Стратегическата задача на Запада е да прекрати тази война, без да позволи да се разрасне извън границите на трите държави, въвлечени в нея: Русия, Украйна и Беларус

Путин ще изпие още много кръв от нас, преди да направи отстъпки, казва известният историк и анализатор

Интервю на Евгений Сеньшин, Каспаров.ру


- Наскоро Александър Лукашенко обяви началото на трансфера на нестратегически ядрени оръжия от Русия в Беларус. Това стъпки към същата тази Трета световна война ли са, за която писахте в книгата „Трета световна война: Битката за Украйна“?

- Аз съм на мнение, че Третата световна война започна още на 24 февруари 2022 г. Друго нещо е това, че тя не се развива според плана на Кремъл, и не както  очакваше, или по точна както се притесняваше, западното разузнаване. Путин бе планирал да превземе Украйна със светкавична скорост, дори тя да капитулира, а не чрез военни действия, след което да прегази Приднестровието по посока Молдова, където до този момент са раздадени 220 000 руски паспорта на нейните жители, и да разпали „бърза победоносна война“ и там. След това, като привлече гражданите на Беларус, Украйна и Молдова в руската армия, Путин бе планирал да напредне към Източна Европа с цялата тази армада, предполагайки и най-вероятно съвсем правилно, че НАТО няма да рискува термоядрена война, за да защити Европа, разчитайки, че НАТО няма в Европа сухопътни сили, които да са съизмерими с руската армада.

Това беше планът. До края на 2022 г. Путин планираше да стигне до границите на Германия, която възнамеряваше да удуши с газ - тоест като спре газа за страната през мразовитата зима. 

Този „брилянтен“ план беше унищожен от един човек: Владимир Зеленски. И един народ: украинският. Зеленски отказа да избяга и да състави правителство в изгнание, отказа дори да бъде евакуиран в Лвов и остана в Киев. А украинският народ отказа да капитулира и започна да се съпротивлява, и то успешно. В този момент и Западът не се засуети, и реагира много бързо: прие бежанци, отпусна пари, започна да доставя оръжие ...

Нека отдадем дължимото на руското ръководство: още в края на февруари 2022 г., тоест веднага след като стана ясно, че Украйна няма да капитулира, Москва нареди на Лукашенко да прекрати безядрения статут на Беларус, което беше светкавично направено, провеждайки напълно фалшив "референдум". С други думи, Путин започна да се подготвя за сценария с предаването на ядрени оръжия на Беларус още в края на февруари 2022 г. Просто на глупавия Путин му трябваше доста време да разбере, че не може да обърне хода на войната в Украйна. Още преди година Путин трябваше да започне да пренася ядрени оръжия в Беларус, за да окаже натиск върху Запада по този начин. Но му се струваше, че ще завземе Украйна и без този ход. Сега обаче разбира, че трябва да използва още един коз във войната. И той съвсем не е последен, разбира се.

- Какви сценарии с руското ядрено оръжие вие предполагате, че могат да се разиграят?

- Има няколко сценария. Първияти, който е и най-безобиден е, Западът да упражни задкулисно влияние върху Русия и Путин, и Путин да се откаже от плановете за разполагане на ядрени оръжия в Беларус. Ще видим това много скоро: ако не бъде разположено в Беларус през следващите месеци ядрено оръжие, това би означавало, че НАТО е намерило възможност да повлияе на Путин да се откаже от плановете си. Но този сценарий е нереалистичен (и това вече е факт – бел.ред.).

Вторият сценарий: Путин ще разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус и ще нанесе удар от Беларус, вероятно по Литва, а може би по Литва и Полша едновременно, тъй като тези две страни са посочени от Лукашенко като цели на евентуален ядрен удар. Третият сценарий: Путин ще премести тактически ядрени оръжия в Беларус, а след това, когато НАТО свикне с тази нова ситуация, сякаш няма нищо опасно в него, той ще премести там допълнителни тактически ядрени оръжия, след това още и още... След което ще инсталира и стратегическо ядрено оръжие на територията на Беларус, които вече ще бъдат заплаха за цяла Европа, а не само за източната част на континента. Тогава Путин отново ще постави своя ултиматум на НАТО: капитулирайте, иначе ще ударим Европа.

– Но ядрените оръжия са разположени също и в Калининградска област, за които говори бившият съветник на президента на САЩ Джон Болтън?

- Има достатъчен брой публикации в медиите, включително твърдения на политолози и пропагандатори от Калининград, че към днешна дата в Калининград няма ядрени оръжия, но те настояват за незабавното им разполагане там. Изградени са хранилища (още през 2018 г.), непрекъснато се обсъжда въпросът дали има или няма още такива оръжия; има опасения, че ядрените оръжия може вече да са там, има предположения, че те могат да бъдат пренасочени там тайно, има разбиране, че Русия може да ги прехвърли там всеки момент. Но всъщност днес ги няма. И дори Болтън, обърнете внимание, не говори за наличието на ядрено оръжие в Калининградска област, а предпазливо пише за „потенциал“. „Потенциалът“ не е оръжие. „Потенциалът“ е възможността да ги има там, включително чрез акостиране на кораби с ядрени ракети в някои пристанища, например, или чрез инсталирането им на самолети или на Искандери (които също вече са в Калининградска област, разбира се).

Но това не е основното. Болтън е длъжен да се запита (което той не прави нито несъзнателно, нито умишлено) защо да разполага ядрени оръжия в Беларус, практически нарушавайки договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1995 г., ако вече има „потенциал“ в Калининградска област. Явно Болтън не знае, че от една страна Беларус е друга държава, формално независима, което се доказва например от статута на Беларус в ООН. А от друга страна, че според военната концепция на НАТО, ответен удар може и ще бъде нанесен върху страната, от която се нанася удар срещу държава членка на НАТО. С други думи, ако се нанесе удар от Калининградска област, тогава ще бъде нанесен ответен удар срещу Москва, но ако е нанесен от Беларус, тогава ще бъде нанесен ответен удар срещу Минск. В този случай обаче ще бъде трудно или дори невъзможно да има ответен удар с ядрено оръжие срещу Беларус, защото  радиацията може да се разпространи извън границите на тази малка европейска страна. Ще трябва да отговаряме "единствено" с конвенционални оръжия.

Да се преструваме, че предаването на „определено количество тактически ядрени оръжия на Беларус“ не променя „баланса на силите“, както твърди Болтън, е нечувана наивност, граничеща с глупост. Или нечувана глупост, граничеща с наивност. Разбира се, че я променя. Първо, Беларус, начело с най-малко непредсказуемия и неадекватен диктатор Лукашенко, всъщност се превръща в ядрена сила, което е поредното нарушение на Будапещенския меморандум от 1994 г. и в същото време на Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1995 г. Второ, Русия разполага с около 2000 ТЯО и може да се очаква, че това "известно количество" ТЯО много бързо може да прерасне в "значително количество". И накрая, няма гаранция, че след прехвърлянето на тактически ядрени оръжия Русия няма да започне да прехвърля стратегически ядрени оръжия към Беларус, което ще изложи на риск от ядрен удар цяла Европа и дори САЩ. Самият факт на наличието на тези оръжия в Беларус, разбира се, променя "баланса на силите" и увеличава риска от ядрена конфронтация

- Какви други признаци за предстоящата Трета световна война можем да наблюдаваме?

– Третата световна война се развива по различен начин от този, който беше видян от Путин през февруари 2022 г. Започвайки пълномащабна война срещу Украйна, Путин не си е представял, че започва световна война. В това няма нищо нетипично за един агресор: Хитлер също не е предполагал на 1 септември 1939 г., че ще започне световна война, в резултат на която той, режимът му и Германия във формата, в която е съществувала преди 1 септември 1939 г., ще загинат, ще бъдат унищожени.

Подобно на Хитлер, Путин получи продължителна война, вместо победоносен блицкриг. Мисля, че сме на първи етап. Можем да спрем тази война във всеки един момент. Всичко, което трябва да се направи за това, е да се дадат на Украйна настъпателни видове оръжия и да се позволи на въоръжените сили на Украйна да нанасят удари с оръжията, получени от съюзниците, на териториите на Руската федерация и Беларус. Но засега западните съюзници на Украйна не й предоставят съвременни видове оръжия, и ако го направят, то е при условие тези оръжия да не се използват за удари по териториите на Руската федерация и Беларус. Но реално не можете да спечелите тази война, ако нямате възможност да ударите по територията на врага. Украинските оръжия може да са добри, но победата над Русия с изключително украински оръжия е трудна задача.

Бавното вземане на решения е характерно за Запада. Съединените щати влизат във Втората световна война едва през декември 1941 г. и дори след това, след като Япония нападна Америка. Франция капитулира през 1940 г., а Великобритания до 22 юни 1941 г. сама удържа фронта на военните действия на Германия и СССР. Западът реагира много светкавично на сегашната агресия в Европа. Разбира се, Украйна би искала помощта да бъде предоставена и по-бързо, и в по-голяма степен и количество. Но изглежда, че НАТО се опитва да печели време за сметка на Украйна, за да се подготви по-добре за неизбежния открит сблъсък с Русия.

- Дойде лятото - най-доброто време за контранастъпление, както казаха самите украински военни анализатори. Какви събития очаквате през следващите три месеца?

- Мисля, че четири месеца - юни-септември, ще бъдат критични. Контранастъплението на украинската армия, сигурен съм, ще бъде като цяло успешно, но не мисля, че ще доведе до изтласкване на руските войски от окупираните от Русия територии, включително Крим, и затова не очаквам бързи и лесни победи над тях.

Но в беларуското направление, така или иначе, очаквам драматично развитие на събитията, било поради разполагането на ядрени оръжия от Русия там, било във връзка с опитите на НАТО да предотврати това разполагане, тъй като то е смъртоносно опасно за Европа. 

Беше време, през 1962 г., по време на Карибската криза, когато Съединените щати поеха риска на открит военен сблъсък с Русия, за да предотвратят разполагането на съветски ядрени оръжия в Куба, и успешно го предотвратиха. Разполагането на руски ядрени оръжия в Беларус е не по-малко опасно от разполагането на ядрени оръжия в Куба и трябва да бъде предотвратено на всяка цена.

- Защо според вас никой от членовете на руските спецслужби не смеят да направят усилия да бъде спряна тази специална операция и да започне Путин преговори за мир? При една Третата световна война те могат да загубят общественото си положение, имущество и дори собствения им живот.

- Пак ще кажа: никой не е очаквал такъв ход на войната. Хитлер също не е очаквал, че войната ще приключи по начина, по който се случи това. Ако ходът на войните беше известен предварително, нито една война нямаше да започне. Сигурен съм, че ФСБ много съжалява сега, че започнаха войната срещу Украйна през февруари 2022 г. Но вече мина много време, много кръв се проля и е невъзможно просто да бъде прекратена войната, да се оттеглят от изходни позиции и да забравят всичко, което се е случило, сякаш е било един лош сън. Да бъде обвинен за всичко единствено Путин също едва ли ще успее. За престъпленията ще трябва да отговарят колективно. Ще се търкалят главите на голям брой лидери в руската държава и затова те нямат друг избор, освен да продължат войната, която започнаха. Заедно с Путин те са обвързани и взаимно носят отговорност.

През шестте години на Втората световна война Германия от просперираща страна се превърна в руини. И имотите бяха загубени, и животите. Но беше трудно да се предвиди всичко това на 1 септември 1939 г. За руското ръководство, или всъщност за ръководството на ФСБ – Путин, Патрушев, Бортников и колегията на ФСБ, което реално започна тази война, също беше трудно да предвиди правилно хода на войната, която започнаха.

- След 24 февруари миналата година западните политици получиха много упреци, че са допуснали създаването на  авторитарния режим на Путин. Днес, според вас, освен финансова помощ и оръжия, какви усилия трябва да направи  Западът, за да неутрализира Путин и да спре войната?

- Винаги е лесно да се посочат грешките със задна дата. В осмислянето и оценката на Втората световна война историците след 1945 г. правят точно това. Но малко хора се учат от историческите грешки. Лесно е да се каже „сблъсък с агресора от първия ден“, но не е лесно да се изпълни. Трудно е да се определи този "първи ден" и да се осъществи координация между усилията на миролюбивите сили при подобна конфронтация.

Вероятно, ако санкциите, наложени на Русия след 24 февруари 2022 г., бяха въведени още през 2014 г., нямаше да има пълномащабна война през 2022 г., а ако тези санкции бяха въведени през 2008 г., след руската инвазия в Грузия, нямаше да има инвазия в Украйна през 2014 г. Или може би всички тези нахлувания от страна на Русия така или иначе щяха да се случат. Сега обаче трудно могат подобни тези да бъдат проверени .

Рецептата за противопоставяне на агресора в сегашните условия е очевидна: победа над Русия в започнатата от Русия война.

Стратегическата задача на Запада е да прекрати тази война, без да позволи да се разрасне извън границите на трите държави, които вече са въвлечени във войната: Русия, Украйна и Беларус.

Но заплахата за европейската сигурност може да бъде премахната само чрез отстраняване на ФСБ от власт в Русия. И това не е лесна задача, тъй като ФСБ в Русия днес е най-старата структура, оцеляла след разпадането на СССР, тя е на повече от сто години. Това са стотици хиляди хора, много от които са тайно инфилтрирани в руския цивилен сектор и работят под прикритие. Смазването на тази многоглава хидра е много трудна задача. И отрязването само на една глава на тази путинова хидра няма да промени ситуацията.

- Догодина са президентските избори в Съединените щати. Ако бъдат спечелени от Тръмп или друг политик като него, може ли това да промени политическата игра в полза на Кремъл?

- В САЩ няма политици като Тръмп. Тръмп е единственият политик по рода си и единствената заплаха за европейската сигурност, идваща от САЩ. Никой друг потенциален американски президент не представлява заплаха за Европа и Украйна, тъй като отбраната на Европа е основната стратегическа задача на Съединените щати, като имаме предвид интересите на САЩ. Заплахата от Китай, за която много се говори в Америка, е малка заплаха и то в бъдещето, в сравнение с реалната заплаха от Русия днес.

Случаят с Тръмп е изключителен, тъй като Тръмп е вербуван агент на Кремъл още от съветско време. Това е невъзможно да се докаже, и по принцип почти невъзможно е да се докаже, че един човек е вербуван. Но всички действия и думи на Тръмп по отношение на Путин и Русия, както и връзката на Тръмп с руските пари, сочат това.

Така че, ако Тръмп стане президент, той ще изтегли САЩ от НАТО и ще предаде Европа на Путин.

Мисля, че Европа все пак ще спечели тази битка, която обаче ще бъде жестока и дълга. Да се надяваме, че Тръмп няма да стане президент.

- Не знаем как Путин ще се измъкне от ситуацията, в която се е вкарал, но може би една от надеждите му е да изтощи Украйна и да умори Запада. Преди време чешкият президент Петр Павел предупреди украинците за контранастъплението, че „поне тази година няма да имат друг шанс“. Помощта и търпението на западните страни не са безгранични, явно на това се надява Путин. Възможно ли е Западът да се окаже уморен, да вдигне рамене и да каже: „Ние помогнахме с каквото можахме – сега всичко е във вашите ръце“?

– Петро Павел, пенсионираният генерал, когото споменахте, мисля, че посъветва украинците да не бързат с контранастъпление, за което всички много говорят и на което се възлагат определени политически надежди както в Украйна, така и в Европа. Но контранастъплението не трябва да се предприема по политически причини, а трябва да бъде предприето единствено от военни обстоятелства.

Не мисля, че Западът „ще вдигне ръце“ и ще „изостави“, Украйна, така както Путин не се отказва от започнатото, с което не  оставя на Запада друг изход. Повече от всичко Западът иска да спре тази война. Но Путин не иска това. Ключът, инициативата за спиране на война винаги е в ръцете на този, който я е започнал. Има само един начин жертвата да спре войната - да я спечели. Струва ми се, че именно тази директива е поета от Запада сега - да победим, защото иначе тази война никога няма да свърши.

Ако Путин успее да спечели в Украйна, веднага ще се насочи към Молдова. След това той ще тръгне и към балтийските страни, въпреки че те са в НАТО. За Путин живот без войната и победата в тази война няма вече никакъв смисъл. Путин вече е със заповед за арест. Изходът за него е гроб или Хага.

– Значи краят на Путин е и край на войната? Или войната може да продължи и без Путин, просто по инерция и в резултат на натрупани противоречия?

- Отстраняването на Путин може да не доведе до края на войната. Но може да доведе до колапс на системата, създадена от самия Путин, защото в СССР обикновено след като един владетел, който стои начело на държавата повече от 20 години, си отиде - не зависимо дали това е Сталин или Брежнев, винаги се стига да смяна на режима.

- А може ли Путин в името на собственото си съхранение и след като е изчерпал всички възможности да направи отстъпки?

- Вече отстъпките на Путин не са нужни на никого, както Европа не се нуждаеше от "отстъпките на Хитлер" след 1 септември 1939 г. Но аз не бих разчитал Путин скоро да се оттегли от властта, той ще изпие още много кръв от нас преди това да се случи.

- Днес Путин често е сравняван с Хитлер. Оправдано ли е това?

- На тактическо ниво Путин е заимствал много от Хитлер, но Путин, разбира се, не се идентифицира напълно с Хитлер, защото знае, че Хитлер в крайна сметка е загубил и знае каква е била неговата съдба. На стратегическо ниво Путин по-скоро се идентифицира със Сталин - злодей, който се опита да превземе целия свят, но не успя поради недостатъчното развитие на съветската ядрена военна доктрина през 1949-1953 г., липсата на разбиране как точно трябва да се води ядрена война и как точно тя би могла да се спечели.

Особено тревожни обаче са многобройните изявления на Путин, че Русия със сигурност ще спечели в термоядрена война, а ако не спечели, ще отиде в рая - в това той е абсолютно сигурен. Може да се окаже, че в този смисъл той планира да задмине Сталин и да се превърне в „най-великия от великите“, който не се плаши да започне термоядрена война. Мисля, че оставането на Путин на власт е доста рисковано.

- Всички помним фразата на Путин: "Като цяло още не сме започнали сериозното настъпление". Може ли мобилизацията, която наистина все още не е започнала сериозно, да се превърне в спасителното оръжие на Путин? През есента на миналата година тя беше очевиден провал. Но днес технически държавата е много по-подготвена за мобилизация.

- Не смятам, че Русия изпитва сериозен недостиг на жива сила. По-точно, не смятам, че проблемите на Русия на украинския фронт се дължат на недостиг на жива сила. В крайна сметка Путин ще може да мобилизира допълнителни войски. За обучението и оборудвайте на новобранците едва ли ще има достатъчно време.

Заплахата, че „все още не сме започнали да воюваме“ по-скоро се отнася до нивото на унищожението на Украйна, което като цело е много сериозна, независимо от успешната работа на украинската ПВО.

Невъзможно е разрушеното да се възстанови със същата скорост, с която са извършени тези разрушения, това се отнася и за постоянно растящия брой на човешките жертви, тъй като Украйна е няколко пъти по-малка от Русия. И накрая, казаното от Путин може да се отнася и за ядрените оръжия.

- Дали населението на Русия ще подкрепи новата мобилизация? Руснаците могат, като конформисти, мълчаливо да се съгласяват с властите, но стига това да не им създава лични проблеми.

– Не смятам руското население за фактор в тази война. Всички, които бяха против тази война или не бяха против нея, но не искаха лично да участват в нея, напуснаха Русия. Границите на Русия все още са отворени. Разбирам, че цялата страна не може да емигрира, такива прецеденти в историята не е имало и разбирам, че по една или друга причина има хора, които не са готови или не могат да я напуснат, но като цяло в Русия са останали малко противници на тази война. Несъгласните с войната няма да достигнат критична маса. По време на мобилизацията в армията не видяхме създаването на протестно движение и няма да видим такова. През септември 2022 г. стотици хиляди хора, които не искаха да бъдат призовани в армията, вместо да отидат да свалят правителството, хукнаха към летища и гари, за да имат време да си купят билети и първи да напуснат страната. Това е единствената форма на масов протест, която можем да видим в Русия.

- Войната обаче стигна и до руските градове. Не толкова крайно, колкото украинците вече я изпитват върху себе си, но очевидно съвсем не на шега. Може ли това да промени нагласите на руснаците и да подкопае подкрепата за режима на Путин?

- Не може. Русия е държава на един единствен град - Москва. Там живее сегашната путинова номенклатура, там е съсредоточено управлението на държавата, там живеят руски бизнесмени, които все още не са напуснали Русия. Единствено Москва определя всичко. Веднага щом започнат да се нанасят удари по Москва, едва тогава ще бъде обърнат ходът на войната.

Атаките срещу провинциалните градове и села няма да променят нищо. Дори утре да потънат под вода - телевизията няма да говори за това и никой няма да го забележи.

Ходът на войната ще бъде променен само от въздушни удари по военни съоръжения в Москва, като се започне от Останкино и сградата на Лубянка.

- Разбираемо е, че ако светът не иска да се повтарят сегашните събития, ще трябва да се намеси във вътрешнополитическите събития на постпутинова Русия, включително и за да неутрализира силите за сигурност като политически фактори. Но въпросът е дали този процес ще бъде мирен? И тогава: откъде да вземем нови политици, нов елит, който да не е свързан с предишното правителство?

- Ако не става дума за това, че днешната война може да прерастне в термоядрена, то никой няма да нахлуе в постпутинова Русия. Никой не се нуждае от Русия. Но Русия трябва да бъде спряна като бъдеща заплаха. Това нещо е абсолютно необходимо. Разбира се, ако в резултата на тази война, на власт в Русия дойдат не патриоти, не държавници, не имперски настроени хора, а напротив - хората, които подкрепят Украйна по време на футболен мач между отборите на Русия и Украйна, преживяват невероятен комплекс за вина пред Украйна за извършените престъпления, в Русия ще цари мир и спокойствие. За да направят това, руснаците трябва да спрат да смятат всички, освен руснаците, за втора категория хора, да спрат да живеят според поговорката „страхуваш ли се, значи уважаваш“ и да не смятат, че първопричината за всички руски проблеми е нежеланието на света да признае Русия за велика империя и намерението на Запада да унижи и унищожи Русия.

И в Русия, и в емиграция има доста хора, които не са свързани със сегашната власт. Не смятам, че ще има кадрови проблем при формирането на правителство, което да управлява страната. Сега не искам да назовавам имена, но всички ги знаят.

Сегашното правителство се представлява от един доста тесен кръг от хора. Като численост той е голям, но твърде ограничен. На първо място, това са служители на ФСБ. Всички останали като Дмитрий Медведев, Пригожин, Кадиров, Песков, Лавров, усложливите пропагандатори, депутати в Думата, всъщност са малко в сравнение с корпуса на ФСБ. Германия след 1945 г. прекарва много десетилетия в денацификация на държавната система. Русия трябва да върви по същия път. Но първо трябва да загуби войната, която Путин и обкръжението му започнаха.

Превод с малки съкращения: Faktor.bg