Георги Боздуганов

 Преди 82 години на днешния ден Народното събрание касира мандатите на всичките деветима комунистически депутати. Истинската причина не е в това, че са комунисти. Всеизвестно е, че те са - маскирани като безпартийни.  Партиите са забранени след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през 1934 г.,  но компартията  печели 10 места на изборите през 1939 г.  На 22 юни 1941 г. след началото на междусъюзническта война на Третия райх срещу Съветския съюз Коминтернът, под ръководството на Георги Димитров, издава от Москва

директива за “въоръжена  борба” 

срещу германската армия и сваляне на правителството на Богдан Филов. Това вече е сериозен проблем - народни представители, които от депутатската скамейка се готвят да се борят с оръжие в ръка за премахване на самия парламент и законно избраното правителство. Проведени са неформални увещателни разговори, но депутатите не отстъпват и не се съгласяват да се разграничат публично от московската директива, макар да знаят, че България не е окупирана, германска армия няма и правителството не възнамерява да къса дипломатически отношения с Кремъл и да изпраща войски на Източния фронт. Въпреки това 

тероризмът започва - създават се бойни групи и шумкарски чети, 

убити са полицаи. Времето за церемонии свършва. Комунистът Никола  Сакаров се отказва от депутатското място, но съратниците му нямат такива намерения и Народното събрание определя комисия за разследваане на дейността им. На 10 юли 1941 г. в открито заседание тя представя доклад, според който те са “активни комунисти, избрани чрез провеждане на комунистическа агитация  и с подкрепата на нелегално съществуващата  комунистическа партия”, като са “преминали към нелегален живот и са продължили своята дейност по конспиративен път” с цел извършване на “революция и установяване диктатура на пролетариата”. Аргументите са повече от достатъчни и Народното събрание гласува с абсолютно мнозинство касиране на мандатите на Аврам Гачев, Атанас Къдрев, Белю Белев, Димитър Захариев, Коста Светлов, Любен Дюкмеджиев, Никола Джанков, Петър Митев и Тодор Поляков. Тези хора са подписали декларации за лоялност към държавата според изискванията на закона, но за всички е ясно, че след като са избрани с пари на московския Коминтерн, те действат според неговите инструкции.

Въпреки че на Източния фронт Вермахтът напредва със скорост на придвижване и сталиновите армии търпят колосални загуби фокусът върху България не е изоставен. Незабавно започват емисии от Москва на нелегалната радиостанция “Христо Ботев”. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров и Вълко Червенков неуморно призовават за

 въоръжена борба и завземане на властта

 Освен думи обаче и дела трябват. Още на 2 юли Г. Димитров е записал в дневника си: „Подготвяхме хора от политемиграцията за бойни действия и политическа работа в тила на врага“. Със съветски самолети и подводници са изпратени 55 диверсанти под ръководството на опитни офицери като Цвятко Радойнов и Христо Боев, които да оглавят борбата. Почти всички са заловени и изправени пред съда. За да избегнат смъртната присъда и бъдат изпратени във военнопленнически лагер главатарите молят съветските власти да разкрият, че са офицери от Червената армия.  В Москва Димитров е уведомен, че молбата им няма  да бъде удовлетворена, а министър Молотов заявява на българския посланик, че това са хитлеристки агент-провокатори. След войната им издигат паметници и масово кръщават улици.

Съвременните путински методи не се различават особено от сталинските. Дезинформационните радио-емисии днес са заменени от фабрики за интернет тролове, въоръжени “зелени човечета” бяха използвани в Крим, а в българския парламент броят на кремълските “хранени хора” е далеч по-голям. Логично възниква въпросът дали 

поредната московска партия трябва да бъде забранена

 и депутатски мандати - касирани. Аргументите са в провежданата политика:

 — чрез фалшив референдум да се спре пътя на страната към еврозоната, 

—да се поддържа кремълският ядрено-електрически диктат чрез наливане на пари в допотопното беленско оборудване,

— спиране на оръжейните доставки за Украйна, с ясната презумпция, че след падане на Киев кремълската върхушка ще насочи усилия за изваждане на страната ни от ЕС и НАТО.

     Основания има, но в условията на демокрация репресивните мерки са незаконосъобразни и …. безполезни. Регистрацията на нова партия със същите цели ще отнеме броени дни, а касацията ще влезе в съдебен водовъртеж, където ще се търкаля с месеци и вероятно ще бъде отхвърлена. 

Ефективното решение може да бъде записано с три думи: 

ПЪТЯТ НА ПАРИТЕ

Неотдавна Лена Бориславова  цитира секретен доклад на ДАНС, според който определени лица обилно разпространяват кремълска пропаганда срещу заплащане от четирихиляди лева месечно. Руската резидентура безспорно пострада с изгонването на 70-те “дипломати”, но нека не си правим илюзии. В течение на последните 30 години тя създаде нова голяма мрежа за информация и влияние. За да бъде разградена, тя трябва да бъде огласена и списъкът с имената на “четирихилядниците” да стане незабавно публичен. Това обаче е само върхът на айсберга защото е ноторно обяснимо как кремълски партизани, установени в Парламента, внезапно стават собственици на луксозни крайморски имоти и свръхскъпи автомобили, и дори малолетните им деца закупуват апартаменти на стойност над 200 000 лева.

Предстои много работа за службите, които незабавно трябва да бъдат реформирани и да работят изключително за нашия национален интерес. В противен случай все по-оглушително ще звучи московското послание: „Ще ни слушате. Ние 

плащаме за да владеем над вас

 Ние искаме подчинение. Не трябва да говорите срещу нас и в никакъв случай не трябва да протестирате срещу нас.”