Историкът Юрий Фелштински смята, че идването на Доналд Тръмп в Белия дом практически е унищожило НАТО. Това прави Естония още по-заинтересована Русия да не завземе Украйна, защото в противен случай руската инвазия в балтийските държави според Фелштински е неизбежна.

Историкът се опасява, че с идването на Доналд Тръмп в Белия дом алиансът НАТО вече не съществува.

Интервю на „DW“ -    Естония с Юрий Фелштински:

— Втори пореден път идвате в нашата страна. Имате ли някаква връзка с Естония?

— Не особено. За първи път бях тук през 1976 г. — туристическо пътуване. Две години по-късно напуснах СССР завинаги и чак миналата година се върнах отново. В Естония обаче са публикувани няколко мои книги („ФСБ взривява Русия“, „КГБ играе шах“, „СССР - Германия 1939-1941“), така че естонският читател приблизително знае кой съм. Надявам се да издадат и „От червения терор до терористичната държава“.

— В изказванията си неведнъж споменавате страната ни косвено — че ако Путин завземе Украйна, следва Молдова, а после — балтийските държави.
— Това е очевидно: не съм открил Америка. Украйна никога не е била крайната цел. В началото на 2022 г., когато Путин реши, че ще я завладее бързо и няма какво да крие, той директно заяви, че не го удовлетворява международното влияние на Русия и че иска да възстанови онова, което някога е имал СССР. Ако добавим и недоволството му от разширяването на НАТО, става ясно, че той се стреми да възроди или Руската империя, или Съветския съюз и да анексира републиките, откъснали се през 1991 г.

— Защо именно в този ред: Украйна, Молдова, после Балтика?
— От 2014 г. Русия се опитва да си пробие път до Приднестровието. Там вече има сериозен проруски анклав и са издадени 220 000 руски паспорта на молдовски граждани (точно както преди в Абхазия и Южна Осетия преди нахлуването в Грузия). Путин иска да влезе в Молдова под претекста за защита на руснаци.
Ако това се случи, Молдова ще е лесна плячка, след което Русия ще тръгне към балтийските страни. Най-вероятно агресията ще започне с Литва, под предлог за създаване на коридор към Калининград. Помните ли как започна Втората световна война с атаката на Данциг? Путин е заимствал много от фюрера.

— Ако Путин нападне Литва, ще бъде ли задействан член 5 от устава на НАТО?
— Страхувам се, че с Тръмп в Белия дом трябва да приемем, че НАТО вече не съществува. Засега това не се обявява публично — нито от Европа, нито от САЩ, нито от Украйна. Но изобщо не мога да си представя как Тръмп би обявил война на Русия при нападение срещу балтийска държава. Напротив — страхувам се, че ще се постарае да дестабилизира и останалите елементи на НАТО.

— Никога не сте казвали директно, че Тръмп е агент на КГБ, но винаги сте подчертавали зависимостта му от Путин.
— В цивилизована страна е почти невъзможно да докажеш, че някой е вербуван агент, затова и не съм се опитвал. Но и не е необходимо: знаем със сигурност, че Русия му е помагала финансово от 2007 г.

— Давали са му кредити?
— Не само. Руски пари са използвани и за закупуване на негови имоти. Тази помощ беше част от руска многоходова операция за победа на Тръмп на изборите. Русия активно му помогна в първата кампания, и той ѝ се отблагодарява.

— Но по време на първия си мандат Тръмп не е взел решения в полза на Русия?
— Това не е съвсем вярно. И тогава той предприе някои стъпки — въпреки силното медийно внимание и риска. Кампанията му се ръководеше от Манфорт — човек на Дерипаска, работил с Янукович. Флин беше съветник по сигурността — доказано е, че е получил десетки хиляди долари от Русия. Рекс Тилърсън не беше агент, но дължи богатството си на бизнеса в Русия.

— Но в администрацията го наричаха „възрастният в стаята“.
— Именно. Кремъл му ги подсказа. Сам никога не би ги избрал.

— Всички те обаче си тръгнаха: Манфорт и Флин заради скандали, Тилърсън по собствена инициатива.
— Да, и нито един от тези скандали не беше свързан с Русия. В Америка е трудно да се заяви, че президентът е свързан с враждебна държава.

— Разследването за руската намеса продължи две години, но докладът на Мълър...
— ...беше толкова беззъб, че от него не можеше да се разбере нищо. Това даде на Тръмп възможност да твърди, че е оправдан по всички обвинения.

В Естония има по-малко агентура отколкото в Латвия

— Изучавате специалните служби. Има ли много руски агенти в Естония?
— Трудно е да се каже с точност, но мисля, че са по-малко отколкото в Латвия или Полша. В Латвия има най-голямата „пета колона“ — проруски партии и групи, и значително проруски настроено население. Там е по-лесно за Русия да действа.

— А защо повече агенти в Полша?
— Полша исторически е антируска. Но след 2022 г. с бежанската вълна — украинци и руснаци — ситуацията се промени. При масови миграции винаги се откриват възможности за агентура.

Тръмп промени всичко

— Какво трябва да следят естонците, за да разберат, че заплахата от Русия вече е реална?
— Светът се промени с Тръмп. Естония, Латвия, Литва, Финландия, Швеция, Полша не могат сами да спрат руска атака. Не защото руската армия е силна, а защото за командването ѝ човешкият живот няма стойност.

— Украинците недооцениха това?
— Да. Дори Залужни призна, че са очаквали Русия да се оттегли при големи загуби. Но Русия е готова да губи милиони и да продължава, сякаш нищо не се е случило. Западът ограничи Украйна — забрани ѝ да удря руска територия. Защо? Защото САЩ и ЕС не искат Русия да загуби войната, нито Украйна да я спечели — страхуват се от разпад и ядрена ескалация.

— Повтарям въпроса: какво трябва да наблюдава Естония?
— Преди Тръмп беше ясно: ако нападнат Естония, НАТО ще реагира. Сега тази увереност я няма.

— При Байдън член 5 би се задействал?
— На 100%. Може да се спори за конкретните действия, но формално НАТО би реагирал.

— Байдън сгреши в началото на инвазията?
— Катастрофално. Заяви: „Няма да отстъпим нито сантиметър от територията на НАТО“. Това значеше: Украйна може да бъде завзета. А Финландия и Швеция тогава още не бяха в НАТО.

— Какво е трябвало да се направи?
— Като историк съм разигравал хипотетично: ако бях президент на САЩ през 2021-2022 г., какво щях да направя? Украйна не можеше да влезе в НАТО — и това си е нейна вина, защото дълго време не го искаше. А когато пожела — вече беше късно.