Киев трябва да координира преговорната си позиция с европейците, така че тя да е обща и да засилва гласа на украинското общество

Интервю на Татяна Урбанска, Униан

Володимир Фесенко е председател на Управителния съвет на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“. Автор на повече от 80 научни и учебно-методически публикации (в частност, съавтор на няколко учебника по политология) и повече от 100 публикации в печатни медии. Член на Обществения съвет към Министерството на външните работи на Украйна. Член на Руско-украинския консултативен съвет.

- След посещението на специалния представител на президента на САЩ Доналд Тръмп Стив Уиткоф в Москва, отново започнаха разговори за евентуална среща между руския диктатор и американския президент, както и за тристранна среща с участието на украинския президент. Колко реалистично е това? Или е пореден опит на Русия да забави преговорите?

- Иронията е, че идеята за подобна среща на върха всъщност принадлежи на Зеленски (той я промотира поне от февруари 2025 г.). И наистина съществува риск от забавяне. Това може да е част от тактиката на Путин: срещаме се, започваме някакви преговори, не се съгласяваме за нищо... Такъв вариант, за съжаление, е възможен. 

В същото време, когато Тръмп се съгласява на подобна среща, той ясно заявява, че наистина иска да се постигне споразумение, иска да има конкретен резултат. Той вече не се задоволява с приятни разговори с Путин. 

Но има и още един риск за нас – и мисля, че това е най-голямото предизвикателство – че Путин може да се опита да убеди Тръмп да сключи мир при руските условия.

- За териториални отстъпки от Украйна ли говорим?

- Това е най-лесният вариант. Тук не става въпрос вече за ултиматумът, който руснаците имаха доскоро, а за някакъв вид смекчен вариант. Например, може да бъде украинците да се съгласят да признаят Крим, или да променят Конституцията... Може би няма да бъдат поставени всички условия наведнъж, но възможността за подобни отстъпки може да се превърне в условие за прекратяване на огъня. И тук въпросът е: ще се съгласи ли Тръмп на това?

За нас рискът е, че Тръмп, без да навлиза в подробности, без да разбира, че това може да означава пренебрегване на Украйна като  страна (не говорим за Зеленски, а за украинското общество), просто да се съгласи на това. И по този начин Путин може да провокира промяна в отношението на Тръмп към Украйна.

- В смисъл, да бъде обвинена Украйна, че не е съгласна на „мирни условия"?

- Да. Това е хитра маневра за промяна, за преформатиране на ситуацията, за да ни натопи. Опит да убеди Тръмп, че проблемът не е в Путин, че не той не иска да сложи край на войната, а видите ли Украйна не иска.

- Може да се предположи, че Тръмп наистина не разбира подобни нюанси. Но европейците разбират добре тези нюанси. Ситуацията сега изглежда така, сякаш Русия се опитва да откъсне Европа от преговорния път САЩ-ЕС-Украйна. В крайна сметка, когато става въпрос за преговори на най-високо ниво, европейските лидери напълно „отпадат“ от тази „формула“. Ще продължат ли европейците да убеждават Тръмп, че признаването на Крим ще означава легитимиране на руската агресия? И че това дава на Русия „зелена светлина“ да продължи да действа по същия начин?

- Разбира се, европейците могат и трябва да убедят Тръмп. Темата за това кой точно от Европа трябва да участва в преговорите и да влияе на преговорния процес не е от днес, тя съществува от февруари тази година. Американците (и това е много добре) някак си координират преговорната си позиция с Руската федерация преди всичко с нас, но и с европейските лидери. 

В крайна сметка сега, след като Уиткоф разговаря с Путин в Москва, Тръмп прие това макар и сдържано, но като цяло положително, и се обади на Зеленски. А преди това той разговаря с Зеленски и с група европейски лидери…

Следователно, въпреки че европейците няма да бъдат на масата за преговори на лидерско ниво (които все още не е известно дали ще се състоят), те вече са в контакт с американците. И Украйна трябва да координира преговорната си позиция с европейците, така че тя да е обща и да засилва гласа на Украйна.

Нека ви напомня, че през март успяхме да формираме почти идентична позиция със САЩ – пълно прекратяване на огъня за 30 дни с възможност срокът да бъде удължен. Сега, ако успеем да формираме обща преговорна позиция, това ще бъде определена гаранция за нас. В крайна сметка има рискове Путин да започне да измисля неща, с които да се опита да ни натопи. Затова трябва да играем на сигурно.

- Струва ми се, че Русия ще отложи „подготовката за преговори“ със САЩ и Украйна докато Путин и китайският лидер не се споразумеят за позициите си. Срещата им е насрочена за началото на септември. Споделяте ли това мнение?

- Напълно споделям позицията, че е в интерес на Русия сега да не бърза. И това, между другото, е традиционна тактика от страна на Путин, за да има време да промени ситуацията. За сравнение: когато през май европейските лидери заедно със Зеленски ясно заявиха на Путин, че или се съгласява на прекратяване на огъня, или ще има нови санкции, той преформатира ситуацията и излезе с контраинициатива. Каза, че е готов за преговори, дайте да ги насрочим в Истанбул...

За съжаление, Тръмп се съгласи с това, след което въпросът за санкциите срещу Русия беше отложен за неопределено време. Преговорите започнаха, но нямаше резултат в посока прекратяване на войната. Сега ситуацията е подобна. Путин може да повтори този „трик“: да предложи преговори на най-високо ниво. Но целта му е да печелят време, за да убедят Тръмп, че е необходимо да се преговаря при руските условия.

Що се отнася до Китай, както Пекин, така и американците не искат нова търговска война. И те разбират, че Китай може да повлияе на Русия и да убеди руснаците все пак да спрат войната. В същото време Путин може да се опита да се съгласи със Си Дзинпин, че трябва да действат заедно срещу Тръмп. Всичко това прави ситуацията още по-конфликтна. Затова мисля, че в близко бъдеще ще има остра тактическа борба около това кога може да се проведе среща на най-високо ниво (това е тема номер едно), къде може да се проведе тази среща и трето, какъв ще бъде нейният дневен ред.

- И какъв би могъл да бъде този дневен ред?

- Американците вероятно ще настояват (както и ние), че задължителният резултат от такава евентуална среща трябва да бъде прекратяване на огъня, поне поетапно, като се започне от въздуха. И след това - начало на преговори за пълно прекратяване на огъня. А руснаците, напротив, ще изложат своите условия, ще казват, нека първо украинците се съгласят на някои от техни капризи, след което те ще се съгласят на прекратяване на огъня.

В крайна сметка трябва да сме наясно, че подобна среща може и да не се състои.

- Може ли един от факторите, заради който срещата на върха може да не се състои, да бъде фактът, че Путин е признат за международен престъпник?

- Всъщност, колкото и да ни се иска ясно да се признае, че Путин е престъпник, с който не трябва да се преговаря, американците имат малко по-различен подход (и отношение към решенията на Международния наказателен съд). Всъщност има заповед за арест срещу Путин и други руски служители по обвинения в конкретни военни престъпления. На юридически език това е подозрение, но все още не е осъдителна присъда. За американците това не е проблем.

В същото време това е неудобство за Путин, защото формално може да се сблъска с някои правни проблеми. И Путин всъщност реагира на това: избягва рискове, посещения дори в приятелски страни... И тук можем да говорим за потенциално място за преговори...

- Но колко етично е да се ръкуваш с истински военнопрестъпник?

- За съжаление, това изобщо не се отразява на контактите на американците с Путин. Моралният аспект има тежест в Европа, а доказателство за това е началото на създаването на специален трибунал. Тук преговорите си са преговори, а претенциите срещу Путин като военен престъпник са нещо друго, нищо че остават. Също така, тази „линия на справедливост“ остава отворена за нас, така че трябва периодично да си я напомняме.

Превод: Faktor.bg