АНТИКОР
Често може да се чуе мнението, че разрешителната политика на Сталин по отношение на църквата  е израз на неговото  осъзнаване и подкрепа за църквата. Разбира се, това не е така.
На 4 септември 1943 г. Сталин създава Руската православна църква – Московската патриаршия (по-рано НЕ е имало такава организация), и назначава за главен поп Сергий. Истинският ръководител на РПЦ-МП обаче е бил Карпин, офицер от КГБ. Тази структура на спецслужбите се създава с цел разкриването на лица, сътрудничещи с нацистите в енориите, създадени от Хитлер (а други и не е имало) в отново освободените от германските войски територии. Със същата цел през следващата 1944 г. се създава ВСЕХБ (евангелска организация на баптистите в бившия Съветски съюз - Всесоюзный совет евангельских христиан-баптистов) като асорти от различни протестанти — представлява подразделение на разузнаването на КГБ. Именно по този начин – като 

подразделение на спецслужбите,

 съществуват Московската патриаршия и ВСЕХБ до самия край на СССР. 
След августовския пуч (1991 г.) комисия на Върховния съвет (висшия орган на властта в СССР) разкрива архивите на КГБ и публикува данните, показващи, че цялото ръководство на РПЦ-МП е от агенти на КГБ. Включително Ридигер (Алексий II) – агент „Дроздов“, Гундяев (Кирил) — агент „Михайлов“, и т. н. А при протестантите Карев, Жидков, Пономарчук, Андреев, Белих, Радчук, Котяков, Бондарук, Саркисян…
Разкрит е и агентурният псевдоним на друг виден църковен агент на КГБ – „Абат“. Той принадлежи на Високопреосвещенството Питирим, митрополит Волоколамски и Юриевски.

В седмичното издание „Огоньок“ е разобличен „агент Антонов“ – Киевския митрополит Филарет (Денисенко), сега Патриарх Киевски и на цяла Украйна (от подопечната на Москва църковна организация, която враждува с автокефалната Православна църква на Украйна – б.р.). На него са посветени три статии. Авторът им Александър Нежний (може и да ги е написал по разпореждане на органите) завършва последната си статия „Третото  име“ така: „При рождението му Негово Блаженство е наречен Михаил, при постригването за монах са му дали името Филарет, третото му име е посочено в КГБ.“ (Както е известно от Глеб Якунин, Киевският патриарх Денисенко е признал за връзките си с КГБ.)

Да вникнем в значението на това трето име. Монахът получава трето име само при подстригване във великия ангелски образ – великата схизма (пълно отричане от света – б.р.), а Негово Блаженство и събратята му по Синод са получили това трето име от КГБ при „подстригването“ за агентурна служба в интерес на богоборческата империя на злото. Следва да отбележим, че бъдещият агент на КГБ сам си е избирал „третото име“ и формално го е получавал, поставяйки подписа си върху документа за сътрудничество.
Владимир Зелински* развива богословски тази мисъл така: 
„Там, където зад имената на епископи от църквата се крият прозвища или псевдоними, тя, т.е. 

църквата, се превръща в антицърква,

 което се е изисквало от организатора на този спектакъл. 
Защото името, освен всичко друго, е и частица от литургията. Името Божие, както и името на човека. Когато при Великия Вход се споменават имената на Патриарха, управляващия архиерей, извършващия службата свещеник и „всички предстоящи и молещи се“, то в този момент, в няколко думи сякаш се събира и оглежда цялата Църква. Тук тя предстои пред Отца, Който знае всеки по име. Под това име Той призовава, помни, води, съди, спасява ни и – независимо от нашата вяра или неверие – изпраща по пътя ни Ангел-Хранител.
„Който има ухо, да слуша какво казва Духът на Църквите: на този, който победи, ще дам да вкуси от скритата манна и ще му дам бял камък, и на камъка написано ново име, което никой не знае, освен този, който го получи.“ (Откр. 2: 17). 
Но и там, където волно или неволно се пародира Църквата, също има смяна на имена. „Потьомкин“, „Григорий“, „Абат“, „Адамант“… 
Също в Апокалипсис се казва: „… и няма да имат покой ни денем, ни нощем покланящите се на звяра и образа му и приемащите белега на името му“. (Откр. 14; 11). 
Нима всички „потьомкинци“ и „абати“ никога не са си спомнили, не са чули със сърцето си тези Иоанови слова?“  („Сказанное в темноте“ /„Казано в тъмнината“/, Русская мысль, 24 апр. 1992, с. 6-7).
Парламентарната Комисия установява, че бившият представител на Патриаршията в САЩ архиепископ Климент (сега Калужски) е агент „Топаз“. Воронежкият митрополит Методий доскоро се е крил зад агентурния псевдоним „Павел“. Минският митрополит Филарет е „Островски“. Покойният митрополит Никодим Ротов е „Светослав“, а патриарх Алексий II – „Дроздов“.
Огласяването обаче ни най-малко не им пречи да продължат обичайните си занимания – да извършват богослужения, да изповядват вярващи, да приемат посланици и други видни чуждестранни велможи, да свикват църковни събори и синоди, да организират различни благотворителни акции.

В словото си за това, че не бива да се лъже, Авва Доротей пише:
„… Нито една злоба, нито една ерес, нито самият дявол не може никого да изкуши, освен под маската на добродетелта.  Апостолът казва, че дяволът се преобразява в ангел на светлината, затова не е чудно, че и слугите му се преобразяват в служители на истината.“  (Кор. 11: 14-15) 
На събрание на студенти от Московския държавен университет шефът на отдела за външни църковни отношения на Московската патриаршия – Кирил Гундяев, Смоленски и Калининградски митрополит (агент „Михайлов“ — сегашният патриарх на РПЦ-МП), заявява, че фактът на срещата на духовенството с представители на КГБ е „нравствено безразличен“. (Бюлетин „Прямой путь“, N 1-2, 1992 г.) С това изказване по никакъв начин не можем да се съгласим. Няма как да смятаме, че подобна намеса в църковния живот е нормална и безвредна за Църквата при каквото и да било държавно управление – още повече, че то е богоборческо. Не може да има две мнения за това. Аморалността на това положение е очевидна.

Много хора смятаха и твърдяха, че патриарх Алексий II е бил избран чрез свободно волеизявление на архиереите от Московската патриаршия. Но според публикуваните документи, по време на подготовката за Поместния Събор през 1990 г. шефът на КГБ и бъдещ пучист Крючков е разпратил по всички управления на КГБ специална шифрована телеграма, предлагаща на управленията да  способстват за избирането на Ленинградския митрополит Алексий (Ридигер) на патриаршеския престол. 
Смеели ли са събраните на събора църковни агенти да игнорират шефа си? За всички тези години нито един от агентите в расо като „Дроздов“, „Абат“, „Островски“ и другите, още не разкрити – нито един от тях не даде пример за покаяние! Нито един!

Кратка справка за служителите на дявола-антихрист в православието:

Алексий II, Патриарх Московски и на цяла Русия, също Митрополит Ленинградски и Новгородски, Управляващ работите та Московската патриаршия, Митрополит Талински и Естонски – той е агентът на КГБ “Дроздов”.

Кирил Гундяев (със светско име Владимир Михайлович Гундяев), Патриарх Московски и на цяла Русия, председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия, бивш Митрополит Смоленски и Калининградски— в документите на КГБ той е “Михайлов” 

Владимир Михайлович Гундяев е роден на 20 ноември 1946 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург) в семейство на свещеник и училищна преподавателка по немски език. След като завършва средното си образование през 1965 г., постъпва в Ленинградската духовна семинария, а след това в Ленинградската духовна академия, която завършва през 1970 г. На 12 септември 1971 г. 24-годишният младеж получава сан архимандрит и е изпратен в Женева като представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите. Той остава в Женева на тази длъжност до декември 1974 г.
От декември 1975 г. В. М. Гундяев става член на Централния комитет и Изпълнителния комитет на Световния съвет на църквите, а от 1975 г. е член на комисията „Вяра и устройство“ към Световния съвет на църквите. От 3 март 1976 г. е член на Синодалната комисия по въпросите на християнското единство и междуцърковните отношения. От ноември 1976 г. до октомври 1978 г.  В. М. Гундяев е заместник на Патриаршеския екзарх за Западна Европа. През 1978 г. е назначен за заместник-председател на  Отдела за външни църковни отношения. Работи на тази длъжност до края на 1983 г.
На 13 ноември 1989 г. В. М. Гундяев е назначен за председател на Отдела за външни църковни отношения в Московската патриаршия. Остава на тази длъжност до самото му избиране за Патриарх на 27 януари 2009 г. 

Ето какво казват отчетите на съветския КГБ:

1972 г., февруари
За Нова Зеландия и Австралия заминават агентите „Светослав“ и „Михайлов“ – за да участват в заседание на Централния комитет на Световния съвет на църквите. 
1973 г., януари
За Тайланд и Индия, за участие в работата на Световния съвет на църквите, са изпратени агентите на КГБ „Магистър“ и „Михайлов“. Те са оказали влияние върху работата на Съвета и са представили на спецслужбите материали, представляващи оперативен интерес - за положението в Световния съвет на църквите и значими данни за отделни църковни деятели.
В Прага, за участие в Християнската мирна конференция, е изпратен агент „Кузнецов“, от когото също е получена информация, представляваща оперативен интерес.

1973 г., февруари
Генералният секретар на Световния съвет на църквите Филип Портър пристига в СССР като гост на Московската патриаршия. Съобщава се, че върху него е упражнено изгодно за Русия влияние чрез агентите „Светослав“, „Адамант“, „Михайлов“ и „Островски“. Освен това е получена представляваща оперативен интерес информация. 

През 1982 г. са проведени 1809 срещи, получени са 704 съобщения.
Из отчета на заместник- началника на 4-и отдел на 5-о Управление на КГБ полковник Н. Н. Романов за работата през 1982 г. – обобщение на най-значимите резултати:
В Грузинската и в Арменската църква, чрез водещата агентура на РПЦ, стабилно биват поддържани позициите на лоялност и активна подкрепа за „миролюбивата политика на съветската държава“. 
В съответствие с плана за активни действия срещу разполагането на ракети със среден обсег в Европа, по религиозни канали е осъществен комплекс от акции за въздействие върху обществено-политическите кръгове в западноевропейските страни. Това става по силата на постановления на Централния комитет на КПСС (Комунистическият партия на Съветския съюз), утвърдени от ръководството на КГБ на 28. 08. 1981 г., както и в рамките на съвместния план със служба „А“ на Първо главно управление на КГБ за оказване на благоприятно за СССР влияние върху клерикалните кръгове на Запад. Това се осъществява чрез водещата агентура на КГБ – „Абат“, „Антонов“, „Кузнецов“, „Нестерович“ и др.
 Чрез агентурните възможности на РПЦ и чрез приятели  Папата е убеждаван, че „прекомерното“ му увлечение по униатския въпрос може само да нанесе вреда на отношенията между Ватикана и РПЦ.

1983 г., февруари
За Швейцария заминават агентите „Михайлов“ и „Константин“, за да участват в дейности по подготовката за асамблеята на Световния съвет на църквите.

1983 г., април
Чрез агентите „Островски“ и „Кузнецов“ е подготвено открито писмо от патриарх Пимен до президента на САЩ Рейгън. Писмото, публикувано във вестник „Ню Йорк таймс“, е препечатано в броя на вестник „Известия“ от 11. 4. 83 г. и е насочено към приятели за публикуване в техните вестници.

1983 г., май
Делегация на Руската православна църква начело с патриарх Пимен заминава за Народна република България, където се провеждат юбилейни тържества по случай 30-годишнината на патриаршията на Българската православна църква. В състава на делегацията са включени агентите от органите на КГБ „Островски“, „Николски“, „Огнев“, „Сергеев“, също и оперативен работник от действащия резерв под съответното прикритие на служител на патриаршията.
До Ирландия пътуват агентите „Абат“, „И. Сергеева“, „Т.В.“.

1983 г., юли
Във Ванкувър (Канада) се провежда  6-ата генерална асамблея на Световния съвет на църквите. В състава на религиозната делегация на СССР са включени 47 агенти от органите на КГБ, подбрани сред религиозните авторитети, свещенослужителите и техническия персонал.

1983 г., септември-октомври
В Москва между 28 септември и 3 октомври, в Издателския отдел на Московската патриаршия, се провежда среща на представители на църковната преса, в чиято работа участват 12 чужденци. Разглеждат се въпроси, свързани с обмена на информация. Чрез агентите „Абат“ и „Григорий“ върху чужденците е оказано политически изгодно за Русия въздействие.

В Москва се провежда заседание на  работната група на Християнската мирна конференция по проблемите на  разоръжаването. С цел стимулиране на приемането на изгодни за Русия решения и проучване на отделни делегати, за участие в заседанието са насочени 9 агенти на КГБ, сред които „Антонов“, „Островски“, „Кузнецов“, „Вадим“. Заседанието преминава успешно, заключителните документи отговарят на интересите на Москва.

*Владимир Зелински е православен свещеник, религиозен писател, публицист, преводач – роден в Ташкент, Узбекска ССР, на 23 септември 1942 г,