Микеле Тестони, професор по международни отношения в Университета IE

Докато военната офанзива на Москва пълзи по източната граница на Европейския съюз, напрежението на континента се покачва заради многократни, дръзки нарушения на европейското въздушно пространство, умишлено организирани от Русия. Европа обяви контрамерки под формата на „стена от дронове“, за да се противопостави на тази нова заплаха.

Между 9 и 10 септември бяха засечени 19 дрона, навлезли в полското въздушно пространство. Беше активиран незабавно отговор на НАТО, воден от системата за противовъздушна отбрана, като полски F-16 и холандски F-35 бяха вдигнати по тревога за мисия за бързо реагиране. Три от дроновете бяха свалени, а поне осем други се разбиха на полска територия. Друг дрон проникна на 260 км навътре в Полша – по-далеч от столицата Варшава – което наложи временното затваряне на четири летища.

Още по-сериозен инцидент се случи на 13 септември, когато три руски изтребителя МиГ-31 нарушиха въздушното пространство на Естония за повече от 10 минути. Самолетите летяха успоредно на границата, навлизайки на по-малко от 10 км в естонска територия, преди да бъдат ескортирани обратно от изтребители на НАТО.

Полша и Естония се позоваха на член 4 от Вашингтонския договор, механизъм за колективни консултации, който се задейства, когато „териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните е застрашена“. НАТО отговори, като осъди „безразсъдните действия на Русия“ и обеща да засили „отбранителната и възпираща способност на Алианса, включително чрез ефективна противовъздушна отбрана“.

Имаше допълнителни нарушения в Дания (която тъкмо беше обявила закупуването на „далекобойни прецизни оръжия“), Финландия, Франция, Германия, Латвия, Норвегия и Румъния. На 3 октомври наблюдения на дронове доведоха до затварянето на летището в Мюнхен за няколко часа, като почти 20 полета бяха отменени.

Какво цели Русия?

Чрез тези свои действия Русия иска да тества готовността на механизмите за колективна отбрана на НАТО. Путин иска да разбере докъде е готова да стигне Европа в защитата на Украйна на фона на двусмислената външна политика на САЩ. С други думи: остава ли член 5 на НАТО все още надежден възпиращ фактор срещу империалистическите планове на Кремъл?

Стратегията на Русия очевидно пое в тази посока след неуспешната среща на върха в Аляска между Тръмп и Путин на 15 август 2025 г. Срещата не даде конкретни резултати и, за капак, Тръмп открито призна невъзможността за постигане на примирие между Русия и Украйна.

Политиката на Путин на „игра на ръба“ до границата на открит конфликт, за да се постигне желан резултат, трябва да се тълкува като враждебен сигнал. Кремъл казва, че не иска да спира военните действия (поне засега), защото вижда предимства в продължаването на войната. И не само това – натиска педала на газта още по-силно.

Фалшиви дронове и „сивата зона“
Целта на тази премерена ескалация се потвърждава от оръжието, избрано от Кремъл. Повечето от свалените или възстановени устройства се оказаха руски безпилотни апарати Geran-2 („Гераниум-2“), опростена и по-евтина версия на иранския Shahed-136 с широко приложение в Украйна.

Тези дронове се използват основно като примамки, за да претоварят и разсейват противовъздушната отбрана, макар че служат и за разузнаване или случайни атаки с малки експлозивни заряди.

Безразсъдните действия на Русия имат и втора цел: да измерят цялостното единство на западното обществено мнение, и по-специално на европейците. Информационните и психологическите измерения на войната са в центъра на този тип операции и имат дълбоки корени в руското стратегическо мислене – особено в последните му прояви.

Това включва разпространение на дезинформация чрез социалните мрежи или засилване на анти-ЕС и проруски политически партии, но сега то отива по-далеч – Русия съзнателно действа в „сивата зона“. Това е пространството между война и мир, където се използват принудителни, невоенни действия, за да се постигнат стратегически цели под прага на конвенционалния въоръжен конфликт.

Въпреки това, последните провокации могат да доведат до открита война, която, поне официално, никой не желае – и която би била опустошителна за всички страни.

Единен фронт?
Русия тества колективната решимост на Европа, като играе опасна игра „разделяй и владей“ с различните възприятия за заплаха на континента. И може би успява. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че „Европа вече не е в мир с Русия“, а датският министър-председател Мете Фредериксен твърди, че „Европа се намира в най-опасната ситуация от Втората световна война насам“, но други европейски политици не изглеждат готови да приемат толкова твърда позиция.

Освен това, широкоразпространените пропалестински протести, избухнали след като Израел спря флотилията с помощ за Газа, подчертаха трайните различия във възприемането на заплахите сред европейските общества. Тези разделения не се дължат само на географски или физически фактори, но и на идеологически различия – позициите в подкрепа на Палестина са свързани с левите настроения, докато подкрепата за Украйна – с центристки или десни възгледи. Слабостта на Европа, засилена от непоследователната външна политика на САЩ, обяснява до голяма степен силата на Русия.

Въпреки тези различия, последната среща на Европейската политическа общност в Копенхаген показа европейските лидери като единни, сплотени и устойчиви, докато одобряваха нова водеща инициатива, символично наречена „стена срещу дронове“.

Това няма да бъде физическа бариера, а многопластова мрежа от системи за откриване и прихващане. Тя ще се основава на съществуващите способности на отделните европейски държави за сваляне на безпилотни летателни апарати.

Към днешна дата малко се знае как точно ще изглежда тази „стена“, колко време ще отнеме нейното изграждане (министърът на отбраната на Германия Борис Писториус каза, че това може да бъде въпрос на три или четири години) и кой ще отговаря за изпълнението ѝ – Европейската комисия или държавите членки?

Войната се променя
Напълно ясно е, че страните от ЕС и НАТО трябва да адаптират своите системи за противовъздушна отбрана към променящата се стратегическа среда. Заплахата, произтичаща от Русия, вече не идва само от бързодвижещи се устройства – самолети, балистични, крилати или дори хиперзвукови ракети – а и от бързо развиващите се технологии на безпилотните летателни апарати. Тази нова заплаха трябва да бъде неутрализирана чрез използването на по-евтини методи на електронна война, включително заглушаване, подмяна или нарушаване на електронните сигнали, от които зависят дроновете.

Войната в Украйна показа, че дроновете промениха военната стратегия на XXI век. Те са евтини, малки (което ги прави трудни за засичане със съществуващите технологии), способни да нанесат значителни щети и като цяло могат да представляват несъразмерна заплаха. Дроновете правят международната сигурност по-опасна и нестабилна, като изместват военния баланс от защита към нападение.

Поради тази причина усъвършенстването на системите за защита срещу дронове е стратегическа необходимост за Европа. Реакцията на страните от ЕС и НАТО трябва да бъде решителна, бърза и ефективна, тъй като на този етап една много по-агресивна акция от страна на Русия – сухопътна инвазия в балтийските държави – вече не може да бъде изключена.

---

тия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons.