В библейските текстове за Велики Четвъртък светите отци са ни завещали да спомняме четири събития в този ден: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и накрая - предателството на Иуда.

В народния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се приготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.

Според един текст, запазен в манастира „Св.Анастасий” близо до Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена. Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражание, започнали да си раздават червени яйца.

Според някои учените обаче този обичай е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в. И днес в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се наричат парашки. Етимологично те се свързват с древна славянска дума, която означава „гръм, светкавица” и имат семантична връзка със славянския бог Перун – богът на гръмотевиците. А името на този бог у полабските славяни и днес звучи като Четвъртък.

Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък. С него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ. Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила. Затова червено яйце слагали в чеиза на момите – за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други - заравяли в градина или нива, да пази посевите от природни бедствия.

С времето започнали да се правят и писани яйце . В тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи. Димитър Арнаудов не случайно ги е нарекъл „първообраз на народното живописно изкуство”.

Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики Четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали сред близките си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жените приготвяли обредни питки, които раздавали сред близки и съседи.

В нощта на Велики четвъртък ходели и магьосници. Те бродили по тайна доба в нивите, градините, лозята, сред овцете и кравите. Излюпвали под мишниците си пилета-мамници, които превземали чуждото плодородие. Хората се страхували от тези бродници. Затова, за да се предпазят от тях, прекаждали около къщата и в двора, или оставяли на синорите трънки от глог.