Изключително важно е политическите лидери на Стария континент добре да обяснят на своите граждани, че подкрепата за Киев не е благотворителност, а фундаментална инвестиция в собствената им сигурност

Русия комбинира различни елементи, за да дестабилизира европейския ред в сферата на сигурността – с непознати досега мащаби и интензивност     казва известният дипломат

 Волфганг Ишингер е германски дипломат, дългогодишен председател на Мюнхенската конференция по сигурността. 
Бил е посланик на Германия, в САЩ и във Великобритания. 
Един от най-влиятелните дипломати в Европа.

Интервю на Олга Танасийчук, Униан

- Господин Ишингер, как бихте характеризирали днешната ситуация в Еропа и света по отношение на сигурността? Приближаваме ли се до нова стратегическа реалност или това е ескалация на дългогодишни тенденции, които твърде дълго сме игнорирали?

- Според мен и двете: навлизаме в нова стратегическа реалност, оформена от две дългогодишни тенденции.

Първата тенденция е ревизионисткият империализъм на Русия. Предупредителните сигнали бяха очевидни от много години, особено след речта на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Кулминацията беше пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Европа трябва да признае, че войната се  завърна на континента и че Русия сега е враждебен и агресивен съсед.

Втората тенденция е свързана със споделянето на тежестта в трансатлантическите отношения. Тази дискусия не е нова, тя продължава от времето на Студената война. Последните американски администрации обаче повдигат този въпрос с по-голяма настойчивост. Ето защо Европа трябва да поеме много по-голяма роля в гарнтирането на собствената си сигурност. И точно това правим сега: увеличаваме инвестициите в отбраната и задълбочаваме европейското сътрудничество в сферата на сигурността, за да създадем по-балансиран и устойчив трансатлантически съюз.

- Според Вас, какви условия трябва да се създадат за започването на смислени мирни преговори за Украйна?

- Путин едва ли ще започне сериозни преговори докато не се убеди, че целите му в Украйна не може да се постигнат с военни средства. Ето защо Европа трябва да продължи да засилва подкрепата си за Украйна – военна, финансова и икономическа – като същевременно увеличава натиска върху руската военна машина чрез по-ефективно прилагане на санкциите например.

Всяко бъдещо мирно споразумение трябва да съдържа и ефективни гаранции за предотвратяване на нова агресия. Ако членството в НАТО в момента е политически недостижимо, трябва да се обмислят алтернативни мерки, като например силни гаранции за сигурност, присъствие на международни мироопазващи сили за възпиране на бъдещи атаки, или „таралежова стратегия“, която би осигурила на Украйна такова ниво на въоръжаване, че всяка нова агресия би имала непосилна цена.

Без такива гаранции има значителен риск всяко прекратяване на огъня да даде на Русия възможност да се прегрупира и да се подготви за ново настъпление. Ако ми беше позволено да мечтая, бих мечтал за всеобхватно споразумение между Русия, Украйна и НАТО за ограничаване и значително намаляване на конвенционалните оръжия за всички страни.

- Смятате ли, че планът на Тръмп е жизнеспособен? Или споделяте мнението на онези, които го сравняват с Мюнхенските споразумения от 1938 г.?

- Вярвам, че сегашната фронтова линия трябва да бъде основата на всеки бъдещ мирен план. Предоставянето на допълнителни териториални отстъпки на Русия или официалното признаване на анексирането на украински земи от нейна страна би насърчило по-нататъшна агресия.

Проектът на мирен план, който се появи в медиите, оставя редица критично важни въпроси без отговор. Какво биха означавали на практика „надеждни гаранции за сигурност“ за Украйна? Как биха могли да бъдат защитени правата на украинските медии в териториите, окупирани от Русия –  страна, където свободата на пресата в момента не се зачита? И кой би гарантирал спазването на демилитаризирания, неутрален статут в частта от Донецка област, която сега е под контрола на Украйна?

Тези и други въпроси изискват внимателно изясняване и задълбочено обсъждане между европейските и американските партньори преди подобно споразумение да може да се смята за жизнеспособно.

- Съществува ли реалистичен дипломатически път, който би помогнал да се избегне възнаграждаването на агресията, но същевременно би дал възможност на всички страни да намерят изход от войната?

- Дипломатическият път е възможен, но той изисква постоянен натиск върху Русия.

На Путин трябва да се покаже, че целите му не може да бъдат постигнати на бойното поле – само така може да се създадат условия за сериозна дипломация и да бъдат отклонени максималистичните искания.

Това означава, че европейските партньори трябва да продължат да предоставят на Украйна мащабна военна и икономическа подкрепа, като същевременно поддържат натиска върху руската икономика.

Дипломатическият процес трябва да бъде подготвен и проведен внимателно. Вместо да се обявяват мирни планове без предварителни консултации с Украйна и европейските партньори, е изключително важно Съединените щати, Европа и Украйна да разработят обща позиция, която да могат координирано да представят на Русия.

Създаването на постоянна контактна група за Украйна би могла да играе важна роля за осигуряване на координация по време на целия този процес.

- Какви поуки от други преговори за прекратяване на конфликти може да се приложат към украинския контекст?

- Като главен преговарящ от страна на Германия при мирните преговори в Дейтън през 1995 г. (за прекратяване на войната в Босна и Херцеговина – б. р.), ясно си спомням как Съединените щати и европейските съюзници работеха неуморно, за да хармонизират позициите си максимално, което им позволи да застанат единни пред страните.

Днес съюзниците от НАТО и Украйна биха могли да имат голяма полза от подобен координиран подход.

- Как оценявате международната подкрепа за Украйна към сегашния момент – политическа и военна? Има ли риск от „умора от войната“ на Запад, която да подкопае дългосрочните стратегически ангажименти?

- Има такъв риск, въпреки че се колебая да използвам термина „умора от войната“ по отношение на западните общества. В крайна сметка, именно Украйна и нейният народ търпят всекидневни страдания в тази война и имат пълното право да говорят за изтощение.

Затова е изключително важно политическите лидери на Европа добре да обяснят на своите граждани, че подкрепата за Украйна не е благотворителност, а фундаментална инвестиция в собствената им сигурност. Когато ситуацията се обяснява честно на хората и с тях се разговаря като с равни, мнозина разбират, че помощта за Украйна е необходима. 

- Кои събития от последните месеци и седмици смятате за най-значими за европейската система за сигурност като цяло?

 - Една от тревожните тенденции е изключването на Европа от мирните преговори. 

Европа беше изненадана от публикувания проект за план в 28 точки и трябваше набързо да формулира алтернатива. Това повдига въпроса: защо европейските държави не подготвиха предварително своите предложения, проактивно?

Друго важно развитие, което си струва да споменем, е нарастващото напрежение между САЩ и Венецуела, както и изявленията, сочещи нов фокус на вниманието на САЩ –  върху Западното полукълбо. Въпреки че възможните последици все още не са ясни, това изместване на вниманието може да означава намаляване на политическите и военните ресурси на САЩ, ангажирани с гарантирането на европейската сигурност и подкрепата за Украйна. Европейците трябва да бъдат подготвени за тази възможност.

- Как би могла Европа да балансира политиката на възпиране и диалога в отношенията си с ревизионистките държави?

- Както по време на Студената война, възпирането и диалогът са двете страни на една и съща монета.

Европа трябва да остане отворена за диалог, но винаги от позиция на силата. За целта Европа трябва да инвестира сериозно в сферата на отбраната и сигурността, да задълбочи сътрудничеството между държавите и да се поучи от безценния украински боен опит и иновациите.

- Как влияят последните геополитически тенденции на дневния ред на предстоящата Мюнхенска конференция по сигурността? Кои теми ще получат по-голямо внимание през тази година?

- Все още работим по дневния ред. Европейската сигурност обаче ще бъде ключова тема, както и в предходни години. Това със сигурност включва Украйна.

Както винаги, ще разгледаме широк спектър от теми: от традиционни проблеми на сигурността – като въоръжените конфликти по света, до по-широкообхватни предизвикателства – като продоволствената сигурност, климата, технологиите, енергетиката и икономическата сигурност.

- Как се адаптира конференцията към свят, в който заплахите за сигурността все повече са взаимно обвързани  – от кибератаките и хибридните атаки до енергийната сигурност и глобалните вериги за доставки?

- Тази взаимна обвързаност не е нова и ние я отразяваме в дневния ред на конференцията от няколко години.

Новото обаче са мащабът и интензивността, с които Русия комбинира различни елементи, за да дестабилизира европейския ред в сферата на сигурността. Способността ни да реагираме на подобни враждебни стратегии трябва да бъде засилена. Това ще изисква по-голям фокус върху цялостните подходи и по-задълбочен стратегически анализ на това какво означава възпиране в контекста на хибридните заплахи.

- Ще успее ли международната общност да възстанови доверието и ефективния диалог през следващите години?

- Предизвикателствата, пред които е изправена международната общност, са огромни – от руската агресия срещу Украйна и останалата част от Европа до последиците от развитието на изкуствения интелект и промените в климата.

Уверен съм, че ще можем да преодолеем тези предизвикателства. Мюнхенската конференция по сигурността ще продължи да служи като платформа, където водещи международни политически фигури обсъждат как да се справим с тези проблеми и да направим света по-безопасно място.

Превод: Faktor