Христо Христов, desebg.com

Преди броени дни на desebg.com бе публикувана анкета, чиято цел е да установи дали хората имат представа за истинската причина, поради която за трета поредна година на бившия комунистически концлагер „Белене“ не се провежда традиционното от 1990 г. насам годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния режим на БКП.

Анкетата показа, че дори онези, които са участвали в годишни поклонения в предходните години, не знаят защо това събитие вече не се провежда.

Политическата ситуация и конюнктура няма вина за проблема (годишното поклонение е гражданска инициатива и никоя власт не може да я забрани или отмени), макар някои да се съмняват за политическо влияние и вмешателство.

Пандемията от коронавируса също не е извинение (с изключение на 2020 г., заради наложените тежки противоепидемични мерки, включително и забрана за провеждане на масови събития). Пример за това е друго подобно събитие – поклонението в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг“ край Ловеч, което също се провежда от 1990 г. насам в края на месец март.

То също бе прекъснато през 2020 г. заради локдауна, но поклонението, организирано от местния СДС, в което участват и представители на общината начело с кмета Корнелия Маринова, както и граждани от цялата страна, се проведе без проблеми и през 2021 г., и през 2022 г., като по този начин традицията бе запазена.

Тривиално: Няма кой да организира поклонението

Колкото и изненадващо да звучи за някои причината на „Белене“ да не се състои годишно поклонение през 2021 и през 2022 г. е тривиална – няма кой да организира.

Тази тривиална причина обаче е и срамна и позорна за онази част от демократичното общество, което обикновено изразява естествена съпричастност.

Изглежда обаче едно е да се върши работа и съвсем друго да се леят сълзи за жертвите на комунистическия режим в социалните мрежи (на определени паметни дати).

Или по телевизията и радиото да се оплакваме (вече повече от 30 години), че България била единствената страна от държавите от бившия Източен блок в която нямало един музей за комунистическия терор и че доскоро комунистическия период не се изучавал в учебниците по история.

Толкова ли можем?!

Сега и „Белене“ – случи се немислимото – да се прекъсне традицията от 1990 г. насам един път в година, един път, да се почитат жертвите на това свято място, където преди 70 години, личности от различна политическа, социална и етническа принадлежност са устоявали на адския терор психологически и физически терор, стоварен върху тях, изправени пред лицето на смъртта.

Толкова ли струваме?! Толкова ли можем?! Да не се организираме днес да почетем паметта им – на тези мъченици, чиито кости гният на остров Персин и остров Предела?

Или на онези, които оцеляха в ада на нечовешкия концлагер „Белене“, но ужасът не ги напусна до края на живота им, осакатявайки техните души и тези на техните семейства!

В настоящата публикация сайтът desebg.com излага някои нелицеприятни факти за „Белене“ като място на памет, които досега не са били известни на по-широката аудитория, за да стане ясно как се стигна дотук.

Как се стигна дотук?

След началото на разпада на тоталитарния режим на БКП за първи път в края на месец април 1990 г. бивши лагеристи посещават мястото на Втори обект на остров Персин, където през 1949 г. по решение на комунистическото правителство е създаден лагера „Белене“.

Малко по-късно, в началото на месец юни същата година на Втори обект прииждат хиляди хора в първото масово поклонение, което прераства в митинг на СДС, броени дни преди първите свободни избори на 10 юни 1990 г.

Така е поставено началото на годишните поклонения. Най-постоянни са земеделците, които в края на 90-те години правят усилие на Втори обект да се изгради паметник със средства, отпуснати от Фонд „1300 века България“ по време, когато негов директор е Тошо Пейков, бивш депутат от СДС в първите години на прехода. В началото на този век там е издигнат бетонния постамент на паметника, който остава недовършен и до днес.

Годишните поклонения с времето не са толкова масови като началото, като на тях идват оцелели лагеристи, както и от първия (1949-1953) и втория период (1956-1959) на лагера, така и от последния период (1985-1987), когато там са изолирани над 500 български граждани мюсюлмани, противници на „възродителния процес“. Характерните в първите години панихиди на „Белене“, отслужвани от свещеници в памет на загиналите в лагера, постепенно замират.

Инициативата на отец Паоло Кортези

В края на април 2014 г. католическият енорийски свещеник Паоло Кортези, който е изпратен на служба в гр. Белене през есента на 2010 г., инициира учредяването на обществен комитет за създаването на фондация, която да работи за изграждането на мемориал на „Белене“.

Амбицията му е той да бъде открит през 2019 г., когато ще се навършат 70 години от създаването на концлагера. Гласност на инициативата на свещеника дава desebg.com, който е единствената медия, която отразява и първото годишно поклонение, организирано от отец Кортези на 1 юни 2014 г.

Големите поклонения през 2015 и 2016 г.

Емоционалните речи на младия духовник пленяват сърцата на участниците в поклонението през 2014 г., а фактът, че един чуждестранен свещеник се заема с нещо, което българите не са успели да направят толкова години, привлича вниманието на медиите и отец Паоло Кортези бързо добива популярност в България именно с идеята си за създаване на мемориал на „Белене“.

Следващите две годишни поклонения стават едни от най-многобройните през този век. През 2015 г. за първи път на „Белене“ почетен военен взвод отдава почести с военен марш (министър на отбраната е земеделецът Николай Ненчев), а гост на събитието е председателят на парламента Цецка Цачева.

През 2016 г. гост на годишното поклонение е президентът Росен Плевнелиев, а церемонията е съпроводена от почетна гвардейска рота.

Междуличностни конфликти в Белене, опропастили идеята

В началото на март 2017 г. обаче се стига до конфликт между отец Кортеци и кмета на гр. Белене Милен Дулев (избран на втори тур на местните избори през есента на 2015 г., издигнат от местна коалиция „Бъдеще за община Белене“, подкрепяна от ГЕРБ, Реформаторския блок и БЗНС).

Поводът е отказът на община Белене да регистрира легално пребиваващо в България сирийско семейство, бягащо от войната в Сирия, което Кортези е приютил.

Кметът заявява, че община Белене е отказала регистрация на сирийското семейство заради нередовни документи, но в публичното пространство става ясно, че истинската причина е брожението на част от общинските съветници и враждебното отношение към чужденци на част от жителите в Белене срещу акта на милосърдие на свещеника (това не е единственият подобен случай в страната по това време).

В резултат на скандала, който е с негативни последици за преобладаваща в гр. Белене католическа общност, Орденът на пасионистите, към когото принадлежи Паоло Кортези, го отзовава незабавно в Италия.

Фондация „Истина и памет“ (проф. Евелина Келбечева - историк, адвокат Александър Кашъмов, Георги Михайлов – историк, Христо Христов – журналист) организира петиция в подкрепа на Кортези (петицията събира няколко хиляди подписа) за връщането му в България с мотива, че той е важна част за изграждането на мемориала на „Белене“ – петицията е изпратена до папата чрез апостолическия нунций в София.

В отсъствието на свещеника годишното поклонение е организирано от създадената по негова идея фондация „Остров Белене“. За неин председател е избран помощникът на отец Кортези Михаил Маринов от гр. Белене. Във фондацията Кортези влиза чрез своята гражданска организация „Културен дом Евгений Босилков - Белене“. Във фондацията влиза още и Елица Гулева от гр. Белене, която не е известна с публична дейност в тази посока и до момента.

През септември 2017 г. Орденът на пасионистите връща отец Паоло Кортези в гр. Белене да продължи църковното си служение там, след като скандалът със сирийското семейство вече е заглъхнал.

Въпреки опитите на различни хора да изгладят отношения между кмета Дулев и отец Кортези в името на работата по изграждането на мемориал на лагера „Белене“ това не се получава.

Вторият конфликт и разрив във фондация „Остров Белене“

През януари 2018 г. обаче последва втори конфликт. Помощникът на отец Кортези Михаил Маринов обявява в тесен кръг, че се разделя с отец Кортези след четири години съвместна дейност.

Причината, по думите му, е нежеланието на свещеника фондацията да се ангажира повече с водене на групи посетители на лагера „Белене“, както и с поддържането му.

„За мен е налице все още тлеещ конфликт между отеца и кмета на града, заложник на който става работата по парк-мемориала на острова. Дал съм четири години от живота си и всички сили този проект да се случи, а съм свидетел на дребни лични вражди“, пише тогава Маринов и заявява, че ще продължи работа чрез фондация „Остров Белене“, която оглавява.

Така се стига до разцепването на фондацията, в която отец Кортези остава изолиран и не може да контролира (към днешна дата неговият „Културен дом Евгений Босилков“ вече е извън фондацията).

Именно тези личностни конфликти между кметът Милев Дулев, отец Кортези и бившият му помощник Михаил Маринов, разгорели се на местна почва, до голяма степен слагат край на това толкова вдъхновяващо начало, положено от младия италиански свещеник.

Годишното поклонение на „Белене“ през 2018 г. е организирано от фондация „Остров Белене“, която вече се контролира от Михаил Маринов. За събитието той е подкрепен по различен начин от различни хора.

Поклонението през 2019 г. е последното и негови съорганизатори са фондация „Остров Белене“ и община Белене.

Отец Кортези не присъства нито веднъж на поклоненията, организирани след завръщането му в България през есента на 2017 г.

В наскоро публикуваната анкета на desebg.com повечето хора помнят делото на свещеника. В пост към публикацията той обаче недвусмислено посочва: „Искам да припомня, че от март 2017 г. [отзоваването му в Италия след скандала с кмета Дулев] аз не съм участвал нито в организацията, нито в поклонението на Острова, нито в работата на фондация „Остров Белене“ и оттогава не знам нищо за проекта [за мемориал]“.

Пандемията и безхаберието след нея

През 2020 г. заради пандемията от коронавирус поклонение не се провежда. Фондация „Истина и памет“ създава специална страница във Фейсбук за виртуално поклонение в памет на жертвите на лагера „Белене“, както и на лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч.

По неясни причини през май 2021 г. фондация „Остров Белене“, която дотогава е организирала поклонението, не прави това.

През есента на същата година тя провежда конференция в Белене по проект с европейско финансиране, по който работи, но това няма нищо общо традиционното годишно поклонение, което е сърцето на паметта към жертвите и събира хора от цяла България.

„Белене“ – място на памет за жертвите на комунизма

или туристическа атракция?

В началото на 2021 г. в някои сайтове се появяват информации с възмутителни заглавия от сорта на „Концлагерът Белене става туристическа атракция“.

Изведнъж от това „Белене“ да е място мемориал в памет за жертвите на тоталитарния комунистически режим основната темата добива туристически измерения – нещо, което е абсолютно неприемливо!

Цитиран е председателят на фондация „Остров Белене“ Михаил Маринов, който „е убеден, че проектът [за мемориал] ще представлява интерес за хиляди туристи и реализирането му ще е от голяма помощ за българския туризъм, и в частност - за северозападния регион“.

От тези публикации става ясно, че през 2022 г. фондацията работи по проект „Организирани исторически и орнитологични [за изучаване на птиците] турове на остров Белене“, подкрепен от фондация „Америка за България“.

Тя финансира фондация „Остров Белене“ за закупуване на бус, с „който да се превозват туристи за исторически и орнитологични турове до остров“ Белене (става въпрос за остров Персин, б.а.). Той е представен като „рай за любителите на природата и птиците, а също така и е известен с това, че някога там е бил разположен концентрационният лагер „Белене“.

Финансирането включва и поддържането на пътя до лагера, както и косенето на тревата в площите на „Белене“.

През 2022 г. обаче отново по неизвестни причини фондация „Остров Белене“ не организира годишното поклонение.

Опит да се изяснят причините за прекъсната традиция на поклоненията

През ноември 2022 г. разтревожени от прекъсването на годишните чествания на жертвите на комунистическия режим на лагера „Белене“ от фондация „Истина и памет“ дават мандат на журналиста Христо Христов да предизвика дискусия за изясняване на проблемите.

Той включва в дискусията (по електронната поща) кмета на гр. Белене Милен Дулев, председателя на фондация „Остров Белене“ Михаил Маринов, отец Паоло Кортези (от уважение към стореното в началото от него), Лиляна Друмева – председател на „Съюза на репресираните от комунизма – памет“, Сафие Юрдакул – председател на Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите, обединяваща живите концлагеристи от „Белене“ по време на „възродителния процес“ и техните близки, изследователя Борислав Скочев – автор на единственото подробно изследване на концлагера „Белене“ (2017), евродепутатът Андрей Ковачев – политикът с най-големи заслуги към процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало през последните 13 години, който е сред официалните лица на едно от годишните поклонения на лагера преди 2020 г., по негова инициатива представители на фондация „Остров Белене“ гостуват в Брюксел и е запознат с идеята за изграждане на мемориал на остров Персин.

Кметът Дулев не казва и едно „здравейте“ на участниците в дискусията, независимо, че предварително е дал съгласие пред журналиста Христо Христов по телефона, че ще участва в дискусията.

Преди това Христов разменя и мейли с Маринов и отец Кортези по повод въпрос с тяхна обща изложба от предходните години за жертвите на „Белене“. Свещеникът му пише, че от 5 години не е ходил на лагера, а председателят на фондация „Остров Белене“ му отговаря, че от близо година е замразил дейността си поради грижите към болен член на семейството му.

Всъщност дискусия няма. Организациите на жертвите и другите участници не получават отговор нито от кмета на Белене, нито от фондация „Остров Белене“ какви са причините да липсва организация за поклонение през 2021 и 2022 г.

В единствения си пост Михаил Маринов обявява, че няма да допусне да бъде вкаран в „интриги и безпочвени нападки“ и заявява, че „не помня някой да ми е вменил права или задължения да съм част от организацията на това поклонение“.

Правил го доброволно и безплатно, както и че поддържал пътя до лагера, косенето на тревата и осигуряването на безопасен достъп до бившия лагер. Той обаче избягва въпроса за причините фондацията, която представлява, да организира поклоненията през 2021 г. 2022 г., след като го е правила от 2016 г. до 2019 г. включително.

От дискусията става ясно, че най-настоятелни в питането за годишното поклонение специално за 2022 г. са били от жертвите от „възродителния процес. Сафие Юрдакул посочва, че се е обърнала към Михаил Маринов по този въпрос, но е получила отговор, че годишно поклонение няма да има. След това той изобщо не ѝ отговорил на въпроса защо няма да има поклонение през 2022 г. и я игнорирал.

Тъй като опитът за дискусия не среща напредък журналистът Христо Христов обявява, че ще информира своите колеги във фондация „Истина и памет“, с какво се е сблъскал и след това ще обяви какво решение е взето.

Едва тогава, когато става ясно, че опитът за дискусия пропада обширно писмо изпраща арх. Александър Генчев, който е включен в дискусията от Михаил Маринов, като автор на идейния проект за мемориал на „Белене“.

Генчев предварително заявява, че голяма част от поставените въпроси не са в неговата компетентност, но подробно описва колко много работа по проекта „Белене“ е извършено и то благодарение на кмета на гр. Белене Милен Дулев.

От „редица административни и градоустройствени дейности по плана на община Белене за урегулиране статута и смяна на предназначението на територията“ до геодезическо заснемане за определяне границите на имота и създаването на цифров модел на сградите, който да служи за основа на бъдещи разработки.

„Благодарение на усилията на администрацията на Белене и на държавни институции и министерства, днес ние имаме законовата основа и правото на управление на територията на лагера за създаването на Мемориал“, твърди арх. Генчев.

Дискусия, но на друго ниво и при ясни правила – прозрачност и отговорност

Христо Христов информира, че с колегите си в във фондация „Истина и памет“ те са стигнали до извода, че след нежеланието да се води диалог, след липсата на елементарни отговори на поставените от представители на общността въпроси, която е помагала в предишни години и продължава да се интересува за съдбата на „Белене“, след пълното мълчание на кмета Милен Дулев, след игнорирането на определи организации на жертвите и то на хора, които са въдворявани именно в лагера „Белене“, този опит за разговор е неуспешен.

По тази причина „Истина и памет“ решава да постави тази дискусия в близко време, но на друго ниво. В друга среда, където основната цел ще бъде максимално широко обединение на хора, личности, институции и организации за възобновяване на традиционните годишни поклонения и превръщането на „Белене“ в истински мемориал, но при условията на пълна прозрачност на взиманите решения, отчетност, отговорност и максимална информираност на участниците в тази общност, в която те ще участват доброволно и ще работят, и помагат за тази кауза.

Кметът на Белене е принуден да даде информация по ЗДОИ

Журналистът Христо Христов решава да провери твърденията на арх. Генчев и да види какви точно са дейностите и свършеното от община Белене по проекта за мемориал на лагера.

В тази връзка той изпраща до кмета серия от заявления по Закона за достъп до обществена информация със съдействието на фондация „Достъп до информация.

Задължен по закона кметът на Белене Милен Дулев започва да отговаря. Най-напред е изяснен един важен въпрос: приемала ли е община Белене процедура или ред за посещенията от граждани, организирани групи, журналисти или журналистически екипи на бившия концлагер „Белене“ на остров Персин? Кметът отговаря отрицателно. Тоест нито едно посещение – на група, по единично или на журналистически екип – не е обвързано с някакво разрешение специално от общината (в сила е разрешение от Министерство на правосъдието, тъй като се преминава през територия на затвора „Белене“).

Това е интересно, защото през септември 2022 г. екип на БНТ се подготвя за снимки на документален филм от поредицата „Отворени досиета“, посветена на жертвите на комунистическия режим и изненадващо е принуден да търси разрешение за влизане на остров Персин. При подготовката за снимките от затвора „Белене“, до който екипът е пуснал необходимото заявление, ги информират, че нямат проблеми с тях, но трябва да се обърнат към кмета на Белене за разрешение, тъй като имало нова процедура. Екипът два дни е оставен на изчакване от кмета Дулев за разрешение.

Има ли община Белене ангажимент към годишното поклонение на лагера?

В друго заявление е поискана информация дали община Белене е поела ангажимент в това число и финансов към организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившия концлагер „Белене“ на остров Персин за периода 2017-2022 г.?

Кметът отговаря: „Община Белене е поемала частичен финансов ангажимент към организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившия концлагер „Белене“ за периода 2017-2022 г.

В справка е посочено, че „за влизане на общински автомобил и служители до Втори обект за поддръжка на съоръжения, почистване и косене на тревни площи в периода 2017-2021 г. са изразходвани 5087 лв.

Така се оказва, че и община Белене, и фондация „Остров Белене“ извършват една и съща дейност по отношение на косенето и почистване на бившия лагер.

Как община Белене пропуска златен шанс за изграждане на мемориал на „Белене“

Малцина знаят или помнят, че след като беше посетил два пъти лагера „Белене“ президентът Росен Плевнелиев лобира пред Министерски съвет за решение, което да помогне за реализирането на инициативата на отец Паоло Кортези за изграждане на мемориал на остров Персин.

И в края на месец януари 2017 г. в последния ден на второто правителство на Бойко Борисов взе решение, с което прехвърли имота на Втори обект от Министерството на правосъдието (поради наличие на действащ затвор на остров Персин, б.а.) на община Белене за изграждане на „Парк-мемориал“ на лагера „Белене“.

С решението правителството поставя важни условия. А те са „ежегодно осигуряване на средства от общинския бюджет за текущо поддържане и основен ремонт на понтонния мост“, до който се стига на острова Персин. „При нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на 5 години правото на управление се отнема“.

Въпросните пет години са изтекли на 26 януари 2022 г. Мемориал така и не е изграден.

Кметът на Белене Милен Дулев нито един път публично не се е ангажирал с отчет за изпълнението на това решение на правителството.

Единственият път когато се е появявал в публичното пространство и е говорил за проекта е в предаване на Нова телевизия през октомври 2020 г.

В репортажа се казва, че арх. Генчев и фондация „Остров Белене“ се борят почти 5 години на мястото на лагера да има мемориален комплекс. Проектът бил готов, финансиране ще се търси.

„Той [мемориалният комплекс на „Белене“] ще е част от историята на града“, уверява кметът Дулев в репортажа. Пропуснал е да уточни кога ще стане това. От обещанието са минали 3 години…

Реалността е друга

Във връзка с решението на Министерския съвет от 2017 г. журналистът Христо Христов изпраща друго заявление за достъп до обществена информация до кмета Дулев. С него той иска информация за:
1.Възлагане от община Белене на изграждане на Мемориал и параметрите му;
2.Възлагане на идеен проект за Мемориала и приемането му;
3.Ежегодните средства от общинския бюджет в периода 2017-2022 г., изразходвани за текущо поддържане и основен ремонт на понтонния мост, за реновирането на предоставения сграден фонд на бившия Втори обект на концлагера „Белене“, за изграждането на паметник на същия обект, съгласно решение №70/26.01. 2017 г. на Министерския съвет;
4.Изразходвани средства от община „Белене“ за други дейности, свързани с бившия лагер „Белене“ на остров Персин, включително за поддръжка на инфраструктурата (пътя до бившия Втори обект на лагера „Белене“);
5.Искания от органи на община Белене до съответни държавни органи, частни организации или европейски такива за финансиране на дейности по изпълнение на решение №70/26.01. 2017 г. на Министерския съвет;
6.Кореспонденция на органи на община Белене с други държавни, европейски или неправителствени организации, свързана с решение №70/26.01.2017 г. на Министерския съвет.

Кметът Дулев отговаря, че по точка 1, 2 и 3 се засягат интересите на трето лице (възложител на идейния проект) , което не е дало съгласие да се предостави информация.

Отговаря, че ще предостави информация по документация за изпълнението на решението на Министерския съвет. И изпраща копия от договор на община Белене с Областната управа на Плевен, който е копие на решението на правителството, както и скица на поземления имот (на бившия лагер), издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен от август 2016 г., т.е. преди правителственото решение.

Дулев изобщо не отговаря на исканата информация за ежегодните средства от общинския бюджет в периода 2017-2022 г., изразходвани за текущо поддържане и основен ремонт на понтонния мост, за реновирането на предоставения сграден фонд на бившия Втори обект на концлагера „Белене“, съгласно решение №70/26.01. 2017 г. на Министерския съвет.

Както и не отговаря на въпроса за водената кореспонденция с Министерския съвет и други п държавни и неправителствени институции и организации за изпълнението на решението за изграждането на мемориал.

Община Белене не се е отчела на Министерския съвет за „Белене“

Паралелни заявления по ЗДОИ до Министерския съвет и Министерството на правосъдието на журналиста Христо Христов ясно показват защо кметът Дулев е замълчал. Защото не е изпълнил нищо от условията, вписани в решението за изграждане на мемориал, които са възложени като задължения на община Белене.

От правителството отговарят, че е направена справка и за последните 5 години не е открито да е водена кореспонденция между община Белене и администрацията на Министерския съвет по изпълнение на решението за изграждане на мемориал на „Белене“.

 Така става ясно, че кметът на Белене Милен Дулев не е изпълнил нищо от изискванията, заложени в решението на Министерския съвет. Той нито е намерил за необходимо да се отчете на правителството, нито го е сезирал за проблемите, включително и от финансов характер по изграждането на мемориал на „Белене“. С две думи – едно нищо.

Криенето на идейния проект за мемориал на „Белене“

В друго писмо – отговор на настоятелните искания на журналиста Христо Христов да бъде по-конкретен в отговорите по заявлението за изпълнението на решението на Министерския съвет – кметът Дулев вече ясно заявява, че община Белене не е възлагала изработването на идеен проект за мемориала.

Това е направила фондация „Остров Белене“, която обаче отказва да предостави информация.

Нейният председател Михаил Маринов се позовава на текст в Закона за достъп до обществената информация, който се отнася до засягане интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Само че в същия текст на закона се уточнява, че тези интереси на третото лице не важат в случаите на надделяващ обществен интерес.

Очевидно за фондация „Остров Белене“ и ръководителят ѝ Михаил Маринов е по-важното защитата на интереса на автора на идейния проект, а не на това, че става въпрос за проект, който се отнася до едно свято място, пред което всички частни интереси бледнеят.

Пълната непрозрачност при избора на автор на идейния проект

Но тази глуха защита е напълно обяснима с факта на пълната непрозрачност, при която във фондация „Остров Белене“ са избрали арх. Александър Генчев за автор на идейния проект.

В тази връзка сайтът desebg.com се обърна с въпрос към отец Паоло Кортези, като човек, който до разрива във фондацията през януари 2018 г. е наясно с избора на човек, който да изработи проект, а също така и до председателя на фондацията Михаил Маринов.

И двамата не отговорят на въпросите на desebg.com как, кога и при какви условия е избран арх. Александър Генчев за автор на идейния проект за мемориала за „Белене“.

Мълчанието на арх. Александър Генчев

Desebg.com се обърна и лично до арх. Генчев със следните въпроси:

Как бяхте избран и от кого за автор на идеен проект за изграждане на парк-мемориал на мястото на бившия концлагер „Белене“?
Беше ли проведен конкурс? Ако не, с какви мотиви бяхте одобрен за автор на проекта, от коя институция или от кого и кога?
Бяха ли поставени условия при създаването на идеен проект, ако „да“ – какви и от кого?
Идейният ви проект обсъден ли е публично, ако „да“ пред кого и кога?
Кой или коя институция е приела идейния проект и кога е станало това?
Трудът ви по идейния проект платен ли беше или безвъзмезден?
Какъв професионален опит имате в създаването на проекти, свързани с тоталитарното минало?
Работил ли сте по други архитектурни или реставрационни проекти на територията на община Белене?

Словоохотливият иначе арх. Александър Генчев учудващо отговаря с… мълчание.

Защото е ясно, че от фондация „Остров Белене“ никога не са обявявали конкурс за изготвянето на такъв проект. Проектът на арх. Генчев никога не е бил оценяван от компетентно жури, никога не е предлаган на публично обсъждане от страните в общността, интересуваща се от бившия лагер.

Той дори не е публикуван на сайта на фондацията (тя е поддържана до 2017 г., когато отец Кортези на практика сам казва, че вече не е свързан с проекта).

Анкетата на desebg.com категорично показва, че малцина са чували за идейния проект и не знаят нищо за него. Още по-малко знаят името на неговия автор и този на възложителя.

Как тогава арх. Генчев е избран за проекта на мемориала от фондация „Остров Белене“? През 2021 г. в гр. Белене е реставрирана една от католическите църкви „Рождение на Блажена Дева Мария”. Същата, в която служи отец Паоло Кортези.

Изпълнител на реставрацията е СолАр Архитекти, представлявано от арх. Александър Генчев.

Същото дружество стои и зад идейния проект за мемориала за „Белене“. Макар Кортези, Маринов и Генчев упорито да подминават въпроса за избора на проектант – как е станал, при какви условия и кой го е избирал – не е далеч мисълта, че изборът е станал по тази линия – близостта на Генчев с работата му по проекти на католическата църква.

Само че нека го кажем ясно, „Белене“ не е частен проект и избраният от фондация „Остров Белене“ подход е напълно погрешен.

Мемориал за жертвите на комунистическия режим или Мемориал за жертвите на тоталитарните режими?

Още повече, че избор на проектант, основан на някаква личностна основа или връзки вместо на конкурсно начало крие сериозни опасности. Една от тях зависимостта на архитекта от възложителя.

Случаят с „Белене“ е точно такъв. Арх. Александър Генчев сляпо следва инструкции на възложителя без да се интересува от фактологията и историческата истина.

През 2017 г., когато още силната фигура във фондация „Остров Белене“ е отец Паоло Кортези арх. Генчев вече подготвя идеен проект, чиято цел не е на „Белене“ да бъде изграден мемориал на жертвите на комунистическия режим в България, а мемориал за жертвите на тоталитарните режими!!!

Каква е разликата ли? Огромна. Мемориал на „Белене“, посветен на тоталитарните режими, е фикс идея на отец Кортези, която той не я съгласува с никой от българската общност, но упорито се опитва да я прокара (една от грешките му).

Само това трябва на българското общество – върви обяснявай какви тоталитарни режими е имало в България. А това ще е добре дошло на всички онези, които твърдят, както комунистите, че преди 9 септември в България е имало фашистки режим (нито монархът, нито една политическа партия или мнозинство тогава управлява с фашистка идеология или националсоциалистическа програма, както това става в Италия и Германия).

Малцина знаят, че още на първото поклонение през 2014 г., когато отец Кортези споменава „мемориал на жертвите на тоталитарните режими“ е уместно репликиран от вече покойния Дянко Марков, който му заявява, че „Белене е българската Голгота и тук може да има само един мемориал – на жертвите на тоталитарния комунистически режим“.

Да не говорим, че с „идеята“ на отец Кортези се подменя характера на концлагера „Белене“ по недопустим начин и се погазва паметта на жертвите, които са жертви само на един режим – комунистическия, а не на някаква други тоталитарни режими.

Но това явно не тревожи арх. Генчев и той упорито защитава идеята на отец Кортези, че мемориалът трябва да е мемориал на жертвите на тоталитарните режими, очевидно нямайки и бегла представа до какъв огромен проблем би довело това.

Единствено намесата на журналиста Христо Христов предотвратява този скандал. Той предупреждава арх. Генчев и Михаил Маринов, че ще направят огромна грешка, за която не си дават никаква сметка. Слава Богу след известен размисъл те се вслушват в неговия съвет и така скандалът е избегнат и променят името на проекта.

Ще стане ли "Белене" национален паметник?

След като годишните поклонения на „Белене“ са секнали и няма кой да ги организира, след като няма мемориал, а последните пет години се оказаха пропиляно време за реализирането му, идва ред на третия възел, в който „Белене“ е обвързан – държавният институционален блокаж на процедурата най-големият комунистически лагер да получи статут на недвижим паметник на културата с национално значение.

Както вече desebg.com писа процедурата по обявяването на „Белене“ за национален паметник на културата по предложение на журналиста Христо Христов започва в Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) през 2018 г., но претърпява фиаско през пролетта на 2020 г., след като тогавашният министър на екологията Емил Димитров – Ревизоро (ВМРО) отказва да съгласува заповедта за „Белене“ на министъра на културата Боил Банов заради попадането на лагера в защитени територии.

Последва втора междуведомствена комисия, в която за разлика от първия път редица държавни ведомства са си променили първоначалното становище и на практика процедурата е блокирана. Блокажът продължава от есента на 2020 г. до момента.

През есента на 2022 г. три граждански организации – фондация „Истина и памет“, „Съюзът на репресираните от комунистическия режим – памет“ и Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите се обявяват публично срещу институционалната гавра с „Белене“.

От фондация „Истина и памет“ внасят сигнал до служебния министър на културата Велислав Минеков, който по Административно-процесуалния кодекс е длъжен да отговори в срок от един месец. Не го прави.

Нещо повече, преди няколко дни от НИНКН изпращат писмо до фондация „Истина и памет“, в която подчертават, че институтът е подготвил необходимите документи по казуса „Белене“ и ги е изпратил до министър Минеков в очакване на указания за разрешаване на проблема. НИНКН посочва, че до края на месец януари 2023 г. служебният министър на културата, който вече е сменен, не е отговорил.

Малцина се възмущават. Другите си траят, трети просто не им пука. Никога за нищо не им е пукало. Останалите спят в собственото си самодоволство и безхаберие.

Вместо да е мемориал и национален паметник днес бившият комунистически концлагер „Белене“ плаче за памет.

Големият въпрос пред нас сега е: Ще допуснем ли да продължава това?!

ТУК може да видите оригиналните документи, свързани със сагата "Белене".