присъдата на първоинстанционния съд от 2015 г. – се произнесе през юли 2018 г.

Оттогава трябваше да минат цели 7 години, за установи Върховният касационен съд (ВКС), че бившият директор на българското разузнаване ген. Киров е… невменяем.

Не след една, две или три години, а след седем ВКС е приел въз основа на заключението на комплексна съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, приета в съдебно заседание на 29 май 2025 г., че „подсъдимият [Кирчо Киров] страда от заболяване, което го лишава от базисни годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи“.

Брей, да му не се види! Как така, когато през 2003 г. кадърът на Държавна сигурност с две школи в КГБ Кирчо Киров бе напълно годен тогавашният президент Георги Първанов, агент на ДС, да го избере за директор на Националната разузнавателна служба, а когато трябва да влезе в затвора – да стане изведнъж невменяем!

До 2018 г. самият Киров със съвсем вменяем вид беше виждан от представителите на медиите в Съдебната палата по делото срещу него.

Пак дотогава пак напълно вменяем Киров коментираше, че делото срещу него било политическо.

Сега се оказа, че човекът бил невменяем и не „разбира значението на постъпките си“.

„Това състояние е квалифицирано от върховните съдии като продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК“, съобщават от ВКС.

За широката публика неясна остава причината, поради която бившият директор на българското разузнаване, завлякъл с милиони, от вменяем е станал невменяем. И как така ВКС чака 7 години да констатира този факт?!

Когато надзирателка от концлагера край Ловеч се правеше на невменяема

Ще припомня друг един случай, когато подсъдим правеше сериозни опити да избегне наказателна отговорност като се опитваше да се изкара невменяем.

Стана въпрос за надзирателката в концлагера край Ловеч (1959-1962) Юлия Ръжгева. През 1990 г. тя бе арестувана и обвинена за убийствата на две жени концлагеристки.

Пред 1993 г. Ръжгева бе изправена пред съда по същите обвинения. Заедно с нея пред съда бяха обвинени и подсъдимите Мирчо Спасов, бивш зам.-министър на вътрешните работи, началникът на лагера Петър Гогов, като двамата бяха обвинени в длъжностно престъпление. Подсъдим бе и бившият щатен служител на Държавна сигурност о.з. лейт. Николай Газдов, отговарящ за лагера по линия на ДС, подсъдим за извършването на 12 умишлени убийства.

Заради смъртта на Милчо Спасов още по време на съдебния процес делото бе спряно и впоследствие прекратено поради изтичане на давността на извършените престъпления.

Но докато още беше в ареста Ръжгева правеше опити да се изкара невменяема. След като мярката ѝ за неотклонение бе променена тя се прибра в родния си град Белене и по-късно се самоуби в дома си.

Кирчо Киров е втората публична фигура, който се спасява от правосъдието поради невменяемост.

Кой е Кирчо Киров: От ДС и КГБ до директорския пост в НРС и източването ѝ

Кирчо Киров (1950) е кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1974 г. Той е бивш член на БКП с две в школи на КГБ в СССР.

Работил е под дипломатическо прикритие в Тирана и Белград. След краха на комунистическата система остава на работа в Националната разузнавателна служба (НРС), която през 1990 г. става правоприемник на Първо главно управление на ДС. През 1996 г. ръководи отдел „Териториално разузнаване” в НРС.

През 2003 г. той бе определен от тогавашния президент Георги Първанов (БСП), станал впоследствие известен като агент на Първо главно управление на ДС под псевдонима „ГОЦЕ“ за временно изпълняващ длъжността директор на НРС.

През 2004 г. Първанов го утвърди на този пост и го произведе в чин генерал. Кирчо Киров остана директор на разузнаването до изтичането на втория мандат като президент на Първанов в началото на 2012 г.

След като новият президентът Росен Плевнелиев освободи ген. Киров той беше назначен за съветник по сигурността към тогавашния премиер Бойко Борисов.

Само три месеца по-късно той беше освободен, след като гръмна скандала с източването на НРС и новото ръководство на НРС установи разхищенията в разузнавателна служба, а след това докладва за тях и прокуратурата образува следствие.

Схемата на присвояването

През 2018 г., когато Киров бе осъден и на втора съдебна инстанция, прокуратурата описа на брифинг схемата, по която бившият директор на НРС е присвоил 5 милиона с документи, с които се е твърдяло, че средствата са за секретни мисии.

Парите са се взимани от касата на НРС от друг подсъдим по случая - Димитър Лидарев, който обаче има условна присъда от 3 години, защото е направил пълни самопризнания, обясниха тогава от военната прокуратура.

Тя е установила, че плащанията са за дейности, които след 1999 г. вече не са се извършвали от НРС, защото страната ни вече е преговаряла за членство в ЕС.

Парите са били изписвани с благословията на генерал Киров, получавани от касата от неговия служител, който му ги е предоставял.

„Няма никакви доказателства, че един долар или едно евро от тези пари са похарчени за тази дейност”, обясни наблюдаващият прокурор Елин Алексов. От прокуратурата не уточниха за какви точно „дейности” става дума, тъй като делото е секретно. Източването е извършено в периода 2007-2011 г. Самият Киров отричаше обвинението и се заканваше един да разкрие кой го е поръчал, но сега, след като е изкаран невменяем едва ли ще проговори за това.

За другите безобразията в НРС по времето на Киров

През 2006 г., малко преди да бъде приет закона за разкриване на досиетата на Държавна сигурност, в НРС беше намерен прострелян в главата началникът на архива на службата Божидар Дойчев.

НРС и директорът ѝ Киров мълчаха 40 часа за инцидента, за когото първи съобщи базираният в Лондон сайт „Кафене.net”. Въпреки изводите на прокуратурата, че Дойчев се е самоубил, съмненията около случая остават и до днес.

В разкрити от Wikileaks през 2011 г. секретни доклади на американското посолство в София от 2007 г. ген. Кирчо Киров е определен като „подлизурко”, а управлението му като „отчайващо”.

Името на Кирчо Киров изплува още веднъж – в края на 2024 г., когато депутатът от БСП Наталия Киселова бе избрана за председател на 51-то Народно събрание.

Тогава медиите писаха, че тя е племенничка на бившия директор на НРС ген. Кирчо Киров.